Въжен лифт, издигащ във вечността

Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: