Вечността е над точката на раждане

каббалист Михаэль ЛайтманКакво е това, моят живот и за какво е той? За да разбера, трябва да постигна Този, който ме е създал, и да науча защо го е направил, съгласно каква програма, с какъв замисъл, с каква цел. Така се развива желанието ми, докато не ми се предостави възможност да се запозная със своя Твореца и да науча, какво мисли Той за мен, за какво ме е създал, с каква цел и през какъв процес трябва да премина.

Колкото повече опознавам Твореца – толкова повече разбирам съдбата си,  бъдещето си. Всичко това опознавам в самия себе си, във вътрешността на своето желание и така се развивам.

И най-важното е, разбирам, че мога сам, активно да участвам в състоянията,  които преминавам, и да разделя живота си, своето съществуване: на минало, настояще, бъдеще – тоест, състояния, които съм преминал, които минавам сега и които ще премина в бъдеще. Научавам, че мога да влияя на тези състояния, че не само пасивно изучавам себе си, своята съдба и Създателя си, а мога сам да участвам в някои действия. А ако не участвам в тях, тогава те минават през мен автоматично, като ме карат да ги изживявам и да реагирам, и по този начин да се развивам.

Но е възможно да ускоря своето развитие и тези състояния да премина по-ефикасно и по-приятно, защото се съгласяваш с тях и сам ги желаеш, дори се стремиш към тях. От това се определя, доколко приятен ще бъде пътят. Така започвам да определям своето отношение към развитието: гледам ли от своята точка, доколко ми е изгодно то, или от гледната точка на Твореца. Вече се получава изясняване между сладко-горчиво и истина-лъжа, и трябва да реша, какво да предпочета. В тази точка е съсредоточена цялата ни работа.

Духовната работа е в това, да предпочетем истината, пред всичко останало –  лъжата и сладко-горчивото. Защото, от тяхна гледна точка, аз нямам никакво оправдание за своите материални състояния. И все пак, се държа за усещането на висшето, Твореца, и искам да достигна подобие с Него, за да видя реалността такава, каквато я вижда Творецът. Искам да намеря такъв възглед, такива критерии, такова мнение, и затова избирам истината, над всичко останало и с нея се придвижвам.

Държейки се за тази истина, започвам да постигам съвършенството и вечността, които не съм познавал преди! И ако поставям истината над всичко останало, без всякакво друго предпочитание, то накрая научавам, че тя е била единствената.

Така разкривам, че истината това е духовен свят, съществуващ над всичките ми егоистични сметки, по-високо от точката, от която съм излязъл – точката на раждането ми, тоест изцяло в Твореца. Желанието на творението се издига над точката на своето създаване, като че ли се връща в извора, от който е тръгнало, минава още по-високо – в това, което е било преди него, включвайки се във висшето, в Неговия замисъл, предшестващ създанието на творението, когато то е съществувало само в мисълта на Твореца. И там, творението до такава степен се изгубва във Висшия, че встъпва във вечността.

А всичките предишни състояния преминаваме само за това, за да определим самостоятелността си. И сега, дори, когато се връщаме в замисъла на творението, ние, все пак, оставаме да съществуваме там и съществуваме вечно. Всичките изминати от нас стъпала при възвръщането към корена – остават в нас. Изкачвайки ги, събираме всички тях и се включваме в тях, затова целият този процес, цялата ни история, се превръщат във вътрешната ни реалност.

По този път изживяваме всичките състояния, описани в кабалистичните книги, попиваме ги в себе си и се съединяваме с всичките останали души на кабалистите, вече завърнали се в света на Безкрайността и разкрили ни този процес и тази реалност. Включваме се във всички тях, разбираме и ги усещаме, превръщайки се в един единен организъм.

А целият изминал процес престава да съществува и остава само светът на Безкрайността. Целият път на слизане от света на Безкрайността в нашия свят и връщането ни обратно от този свят в Безкрайността, – всичко изчезва и от всичко остава само необходимостта да бъдем в сливане с Твореца. Този съсъд, който, в резултат, придобиваме.

Ето защо, въпреки и казаното, че материалният свят се изгубва, а духовният свят остава вечно, духовният свят не изчезва, именно затова, че сме изминали целия материален път и сме достигнали до анулирането му.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 09.09.2011

[54129]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: