Всички закони на нашето съществуване, всичко, случващо се в хиляди различни ситуации, произтича само от един главен процес за достигане подобие с природата – стъпалообразно, по веригата от причини и следствия, водеща към една цел. Освен него, няма нищо друго, тъй като всичко това следва от самото начало, от това висше решение – че желанието за наслаждение, създадено “от нищото“, трябва да достигне формата отдаване.

Затова, ако приведеш себе си в съответствие с този закон – това означава, че попадаш в най-хубавото състояние. А докато не му съответстваш, ще страдаш с такава сила, която съответства на нивото на твоето развитие. Докато човек не е много развит, не страда много. Но ако се развива, а не изпълнява закона за подобие на свойствата, съгласно своето ниво, то ще страда все повече. В съответствие с това, природата, като вездесъщ съдия, наказва всички.

Природата – това е същият този Творец, същият този закон за съответствие по свойства, който стои пред нас. Няма друг някакъв Творец и висше желание и замисъл. Всичко това е било вече в самата точка на създаването, където е било взето решението, и по – нататък то просто се изпълнява. Сякаш тези две основни противоположни сили: на отдаване и на получаване, са навъртели пружина и тя е започнала да се развива, приближавайки ги една към друга.

Промяната става, защото човек сам се изменя и започва по-различно да вижда света. Тъй като, всъщност, живеем в света на Безкрайността. Но съществува закон на природата, според който в  степента, в която съответствам на този закон и на природата, виждам всичко по-съвършено – тъй като аз самият съм станал по-съвършен. Цялата природа се разкрива вътре в мен и никъде другаде. Не може да стане така – да направя крачка напред към равновесието, съединението, подобието на свойствата – и в нещо да се почувствам зле! Няма такова нещо!

Но ако не съм направил тази крачка напред, а в това време механизмът работи, тази пружина се развива и броячът се е придвижил с още едно деление, тоест моето изоставане все повече се увеличава -тогава, разбира се, ще се чувствам по-зле. Тук няма никакви пропуски – този закон е абсолютен. Колкото по – близко го спазваш – печелиш все повече, но ако си далеч – губиш повече.

Как може да стане така, че да правя добри стъпки, а да ми става по-зле? Ще ми стане зле само в мислите, че отдавам недостатъчно, че не съм достигнал още голямото съединение. Това се нарича страданието на любовта. В този смисъл ние действително ще страдаме все повече: колкото по-напред се развиваме и чувстваме по-голямо съвършенство, толкова по-силно ще чувстваме недостига на съвършенството. Както ученият, който търси някаква загубена микрочастица и не може да се успокои, докато не разреши това несъответствие – счита това за световен проблем. А друг живее спокойно, защото дори не подозира за нейното съществуване. Всеки възприема съгласно своето стъпало.

Затова при всеки напредък ще почувстваме добрите изменения и в материалния свят, и във всичко.  Hяма да ни се наложи да усещаме злото, защото природата няма да трябва да ни подтиква отзад чрез страдания. Ще чувстваме само страданията от любовта, които ще ни дърпат напред: “Защо не съм достигнал още по-голямо съединение!“. Това са душевни страдания, които идват едновременно с усещането за своето напредване – доброто, светлината.

От урок по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54600]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →