Цялата истина за мен – черно на бяло

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed