Торонто. Урок преди конгреса

Въпрос: Какво означава да се чувстващ отдаващ?

Отговор: За усещанията не можем да питаме, защото ако чувствам – то чувствам. А това, което не чувствам – засега не съм способен да усетя. И затова няма отговор на въпроса: „Какво означава да чувствам това, което не усещам?“.

В нашия свят ние можем да задаваме такъв въпрос с надеждата да получа намек за нещо подобно, вече познато ни. Но да се пита за усещане, което никога не е било в мен, в никаква форма, и няма на какво да се уподоби, е безсмислено. С какво може да се сравни това, на какво прилича?.. Няма на какво.

Задавал съм такъв въпрос на своя учител, Рабаш. Той каза така: „Първото духовно стъпало – това е светлината, вместо мъничката искра, създала целия този свят, всичко намиращо се в него, цялото наслаждение, изпълващо цялата материя на неживата, растителна и животинска природа, за цялото време на съществуване на реалността, в протежение на всички поколения“.

Може да се каже по-просто. В света има седем милиарда човека. Всички техни наслаждения, събрани заедно – това са мъничка искра в сравнение със светлината, която ти постигаш на първото духовно стъпало.

Но това не е по количество, а по качество. Ти усещаш в това постигане на вечността и съвършенството. И само тогава си способен да ги оцениш. И всичко това е съгласно желанията, които си подготвил.

Въпрос: Но как може да получиш цялата тази светлина и да не се „взривиш“ при това?

Отговор: Ти няма да се „взривиш“, защото преди това подготвяш желанието. Желанието трябва да предшества светлината. Въпросът е правилен. Ако сега се опитам да погълна цялата огромна светлина в себе си, в крайна сметка ще ме „размаже“, както атомен взрив. Но това е, ако ние я получаваме в егоистичните желания, поглъщащи в себе си.

А ако изляза от своето его, в отдаващите желания, придобивам неограничен съсъд и светлината само преминава през мен към другите. Тя не се спира в мен. Аз се наслаждавам от това, че тя преминава през мен към другите. Според степента на това, как присъединявам към себе си желанията на останалите, аз ги напълвам, и светлината преминава през мен без да спира. Затова аз се наслаждавам и в мен няма проблем с това, защото не задържам светлина, тя преминава чрез мен по-нататък. Светлината не може да се спре нито за миг, в мига в който спре и изчезва.

Затова методиката на получаване на светлината се нарича „наука кабала“ – наука за получаването. Защото ти можеш да получаваш светлина само при условие, че я провеждаш към другите. Тогава не си ограничен, и оставаш вечен и съвършен.

И затова е невъзможно да получиш светлината егоистически. Ако подходиш към това егоистически, то усещаш още по-голяма тъмнина.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →