Безкраен гирлянд от огньове

каббалист Михаэль Лайтман„Учението за Десетте Сфирот“, ч.2, п.98: Цялата светлина, веднъж проявила се на някаква степен, вече никъде няма да изчезне, остава тук завинаги. А това, че тя преминава и се отпечатва на следващата степен, изобщо не намалява светлината, която остава на предходната степен. Което е подобно на свещ, от която се запалва друга свещ, и с това не намалява пламъка на първата.

И по такъв начин, когато светлината премине през всички степени до най-последната, за която е била и предназначена, която е истинският неин получател, до тази, заради която светлината се е спуснала от Безкрайността – тя остава на всички степени. Тъй като нищо не изчезва в духовното, и цялата светлина, която някога се е проявила, никога и ни най-малко не изчезва от това място.

Трудно е да намерим пример за това в нашия свят, тъй като в егоистичното желание всичко изчезва и пропада. Всяко действие, изисква прилагане на енергия и сили. Трябва да прилагаме усилия всеки миг, иначе нищо няма да се получи, нищо няма да се помести.

Нищо в нашия свят не съществува вечно – такова, което веднъж появило се и да не иска никакво обновяване.

Физиците сега се опитват да уловят в колайдера х-частицата, за да разберат откъде произхожда гравитацията, вътреатомните сили, заставящи електрона да кръжи. Ние не разбираме как в нашия свят може да присъства сила, която да съществува сама по себе си и да не изчезва, да преминава от едно място на друго и да не гасне, да се разпространява над времето, на безкрайни пространства и без всякакво ограничение.

Такива свойства има само отдаването. Защото в отдаването не светлината напълва желанието, не светлината преминава през степени – това не е правилно изразяване. Светлината не може да преминава от степен на степен, както напълват с вода свързаните съдове.

Когато се говори, че светлината напълва съсъдите – това означава, че съсъдите разкриват светлината и стават подобни на нея: едни след други. Те са свързани с такава връзка, че след поправянето на един съсъд се поправя втори, а след него – трети. Целият съсъд започва да свети отвътре със свойството отдаване – това означава, че светлината го изпълва.

А когато един съсъд е напълнен, неговият информационен ген (решимо) предизвиква появат на следващия съсъд, който също се разкрива и се поправя. В него също се разкрива свойството отдаване и това означава, че е „дошла“ светлината и е напълнила този съсъд.

Ние винаги гледаме на съсъдите сякаш отгоре, като на висяща гирлянда от много огньове, запалващи се един след друг. Но всъщност, светлината не преминава от едно място на друго (дори в електрическата верига токът никъде не тече), а всеки съсъд-желание разкрива в себе си свойството отдаване и затова започва да свети. Те са свързани само по веригата причини и следствия в своето поправяне.

Затова, в желанията, действащи в отдаване, е естествено че не може да стане никакво изчезване. И всички поправяния, веднъж случили се в такива желания при нашето извисяване отдолу нагоре – остават вече завинаги. Те могат само да бъдат скрити от нас.

А светлината, разкриваща се в тези желания – във всяко от тях нова светлина, тъй като всяко желание е уникално по дълбочината си, по силата на екрана, по решимо. В противен случай, това би било едно желание. Затова всеки разкрива своята светлина.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 22.09.2011

[55383]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: