Entries in the '' Category

Светът на болката ще се разтвори в океана на добротата

Взаимното поръчителство е единственият начин да се противопоставим на ударите, които природата ни изпраща днес (ако въобще разкриването на Твореца може да се нарече удар!). Взаимното поръчителство ще ни постави в съответствие с тях и ще ги усещаме не като удари, а като добро въздействие.

Ако днес се съединим чрез взаимно поръчителство в тази степен, в която трябва да бъдем, ще усетим добротата в този свят и ще успеем във всичко. Баал а-Сулам пише в статията „Скриване и разкриване на Твореца” как се променя погледът на човека. Бихме видели здрави хора, преуспяваща икономика, промишленост, съвършено семейство. Няма да има нужда от антидепресанти, наркотици, разводи.

Нашият свят би бил в хармония и бихме били загрижени само за постигането на по-висше състояние на хармония с Твореца, със силата на природата, която ще ни се разкрие все повече и повече.

Трябва да приведем себе си в съответствие със съвършената система на съединение във възможно най-кратък период. Все още не можем да си представим какво означава съвършена връзка. Но трябва да я постигнем в най-кратко време. Не мога да си представя колко бързо трябва да се разкрие това – всеки един ден ще се усеща като нов живот. Промените ще бъдат толкова бързи, че хората ще изгубят усещането за време.

Днес усещаме, че има сутрин и вечер – използваме фрази като „ела утре”, „след една седмица” или „след месец”. Но това ще изчезне, защото ще изгубим усещане за времето. Времето ще стане промяна на състоянията до степен, в която хората няма да мислят за сутрин и вечер. Тези понятия ще изчезнат от съзнанието и времето ще бъде измервано само чрез случващите се промени.

Така се издигаме над времето и пространството. Всички наши усещания повече няма да зависят от тях. Ще продължим да ядем, да пием и да вършим неща от този свят, но ще ни влияе един нов механизъм и ново отношение, докато целият този свят изчезне и плавно се пренесем в новото състояние. Важността на този свят ще се изгуби до такава степен, че ще спрем да го виждаме и чувстваме.

Доколкото се издигаме, за да се свържем един с друг, дотолкова този свят ще започне да изчезва.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54519]

Как да обезцветим различните цветове на желанието

Цялата реалност представлява развитие на нашите желания за получаване на наслаждение. Първо, тя трябва да се развие сама, докато достигне духовното ниво. От този момент започваме да се развиваме в две направления, в зависимост от два паралелни пътя: ляв и десен, винаги издигайки се над своето желание за получаване на наслаждение и работейки за важността за желанието за отдаване, докато не разберем, че въобще няма желание за получаване – всичко съществуващо е чисто отдаване.

Така достигаме до точката, в която нищо не е бяло, а около нея съществува само една бяла светлина, и ние започваме да правим различни действия, за да поддържаме това бяло свойство. Цялата работа се случва през нощта, за да отделим природата на получаване от природата на отдаване и за да разберем, че нашето желание за получаване на наслаждение е обратният отпечатък на светлината. То ни е било дадено именно за да го преодолеем, да се издигнем над тъмнината и да изградим своя собствена реалност.

Тези препятствия са като домашни упражнения или спортни тренировки, от които зависи целият ни напредък. А учителят е добър, когато има голям резерв от добрина и упражнения, организирани в правилна подредба, съобразно с нуждите на всеки ученик. Той също така знае как да доведе човека до поправяне, до целта, по най-бързия и ефикасен начин.

Целият ни живот е серия от упражнения, които Творецът поставя пред нас, чакайки ни всеки път да реагираме правилно на тях. Той е най-компетентният съдия, който никога не прави грешки, който знае всичките ни пътища и основата на всеки един. Затова трябва да разберем, че всичко, което чувстваме във всеки един момент от съществуването си, е само с цел най-бързо и ефикасно да постигнем добрата и правилната цел на своето развитие, докато достигнем до крайното, идеалното състояние.

Затова трябва да оправдаваме всички действия на Твореца и всички ситуации, в които ни поставя, да се упражняваме в преодоляване и изясняване, в установяване на правилно отношение. Това е целият ни живот.

Но когато не успеем да направим някое от упражненията и не действаме по правилния път, тогава настъпва следващото състояние. Ако действията ни са успешни в него, поправяме също и дълга, който сме оставили преди това. Всички състояния във всеки един момент са свързани във верига на причина и следствие: усещането в сърцето и разума, възприемане на реалността, на миналото, на настоящето, на бъдещето и на цялата среда. Всичко това аз обрисувам в своите собствени свойства като цветове на белия фон на светлината, които взимам от черната точка, потопена в белия океан на отдаване.

Всичко съществуващо, освен тази бяла светлина, която все още не различавам, е оттенък на моите свойства. Ако ги издигна до оправдаващия, Който ми дава сегашните усещания, ще видя себе си като черна точка сред океан от бяла светлина. А всичко друго, което виждам, е допълнение, което ме води до следващото, по-висше стъпало.

Неговите допълнения винаги идват под формата на усещане за тъмнина, във всички различни форми, която настояща реалност обрисува пред мен. Но всички тези цветове са съставени от моите „613” не поправени желания. Затова виждам, че в цялата реалност, материалното и вътрешното усещане (сърцето и разума), Творецът винаги ме подканва да постигна подобие с Него. В крайна сметка нямам нищо друго освен тази единствена черна точка, основа, която Той е използвал, за да ме създаде „от нищото”, благодарение на океана от висша светлина.

Духовната работа започва тук.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 08.09.2011

[54025]

Наука за успешно бъдеще

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

Пропуск за хранилището на мъдростта и постиженията

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли някакъв трик, от който мога да се възползвам, така че през цялото време обществото да ме насочва, независимо от всички пречки, които ми поставя  моя егоизъм?

Отговор: Това е един много интересен момент. Виждаме, че по протяжение на цялата история, и до ден днешен, човек е ставал все по-умен, от поколение в поколение. И тази мъдрост се натрупва във всяко поколение, а не в самия човек.

Да допуснем, човек е изживял определните му 70 години, завършил е живота си и се ражда отново – в следващото поколение. Но защо той се ражда съвършено неразумен, и губи всичкиящя си жизнен опит, навици, всичко, което е получил в предишния си живот? А от друга страна за какво умираме, щом бихме могли да пренесем със себе си всичката възприета мъдрост от поколение в поколение?

Животните работят по инстинктивно заложената в тях програма. Те се раждат и на тях не им е необходимо да се учат, те вече притежават всички нужни им инстинкти. Но при човека тези инстинкти не съществуват, и как тогава аз мога да предам от поколение в поколение всички постигнати от мен успехи в изучаването, натрупаната информация, знанието за обкръжаващата среда, обществото, целия опит?

И Творецът ни е приготвил особен метод. Развивайки се като животни, само на материално ниво, ние не бихме могли да пренесем от живот в живот никаква натрупана информация, която сме придобили като хора (хора в материалния смисъл, тоест на неживо, растително, животинско и човешко стъпало).

Но сега ние излизаме на последното четвъртото стъпало от човешкото развитие – и в това е причината за глобалната криза, кризата в обществото. Понеже ние чувстваме, че сами не съответсваме на тази глобалност, не сме свързани с обществото на таова ниво и и не го използваме, за да изградим самите себе си.

Природата изисква от нас да се развиваме в много интересна форма: ако аз съм свързан с обкръжението и се развивам за негова сметка, тогава аз построявам в себе си нови стъпала на постижението чрез моята връзка с това общество. По такъв начин аз ставам “Човек“, тъй като придобивам желание за отдаване. И тогава цялата ми работа, всичките ми знания и постижения, всичко с което съм се сдобил за 70 години на моя живот – остават в обкръжението.

А когато умра и се родя отново, започвайки новия си живот, аз се свързвам с всичката тази информация, оставена от мен като в хранилище и продължавам! Тоест всяко стъпало сега, ако ние правилно се свързваме с обкръжението, ще бъде изграждането на още по-високо стъпало.

Не започвам отново да откривам Менделеевата таблица и всички останали закони. Ако аз по естествен начин се свързвам с обкръжението, то ще получа от него всички знания, които съм достигнал преди и съм оставил в обществото. Аз съм останал там, всъщност съм се съединил с тях и съм установил контакт!

По такъв начин ние виждаме, как сами запълваме всички недостатъци, празноти оствени от природата в човека, в сравнение с животните. Такъв чудесен способ ние приготвил Твореца за духовен напредък. И в течение на няколко години или въжно е на няколко живота, аз се издигам на самия връх и не губя нищо – нито един малък детайл, изучен някога дори в този материален свят.

Новороденото се ражда и започват да го учат да контактува с обкръжението, тъй като раждайки се то притежава само неживо, растително и животинско стъпало и трябва бързо да премине всички тези стъпала. Но след това то така ще се развие, както е било казано по времето на Храма, когато целия народ на Израил се е намирал в духовно постижение: “нямало е дете, от Дан до Беер-Шев, което на шест години да не е знаело законите на святостта и нечистотата“.

Защото всички тези постижения се съхраняват в обкръжението, с което в течение на своя живот аз се съединявам и ставам едно цяло. Там се намират всички мои постижения, цялата духовност – а физическото тяло живее и умира, тъй като то е само външната форма намоето проявление.

И всичко това е много актуално днес, защото ние сами все още не знаем, на какво високо стъпало ние съдено да се издигнем.

От урок по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55586]

Всичко се ражда от земята

каббалист Михаэль ЛайтманНие се развиваме от състояния, които са много далеч от поправените, както е казано: „всичко произлиза от земята“ – т.е. от степен, която не разбира, не усеща духовното и самата тя не съществува в него с нито едно от свойствата си. Така желанието за наслаждение започва да се развива под въздействието на силата на отдаването, на силата на светлината и този процес е много дълъг и стъпаловиден.

Тъй като на всеки етап то трябва да изпита противоположните състояния и техните всевъзможни съставки, за да предобие разбиране и опит. Дори на неживата степен, където желанието сякаш нищо не усеща, материята е действително безкрайна – цялата Вселена и огромното нейно разнообразие – цялата Менделеева таблица.

Защо е нужно такова разнообразие и обем? В края на краищата само за да се съберат всички тези впечатления, получени на неживата степен и за да се създадат от нея растенията.

А на растителна степен отново започва безкрайно разнообразие на видовете – и защо ни е нужно всичко това? Известна част от тях изчезват в течение на еволюцията, а се появяват нови – всичко това е развитие на желанието за наслаждение на растително ниво. След това над нея възниква животинската степен и отново се появява огромно множество видове – ние дори още не познаваме всички.

И в крайна сметка това развитие достига до степента „човек“ – отначало просто като усъвършенстване на животинския вид, който още дълго време ще се развива, докато не започне да долавя нещо над своя животински живот. Тази същата светлина, която е работила през цялото време и е създала всички предходни стадии – сега работи на последния, четвърти стадий над човека.

Отначало светлината играе с човек, като с малко дете, което вярва на приказки – тя го заставя да създаде себе си по образа на богове и изваяния, да се покланя на идоли, на дървета, на камъни, да вярва в какви ли не неземни духове. Тъй като без това, той не може да се развива. И трябва да разберем, че всички тези стадии няма как да ги избегенем или да ги надскочим.

И дори Тора е написана по такъв начин, че всеки я разбира съгласно своята степен. Ако гледаме на нея „в простото ѝ тълкуване“, то тя ще ни се стори като исторически разказ и понякога съвсем нереален. Но има по-дълбоки нива от нейното постигане: намек, иносказание, тайна на Тора…

И ако искаме да достигнем истинската основа, то трябва да я разглеждаме като разказ за желанието да се наслади и неговото поравяне. Това е, което се опитват да ни обяснят кабалистите. Те създават такива коментари, като се взема откъс от Тора и обясняват неговия вътрешен замисъл, от гледна точка на вътрешните свойства на човека – тоест желанието да се наслади и неговото поправяне, което е основа на цялата материя. Тъй като неживата, растителна, животинска природа и другите хора – са нашето усещане за собствените ни органи на осезание на външното за нас ниво на желанието за наслаждение.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55897]

Бегли размисли по “Шамати“ – причината за трудността да се откажем от себе си в името на Създателя.

каббалист Михаэль ЛайтманТрудността, която усещаме в нашата работа, насочена към това да отменим нашето его и да се постараем да се свържем един с друг – произтича от факта, че ние не чувстваме важността на тази работа.

Даже напротив, всичко е устроено така, че чувстваме презрение: „Защо да се съединявам? С кого?..“. Гледам тези хора. Лицата им, характерите им – и не чувствам нужда да се обединя с тях. Намирам се в такова скриване, че реалността пред мен ме отблъсква от съединяването.

Затова кабалистите препоръчват да се изгради среда, група – главно с цел да тя да започне да ни разкрива важността от обединението, значението на любовта към приятелите. В крайна сметка, доколкото това ще бъде важно за мен – дотолкова ще мога да се откажа от себе си и да започна да се свързвам с другите хора. А ако аз не се опитвам да намеря сили, за да почувствам значението на обединението, мога да се въртя много години и дори да не се доближа до другите, за да бъда свързан с тях чрез сърцата ни. И тогава, разбира се, аз нищо не получавам и нищо не разбирам.

Чувал съм много оплаквания от хора, които дълго време се учат с нас. „Занимавам се с това в продължение на много години. Какво се случва с мен? Защо не напредвам?“. Не им отговорям, но наистина бих искал да им кажа: „Вие сте тук в продължение на десет години?! Аз те виждам, сякаш идваш току що…”

Присъединил ли си се към групата? Опитваш ли се да изградиш Шхина – мястото, където ще се възцари висшия свят, ще се разкрие в теб? Грижиш ли се за съсъда, достоен за разкриването, за което сега питаш? Това е твое задължение! Направи ли го?…Тогава защо броиш десетте години? Може би през всичките тези години си се връщал назад, а не напред?..“

Самият човек не прави проверката правилно за това колко усилия е вложил, за да се свърже с другите хора, а пресмята години според астрономическия календар в съответствие с въртенето на Земята около оста си и на Земята около Слънцето. Но дали самият човек се е преобърнал няколко пъти, за да се постигне целта? Или си е останал какъвто е и, значи не е минала и една година.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55758]

Желая на всички да стигнат до финала!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава всички да се откажат доброволно от всичко заради духовната цел?

Отговор: Доброволен отказ на всички заради духовното означава да си поставиш за цел да достигнеш до отдаване, само това свойство да се възцари в теб и да престанеш да усещаш себе си. Сега не усещаш Твореца? Ето така няма да усещаш себе си – каквото и да се случи.

Както и да ти се карат, каквото и да говорят за теб – никакво външно въздействие няма да ти влияе.

Егоизмът ти все повече ще нараства, но през цялото време ще се издигаш над него със силата си на отдаване. И тогава в нещо ще бъдеш подобен на Твореца.

Виждаш, че ние може да Го ядосваме, да Го разтреперваме – а Той не ни обръща никакво внимание. Как му се удава това – нима висшата сила е лишена от чувство и разум? Не, това е просто абсолютното свойство на любовта и отдаването, което е над всичко. Всичките престъпления ще покрие любовта!

Всичко казано можем да смятаме като подготовка за началото на Новата година. Сега може да се каже, че сме готови.

Това не са леки състояния и колкото по-нататък напредва човек, толкова по-дълбоки стават те. Както в спорта, на финал излиза най-подготвеният да достигне до целта. През цялото време се извършва все по-щателен подбор – количеството се сгъстява и по такава йерархия ние достигаме до финала. И не трябва много да се преживява, че някой е отпаднал по пътя – макар че това е много жалко, но такъв е светът, такава е природата.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2011

[55880]

Покоряване на космоса или разкриване на душите?

Въпрос: Вие често се усмихвате на това, че човечеството е захвърлило космическите си програми. Но не се ли проявява в покоряването на космоса нашият разум и желанието да се постигне света и действията на Твореца?

Отговор: Творецът не се намира в космоса, не се крие зад мъглявините, стремежът към него се случва вътре в човека, а не вън от нас, в пространството на мъртвата вселена. По времето, когато бях студент, в ”Литературен вестник” (1967, №15) беше отпечатан диспут на великият физик Макс Борн с академика А. Благонравов ”Фатализъм или предвиждане?”- за необходимостта или ненужността от космическите изследвания и полети.

Макс Борн излезе за нравствено-етическото развитие на човека, т.е. вътре в себе си. Говореше, че е уверен в освобождаването на човечеството от властта на техниката, че човек ще престане да се гордее с всемогъществото си и ще се обърне към действително стойностните неща – към света, към човешката любов, към удовлетвореността от съдбата си, към голямото изкуство и настоящата наука.

Аз мисля, че той имаше предвид ”науката за себе си”, защото човекът е венецът и най-сложното устройство на света, в неговото изследване можем да постигнем цялата Вселена.

Макс Борн каза тогава, че макар космическите полети да се явяват триумф на човешката мисъл, то заедно с това, те се явяват следствие от трагичното поражение на разсъдъка ни. Защото, ако смисълът на нашия живот в духовното развитие на човека е като продължение на веригата на еволюцията, то трябва да се издигнем не в космоса, а към морално-етическите ценности!

Отговорът на А. Благонравов бе в това, че харчовете за космоса донасят на човечеството технически блага. Може да се каже, че и А. Благонравов, разбира се, не е бил против развитието на човека, но работата е в това, че това са две взаимноизключващи се направления  и трябва да се избере всичко това, което се определя от еволюционното ни развитие, в съгласие с Природата.

[55806]

Цялата истина за мен – черно на бяло

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Пътят е един – към общество на духовен растеж

Въпрос:  Вие сте за равенство в доходите, за това всеки да получава (поотделно, относително) равна (еквивалентна) порция (заплата) с всички. Това отнема в хората стимула за работа, за развитие, защото в основата на нашата природа, засега стои индивидуалния егоизъм. И само, ако вече ще сме (ако бъдем) поправени, ще можем тогава, естествено, по всяка вероятност да се стремим само към равенство.

Така че, не е ли по-добре да оставм хората неравни в техните стремежи към богатството, неравенството, за да се гордеят с преимуществото си пред другите (съседите), но след полученото от тях справедливо заработените според отдадения труд и способности, богатства, те ще отдадат всичко над необходимото на другите и ще получат за това духовно възнаграждение свише и благодарност от обществото?

Отговор: Общо взето, това и предлагаме. Преходът от егоистичния индивидуализъм към колективизма, като при клетките в тялото, трябва да бъде постепенен, но в резултат, обществото е задължено да работи, получавайки необходимото за съществуване, а всичко над това „се заработва” на духовно ниво.

Тоест, говорите за това, че все пак е необходимо да развиваме промишлеността и всички „излишни” капиталистически структури – а ние казваме, че за тях, изначално, няма място в нашия свят, че ние, по такъв начин, губим планетата, като изтощаваме нейните ресурси и като я замърсяваме с „излишно” производство, за да превърнем „излишните” продукти и стоки в пари и след това да ги раздаваме на най-бедните.

Това не унищожава бедността и социалното напрежение, не задължава да се възпитават всички за глобалната връзка, както това изисква природата (кризата).

Изводът от развиващата се криза е прост: природата ни оставя само един път – отказ на обществото от прекомерното потребление и постепенно, съзнателно формиране на обществото за разумно потребление и духовен растеж.

Всички, които се оказват безработни и работещите, са задължени да изучат новата структура на света/природата – неговата глобална, единна, аналогова система, подобно на живото тяло и да изграждат своите взаимоотношения по този модел. Всички сме задължени да се занимаваме с това освен добиването на необходимото за съществуване. В това трябва да намерят себе си всички СМИ, изкуството, възпитанието – за да може създадената по такъв начин обкръжаваща всички нас среда да ни въздейства и формира в подобие с природата.

[55389]

Собственикът, който не плаща за работата

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Необходимо е ново начало!

каббалист Михаэль ЛайтманПразниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Денят, когато бил създаден човека

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се провери, има ли в теб ненавист към враговете и противниците ти, или ти разбираш, че тях ги управлява Твореца, който по такъв начин те защитава, за да не ти позволи да се съединиш с мнението на еснафа и материалния свят, и ти помага да следваш само духовните първоизточници. Така трябва да се очистиш, проверявайки всичко, което става с теб. Да не съжаляваш, да не се грижиш за нищо, освен за чистотата на пътя, за да се съвместят целта на твоя живот и целта на творението в един общ прицел.

Няма значение, ако видиш, че си бил объркан от различни егоистически разчети. Винаги требва да смяташ, че в изминатото до сега – ”Няма никой освен Него”. А от този момент и по нататък: ”никой не може да ми помогне, освен аз самият да си помогна”. Ако ти се намираш между тези две условия, то може да се каже, че си дошъл до началото на новата година – до новото начало.

Но като крайна цел, заложена още в началото на замисъла, трябва да бъде постигането на любовта към ближния. И ако имаш с някого лични сметки –ти вече не се намираш на вярната пътека. И ако искаш да се издигнеш над другите, да придобиеш знание, напълнение, или даже искаш да отдаваш – също трябва да провериш, не е ли това отдаване егоистическо.

Така твоите разчети ще стават все по-чисти и накрая ще достигнеш първия ден на новата година, в който е бил създаден човека. Всичко започва от това да създадеш самия себе си.

И така ще бъде всеки път: годината има четири глави, и всяка глава има свой разчет и ново начало, докато човек не завърши всичките си поправяния. А проверката е в това, доколко е неподкупен вътрешния му съдия – честен и остър, мъжествен воин, готов да се повдигне над всичките си лични разчети. А това не е лесно. Тук трябва един разчет над друг – до такава дълбочина, която е позволена само на човека.

Но всичко това не е за да се самоизяжда човек, а тъкмо обратното, за да се стреми в ”В Светлината на Твореца да види светлина”. Винаги трябва да се стараеш в Светлината да виждаш любовта към ближния и относно този еталон да се самопроверяваш.

И да не обръщаш внимание на всичките си стълкновения с другите, тъй като може Творецът по такъв начин да те обърква, карайки те така да виждаш останалите, или обърква тях, насочвайки ги срещу тебе. Както е казано: ”Не съди другия, докато не попаднеш на неговото място” –  може те да са много по-високо от теб, а ти още да не си дорасъл до тях, за да ги разбереш.

Бъди винаги доверчив към Твореца и с това върви напред.

Затова, ако имаме учението на Рабаш, неговите статии и обяснения, как да се съединяваме в групата, а също и статиите на Баал а-Сулам и другите кабалисти, посочващи ни пътя и съдържащи Светлина, възвръщаща ни към Източника – то колкото повече се самопроверяваме, съгласно тези първоизточници, толкова по-вярно ще напредваме. Основното е да не се страхуваме!

И не трябва да се плашим, че пътят е така труден и отрупан с толкова много съмнения, които пробуждат егото в нас, водещо постоянни сметки. Не трябва да се гледа на това, а да се стараем по-скоро да достигнем покаяние – душевните разчети, и да се издигнем към началото на новата година – към нова степен. Тъй като до целта достига онзи, който пренебрегва заради нея всичко останало.

От урока от статия на Рабаш, 26.09.2011

[55778]

Изменение природата на човек в наше време

каббалист Михаэль Лайтман1. Как ще протича понататъшната еволюция на човешкия род? Доколко глобалната криза, глобалното изискване на природата към нашето поколение ще измени същността ни? Принудителният преход от егоистичното общество към интегралното общество, към общество на взаимно поръчителство ще измени ли не само самото общество, но и същността и връзките в поколението?

В какъв свят ще се окажем, ако се свържем в единна система, подобно на жив организъм? Как ще се измени възприятието ни, усещането за краткост на живота и ограниченост на света, на Вселената? Затова трябва да се вгледаме в общата еволюция и нейният психологически аспект.

2. Най-простите организми (амебите) по аналогия с първите най-прости същества на Земята – реагират на външното въздействие, но не са способни да запомнят усещания, т.е. не придобиват опит и не го предават по наследство.

Поведението на плоските червеи се определя от природени връзки и инстинктите играят огромна роля.

Нисшите гръбначни (рибите) – поведението им се определя от навиците, изработени по време ма тяхното съществуване и предаващи се по наследство.

Инстинктите са консервативни и строго определят поведението на животните и не позволяват то да се измени, дори ако престане да бъде целесъобразно.

3. При излизането от водата на сушата, в по-сурови и разнообразни природни условия, психологическата революция тръгнала по два пътя:

а) усложняване на наследствените навици, инстинктите – така са се развивали насекомите, членестоногите.

б) придобиване на способности да изработват най-важните навици в процеса на жизнена дейност, за да се приспособяват към изменящите се условия – развитие на гръбначните, от земноводни до млекопитаещи, постепенно снижаване на ролята на инстинктите и нарастване на ролята на интелекта и разумната дейност (личен опит).

4. Психологическата еволюция е следствие на развитието на сушата и се заключава в преход от закрепени, предаващи се по наследство навици – към навици, придобити в процеса на живот, а по наследство не предаващи се.

Цел на тази еволюция е човека, в живота на който ролята на инстинктите е сведена до минимум и решаващо значение има интелекта, способен бързо да придобива множество навици и знания, обезпечаващи на физически слабия човек възможност да се приспособява към разнообразни условия.

И така, развитието на способността да мислим, преходът от „немислещ“ към „мислещ“ – е следствие на усложняващата се обкръжаваща среда.

Човек се е появил, когато развитието на средата за обитаване достигнала максимално разнообразни природни условия (в периода на рязко захладняване). Отделянето на човека от света на животните е реакция на живота на усложняващите се и влошаващи се условия на обитаване. Човек продължава да се усъвършенства интелектуално и психологически, неговата еволюция още не е завършила.

5) Особеното психологическо различие на човека от млекопитаещите се състои в това, че той се развива. Домашните животни поколения наред живеят сред хората, но остават на същото ниво на развитие. Дете, похитено от зверове, възпитано в тяхната среда, губи всички човешки признаци (реч и изправено ходене), живее толкова години, колкото и възпиталите го зверове.

Това говори, че наред с възприемчивостта от средата, в нас е отслабена способността за предаване на наследствени признаци. За да израсне в човек, детето трябва непрекъснато да бъде възпитавано от хората и обществото. Извън обществото човек се превръща в животно.

6. Още днес виждаме, как изменящата се среда ни принуждава да се изменим към все по-голямо взаимодействие с обкръжаващото общество. Изхождайки от това, можем да предположим, че по-нататъшната еволюция на психиката на човека ще тръгне също и по линията на закрепването на човешките признаци, с последващо предаване в следващите поколения – но не по наследство, като инстинктите при животните, а чрез „външна“ по отношение на човека памет – памет на обществото.

По такъв начин, бъдещите поколения ще се явяват кръгообороти на своите предишни животи, чрез обществото те ще получат свои, придобити в миналите животи, закрепени в паметта на обществото знания – подобно на инстинктите, предаващи се в животинския свят, от поколение на поколение.

7. Тази възможност за предаване и придобиване на информация напълно зависи от връзката на човека с обкръжаващото общество, което става негова неотменна част, се явява „неумиращ“ склад – преносвач на навици и знания от миналото поколение към бъдещето. При това знания ще се придобиват не с мисловни усилия, а по степента на свързване с обществото.

Но до създаването на взаимно единение на човека с обкръжението е невъзможно да се закрепят неговите предишни свойства, доколкото те ще се окажат в тяхното неправилно прилагане социално вредни.

На закрепване на нивото на инстиктите подлежи отношението на човека към отдаването, любовта към ближния, отношението към труда за благото на обществото, като към първа жизнена потребност, братско отношение към всички – т.е. всичко, достигнато от тях в личното поправяне в миналото превъплъщение.

8. Този процес на „инстинктивно“ предаване на знание в следващото поколение (кръгооборот), ще позволи на всеки човек в следващото поколение и на цялото поколение да бъдат морално и умствено „с една глава по-високо“ от предходното поколение – и това ще определи същнсотта на новия човек в неговата хармонична връзка с обществото и природата. Това ще определи формирането от тях на своя социална среда.

Психологическата еволюция на обществото на бъдещето ще му даде възможност да управлява собствената си природа. Призванието на възпитателите, педагозите ще се издигне в редица важни дейности в бъдещото общество: те ще станат производителна сила, те ще са отговорни за създаването на новото поколение.

[55666]

Не по-високо и нито по-ниско – а наравно с всички

Гордостта, повече от всичко друго, ни пречи в работата, тя ни кара да мислим: ”Аз ще ръководя, аз ще управлявам”. Това се проявява в най-примитивна форма, както е прието в света, когато човек не дава възможност на другите, опитвайки се да ги задмине, когато не е готов да върви наравно с тях.

Но на нас ни трябват открити отношения, когато аз се старая да бъда нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Тъй като по-ниско също не е добре, това не се нарича другарство. И по-високо – също не е добре.

Трябва да бъдем наравно – т.е. да престанем да чувстваме себе си! Аз усещам себе си, ако съм над или под, но ако съм наравно с останалите, то усещам не себе си, а само връзката между всички нас и плувам с тях по течението.

Такова трябва да бъде усещането ни непрекъснато. То понякога се появява при нас по време на конгресите, при различните срещи и мероприятия – но ние трябва да го поддържаме постоянно. Тъкмо това усещане на връзката между нас трябва да се превърни в светлина и в разкриване на Твореца.

Засега това е само чувство, че ние сме съединени и обединени – това е само изграждане на съсъда. Но всъщност този съсъд достига състояние на отдаване, и тогава ще усетим в него светлина.

От урока по книга ”Шамати”, 20.09.2011

[55168]

Писмо с молба за живот

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Усещане, което с нищо не можеш да сбъркаш

Въпрос: Кога разбирам, че отдавам, а не получавам?
Отговор: Разбираш, че отдаваш, когато почувстваш, че всичко това се извършва от силата на светлината, обличаща се в теб и че чрез теб действа Твореца. А ти си инструмент в ръцете на онази сила, която се е облякла в теб. Тогава наистина ще отдаваш.

Отдаваш, когато чувстваш, че с радост се намираш извън себе си – в другите и там изпълняваш висшите действия. В теб действа светлината. Има такъв вътрешен дух, който те тласка и направлява. Това е такова усещане, което не може да се сбърка с нищо друго! Но то идва в резултат на всичките предходни действия, които изпълняваш над силите си. Основното е да желаеш да отдаваш! Сякаш се опитваш да включиш тази машина, отново и отново – докато накрая не заработи!

От урока по книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55574]

Приятели – това е важно за здравето

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Изследователи анализирали 148 научни проучвания, проведени с участието на 308 849 човека, в продължение на 7,5 години, като били документално фиксирани обществени показатели и оценки за здравето на изследваните.

Новите изследвания показват, че самотата е вредна за здравето на човека, както пушенето на 15 цигари на ден с регулярна употреба на алкохол и избягване на физически упражнения. Самотата вреди на здравето два пъти повече, отколкото нездравословното повишаване на теглото. По-добре да отидете с приятели в кафене „с вредна храна“, отколкото да останете сами в къщи, бягайки на тренажьорната пътечка.

Социалните връзки са по-полезни от спортните упражнения, от нормалното тегло и отказването от цигарите и алкохола. Общителните хора получават от взаимоотношенията с другите понижаване на стреса, избор на по-малко опасен начин на живот, в сравнение със самотните хора.

За тези, които общуват повече с по-широк кръг от приятели, съседи, родственици – процентът на продължителност на живот бил с 50% повече. Ниската смъртност оставала стабилна независимо от пола, изходното състояние на здравето, възрастта и причините за смъртта.

Изследователската група се обърнала към органите на здравеопазването в САЩ с препоръки отнасящи се до самотата, като фактор, опасен за здравето, подобно на пушенето и алкохолизма.

Реплика: Това е само един от егоистичните аспекти на ползата от взаимовръзките, а основната печалба е над тялото, в областта на духа – в придобиване днес и сега на усещане за вечен живот.

[55823]

Светлината е музиката на душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Разбирам защо напълването е скрито от нас, но защо и връзките ни един с друг са скрити?

Отговор: Връзката и напълването са неотделими.

Какво е светлината? Как можем да обясним какво е това чувство? Изведнъж чувствам някакъв вид вибрации по отношение на някого: омраза, любов, страх, загриженост. Тези вибрации не са дошли отвън, а са се родили вътре в мен, в моето отношение към този човек.

Те се появяват, защото изграждам особена връзка с него и работя върху нея. Тогава, когато се свържа с него, чувствам особени впечатления проявяващи се като вибрации в моите желания, усещания и свойства. Това се нарича светлина.

Светлината не идва отвън, за да се облече в мен, а се разкрива в мен, в моето отношение към някого. Просто така тя не може да се разкрие – това е невъзможно. Тя може да се усети само в моята връзка с някой друг, например, когато му давам усещане и той го получава, или обраното.

Трябва да има връзка, обединяваща двама души, вътре в която се усеща някакъв вид вибрация или впечатление, наричано светлина. Това е като въже или тръба, която ни свързва и която се простира от единия до другия, през която тече ток.

Оказва се, че светлината е съсъдът, който изпитва всякакъв вид промени в себе си. Не се променя самата светлина, а желанията и впечатленията, които се усещат в желанията. Но светлината не идва отвън.

Това е като вибрация на струна, която дава звук на музикален инструмент. Това се нарича светлина. Затова трябва да създадем любов и отдаване вътре в себе си и тогава вътре в тази любов и отдаване, ще усетим вътрешния и корен, наречен Творец.

От урок по „Учение за десетте сфирот”, 20.09.2011

[55269]

Като риба в мрежа

Майами, урок №1

Въпрос: Как трябва да подходим към масовото разпространение и какво трябва да променим в начина, по който сме действали досега?

Отговор: В някои хора стремежът да разкрият съвършената реалност се пробужда от само себе си. Това са хората с „точка в сърцето”. Те задават въпроси като: „Каква е целта на моя живот? За какво живея? Какво ми дава живот?”. По никакъв начин това не трябва да ги депресира или може би само малко. Но най-важното е, че те вътрешно горят. Чувстват, че има нещо скрито от този свят, че нещо друго действа в реалността.

В действителност всеки се изправя пред този въпрос – повечето хора го заглушават, но не всеки може да го направи. Тези хора биват „завлечени” на нашия бряг, подобно на електричен заряд в магнитно поле, който се движи към своя източник, носен от силата на привличане. Хората идват при нас без да знаят как или защо. Работата е там, че всички сме в едно поле от информация, природа или план на творение и точно ние имаме основните източници, които произхождат от там, отговорите на неизбежните въпроси.

Условно обозначаваме тези хора като 1% от човечеството. Броят им расте от ден на ден и те се пробуждат по целия свят: в ледения север и в нигерийското село, в Япония, Китай, Чили и в сърцето на Европа… Точката в сърцето не зависи от географията. Това е знак за нов етап на развитие. Постепенно тя ще започне да се пробужда във всеки, но засега ние сме първото поколение, което се стреми да открие за какво живее. Нашето егоистично желание е достигнало етапа, където изисква да постигне смисъла на съществуването си.

Това вече е въпрос, задаван от човек, а не от животно, чийто единствен интерес е само да уреди живота си по най-добрия начин. Точно човекът в нас пита „За какво живея?”. За такива хора имаме готов метод. Те започват да учат и да получават обяснения.

Но какво да правим с другите? Никога не сме мислели, че ще трябва да се обърнем към онези, които не питат за причината и целта на живота. Но събитията, които се случват днес, ни задължават да действаме. Кризата е тук и човечеството се озова в задънена улица, а световните лидери не знаят какво да правят, сякаш са малки деца. Те се събират на конференции на Г8 и Г20, но няма отговор. Взимат мащабни решения, но не сработват.

Проблемът е, че светът се е затворил в глобална система, а те не са глобални. Обратно, те са индивидуалисти и егоисти. Затова не знаят как правилно да подходят към съвременните глобални проблеми.

Науката кабала казва, че в тези времена трябва да излезем в света и да разпространим знанието за новата ситуация в него. Очевидно трябва да действаме без да притискаме никого и без да гледаме високомерно на хората, а напротив, да бъдем възможно най-приятелски и да подхождаме към хората както е най-удобно за тях. Трябва да им дадем обяснение на факта, че сме влезли в нова система на взаимовръзка и затова всички предишни форми на връзки вече не работят.

Трябва да научим тази нова система и да разберем какво означава нашата световна взаимовръзка. Това е подобно на едно ново работно място, което се управлява по правила, които не познаваш и трябва да усвоиш. Отнема ти време да свикнеш с приетите норми на общуване, да разбереш системата, да намериш точките на контакт в нея, да започнеш да натискаш правилните бутони и да получаваш правилните реакции… И това е просто една нормална ситуация в нашия свят.

За разлика от това, новата взаимовръзка, която се разкрива между нас днес, е противоположна на нашата природа. Тя не съвпада с моето вътрешно свойство и не мога да я изуча. Първо, трябва да се променя вътрешно и само тогава ще мога да разбера тази интегрална връзка, която се разкрива навсякъде днес: на работните места, в индустрията и производството, политиката и икономиката, и във всички връзки между нас, включително и в семейния живот.

Затова първото нещо, което се изисква от мен, е желание да разбера. Ако аз, егоистът, влизах в нормална егоистична компания, тогава с времето щях да устроя правилните връзки. Но днес влизам в интегрално общество, в което всички са взаимосвързани като клетки в тяло, дори ако не го усещат още. Това значи, че трябва вътрешно да изградя себе си наново, да получа поправяне.

Излиза, че човечеството се намира в критично състояние. Днес всеки трябва да се промени и да разбере какъв вид връзки са се спуснали до нас. В тази мрежа се мятаме като риби, неспособни да избягаме световната връзка. Без да разбираме тази връзка, няма да можем да направим нищо в нашия свят. В крайна сметка зависим един от друг и затова, без да разберем тези нови закони, няма да сме способни да правим договори, да поддържаме банковата система, производството и търговията, да разменя храни и знание…

Вратите, които бяха отворени за нас преди, се затварят и механизмите, които са работили, спират. „Криза е”, казваме, но това не е обикновена криза и затова не можем да я контролираме. Това необикновено, нестандартно и напълно ново състояние е онова, което трябва да обясним на света.

Освен това, трябва да обясним как можем да се променим в хармония с новата, глобална система. В крайна сметка, по същество, природата ни кани да станем интегрални части от нея. Преди всеки един раздуваше своя егоистичен „балон”, поглъщайки ресурсите на обкръжението. Но днес, въпреки огромния егоизъм, трябва да установим взаимовръзка и обединение сред нас, основани на принципите на взаимната помощ и подкрепа, подобно на частите на едно тяло. А това е крайно противоположно на нашата лична изгода.

Затова за да се променя, трябва да въвлека външен натиск или казано иначе, да изградя обкръжение. Подобно на родителите, които бдят с кого се сприятелява детето им, защото неговото обкръжение днес и определя, кой е той утре. Така изкуствено трябва да формирам обкръжение за себе си, което да ми влияе от всички страни. Правейки това, сякаш издърпвам себе си за косата от блатото, защото създавам прекрасно, правилно обкръжение за себе си, за да отгледа то правилния подход в мен и да ме насити с нови, глобални, интегрални ценности, които нямам.

Изграждам това обкръжение изкуствено, но когато то ми повлияе, аз действително се променям. Тогава добавям нови „тухли” към него, за да ми даде дори повече подкрепа, за да бъде дори по-обединено, взаимосвързано и глобално, и така да ми влияе повече.

По този начин формирам себе си и се издърпвам от егоизма и индивидуализма в общото обединение. В същото време, изучавам огромната природна система и по същество изпълнявам работата на Твореца. Няма откъде да взема пример освен от книгите, написани от кабалисти, които вече са правили това. Още повече съвременните учени, ни обясняват каква е глобалната природа.

В края на краищата, ние словно сякаш играем: превръщаме себе си в игра, от която порастваме. Същото е както малките деца растат и поумняват, докато „играят”. Действайки така, започвам да разбирам тази огромна система и от там виждам как да изградя новите механизми на нашите връзки.

Така излизам от кризата и започвам да разбирам, че това въобще не е криза, а игра, разпръснат конструктор „Лего”, който трябва да сглобя. Като сглобявам парчетата на разбитото цяло, подобно на дете, се развивам, докато не достигна нивото на цялата тази система.

За първи път в историята се сблъскваме с необходимостта да изградим сами ново, човешко общество, да създадем система на правилна взаимовръзка от малки егоисти. Правейки това, ще разкрием тази система и ще започнем заедно да живеем в нея с общ разум и чувство, и тогава ще се издигнем до разума и чувството, които са над настоящия, индивидуален живот на всеки един от нас. Това ще бъде разкриването на скрития свят.

Трябва да извършим тази работа сами в нашата глобална система. А също трябва и да го обясним на другите. Човечеството ще трябва да осъществи това. Иначе няма да преминем кризата. Тя ще оказва изключително силен натиск върху нас, докато не изпълним тази задача, подобно на родителите, които притискат децата си да учат.

От 1-вия урок в Маями, 14.09.2011

[54618]