В наше време се намираме в особено състояние, когато за първи път човечеството престава да разбира своето желание. Става много важна промяна – цялото човечество се прехвърля от първото, „неживо” стъпало на второто, „растителното”.

За сега все още е само началото и то е неразбираемо за нас. Но постепенно ще ни дадат да разберем, че природата, нашите желания, висшето управление, обичайният привичен живот – всичко е относително и зависи от някакъв неизвестен за нас фактор, който не сме знаели никога преди, не сме чувствали и не сме взимали предвид.

Този фактор наричаме: общество, обкръжение, глобално и интегрално човечество, новата връзка между нас, която се разкрива днес. Но на практика демонстрират на човек, че се намира в съвършена и тотална зависимост от цялото човечество, изцяло е в неговите ръце.

Искат да ни покажат, че излизаме из под неосъзнатото подчинение на висшето управление, под което безропотно сме съществували преди на „неживото ниво”, мислейки, че такъв е животът и трябва някак си да се приспособяваме към него – няма какво повече да се прави.

Но сега вътре в този живот ни показват още един компонент – фактора обкръжение. Фактически, това не е външно обкръжение, а висша сила, която ни се разкрива под такава форма. Човек започва да чувства, че зависи от обкръжението, а обкръжението зависи от него и те взаимно си влияят един на друг.

Всъщност, става разкриването на управлението на Твореца относно човека. И съгласно с това, човек трябва да се променя, за да се спаси от приближаващите се проблеми и беди, тъй като той остава с желанието за наслаждение.

Започват да му се разкриват различни явления, в които той се усеща получаващ. Чувства, че има някой даващ, и той зависи от този даващ: от обкръжението, от света. Така става разкриването на светлината, висшето управление спрямо човека.

И когато човек разбира, че изцяло зависи от обкръжението, преминава на втория стадий от развитие – „растителния”. Той е заставен да отдава на обществото, от което получава, като разбира, че тук действа законът за взаимност и не е възможно да е добре за мен и за обществото, ако само ще получавам.

Човек вече спира строго да дели света на „себе си” и на „тях”, тоест всички останали. Намирайки се на „неживото ниво”, се е стремял само да получава, но тъй като го е правел инстинктивно, неосъзнато, то това не се е считало за получаване! Просто се е подчинявал на своята природа.

Но сега, когато се издига на „растителното стъпало”, трябва да извършва осъзнати действия и да отдава в отговор. Тоест да измени това поведение, което на 100% се е смятало за правилно на неживото ниво, даже без да гледаме, че е вземал за себе си и е крадял – но на това го е задължавала природата му.

А сега му дават малко свобода от самия себе си, от своята природа и съответно трябва да действа, като отдава на обкръжението. Сега целият свят трябва да достигне до това – освен да получаваме от обкръжението, трябва да му отдаваме.

С това изпълняваме неживото стъпало на своето развитие. Всички следващи стъпала: растително, животинско и човешко ще допълват първото неживо стъпало. Колкото ми се разкрие над неживото стъпало, че се намирам в своя егоизъм – толкова ще поправя това егоистично начало и ще се върна обратно на неживото стъпало – към робското изпълняване на законите на природата, но вече осъзнато и доброволно.

Затова, всичко се основава на неживото ниво. Вътре в тази АВАЯ е затворено цялото творение, цялото отношение към него от висшата сила.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.08.2011

[52675]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: САЩ и Европа ги заплашва дългогодишно падение на икономиката и виновни за това са изключително политиците. Зоната на еврото изцяло може да рухне. Ако правителствата на съответните страни не приемат съответните мерки, ще им се наложи още много години да се борят със стагнацията.

Такава прогноза направили 17 лауреати на Нобелова награда по икономика, интервюирани от изданието”Die Welt”.

“В последните десетилетия Западът не живееше от приходите си и по такъв начин погълна част от бъдещето си,” според професора от Колумбийския университет Едмонд Фелпс, Нобелова награда 2006г. за изследване на дългосрочните ефекти на икономическата политика.

“Проблемите с дълга ще разрушат западната система. Бездействието на политиците може да доведе до дългогодишни икономически проблеми”, според проф. в амер. Инст. на прогресивните изследователи Ерик Маскин (Нобелова награда през 2007 г).

“Вероятността, западният свят да се окаже в продължителна дълбока фаза на стагнация, е много висока”, според политикономиста Джеймс Мирлис (Нобелова награда през 1996 г).

“Европа и САЩ могат да повторят съдбата на Япония, преживяваща ”изгубеното десетилетие”, според Майрон Шоулз (Нобелова награда през 1997 г).

“Зоната на еврото ще оцелее само в този случай, в който националните особености отстъпят място на централизирана бюджетна система”, според Маскин (Нобелова награда през 2003 г).

“Единното валутно пространство със 17 самостоятелни финансови министри е нежизненоспособно”, според Шоулз (Нобелова награда през 2001 г).

Всички икономисти призоваха европейските политици за скорошни решителни действия, защото проблемите на евро зоната само се множат, както потвърждават последните застрашителни данни.

Впрочем и ситуацията отвъд океана не е по-добра. По мнение на интервюираните експерти, политиците на САЩ не толкова решават икономическите проблеми, колкото си пречат един на друг, за да ги решат. Доларът, като водеща световна валута постепенно отстъпва от позициите си. Всички икономисти по света са уверени, че китайската йена ще увеличи значението си.

[52703]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]

Публикувано в: Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Отчитайки страданията и ударите, с които светът се сблъсква, от кой момент ние като група, ще започнем физически да се готвим за масовата, глобална криза? Не е ли време да помислим за закупуване на обща земя, където ще сформираме кабалистична община, ще живеем и ще произвеждаме продукти за изхранване?

Отговор: Не бива да се отделяме от света, напротив, да бъдем с него, за да го увлечем към поправяне. Освен това, за да създадем правилно селище е необходимо болшинството от нас да са придобили свойството на отдаване и любов, иначе ще създадем кибуц, колхоз, а не обществото на бъдещето – кабалистична община.

[52443]

Публикувано в: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Публикувано в: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал Сулам, вестник „Народ“: Ясно е, че свойството егоизъм, заложено във всяко създание е условие, неотменимо произтичащо от самия факт на неговото съществуване. Без това изобщо не би могло да бъде обособен самостоятелно съществуващ обект.

Едновременно с това, то никак не противоречи на свойството алтруизъм в човека, но възниква необходимост да се издигнат между тях трайни граници. Законът за егоизма е длъжен да съхрани цялата си действеност единствено, в степента, в която обезпечава минимални потребности, а от целия излишък над тази мяра е дадено правото да се откаже в полза на ближния.

Всъщност,обезпечаването на минимални потребности не е егоизъм. Тъй като човек съхранява себе си чрез насъщната необходимост, за да може в останалото да извърши отдаване на ближния. С други думи, поради алтруистичното желание той се задължава към необходимото обезпечаване с желание да получава.

Разбира се, всеки, който постъпва по този начин, трябва да се счита за голям алтруист. Ако някой отстъпва и най-малката своя част за благото на ближния, подлагайки по този начин собственото си съществуване – това вече е абсолютно неестествено. И може да го направи само веднъж в живота си.

Тора говори за това много ясно. Например, ако двама човека са се оказали в пустинята и единият от тях има вода, която стига само за него, той е длъжен да я изпие сам и да не я даде на другия. Не трябва да я подели с другия, за да умре заедно с него. Такъв е закона и няма място за чувства.

Желанието за получаване трябва да се съхрани и само над него строим отдаването. В основата лежи насъщната необходимост – това, което съм длъжен да получа, без да изпадам напразно в „праведност“. А над него лежат всички степени на духовен подем: от абсолютна ненавист към ближния до абсолютна любов към него.

Ние развиваме желанието за получаване според степента на неговия ръст: колкото то е по-голямо, толкова по отдаващи ставаме. При това всичко  тук се оценя изключително по отношение на ближния – това е нашия съсъд. А напълването е екран и отразена светлина или просто светлина, Творец, свойството отдаване.

Ето защо при външно отдаване не е важно ближният ли е той или Твореца. А вътрешното отдаване се прави само там, където съм длъжен да напълня себе си, за да поддържам собственото си съществуване. Долу – съм длъжен да получавам, а горе трябва да отдавам. Долу – аз съм „животно“ и не трябва да се стесняваме от термина. А горе съм човек – адам, подобен (доме) на Твореца.

Така строим себе си – много просто, ясно и отчетливо, без излишни съмнения и объркване.

От тук става ясно, че народната любов е основа за всеки народ, така както и основа за всяко самостоятелно съществуващо творение е егоизмът, без който то не би могло да съществува в този свят. И народната любов, свойствена за индивида е основа за самостоятелността на народа, съществуването и унищожението на който зависят само от нея.

От тук можем да разберем принципите на отношение на човек към себе си и обкръжението, на народа към себе си, към съседите си и към целия свят, а също на цялото човечество към себе си и към Твореца. Тук действат ясни и непреложими закони: ако някой иска да ме убие – аз трябва да го убия. Ако имам храна достатъчна само за себе си, то никому не я отдавам – за да съхраня живота и да продължа да отдавам.

Алтруизмът започва над насъщната необходимост. За да се постигне мир с другите народи, аз трябва преди всичко да обезпеча своето съществуване – само тогава ще бъда готов за света. Отначало трябва да се уверя, че ни е обезпечен живота, здравето и всичко необходимо, а след това всичко останало. Не трябва да се хвърляме в безпочвени авантюри със закрити очи.

Обезпечи си надеждно съществуване – а след това проявявай любов, но отново съгласно ясни закони: започвайки с най-близкото обкръжение и разширявайки постоянно този кръг. Трябва да действайме съобразно своя егоизъм. „Близките“ – са най-чистите желания, които е най-лесно да бъдат поправени през първия етап. Такъв е редът: човек се грижи за себе си, за семейството, за своя град, за страната си и накрая за всички в света.

От урока по вестник „Народ“, 28.08.2011

[52846]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света - Няма коментари→

Мнение (О. Исинг, икономист в Управителния Съвет на Евробанката): Издаването на единни облигации в ЕС може да се превърне в катастрофа. Аз не си представям  немските политици да тръгнат на подобна стъпка – това би предизвикало високи данъци в Германия или съкращаване на държавните разходи.

Реплика: Внимание: обединяващи действия без намерение действително да се обединят, ще предизвика обратна реакция – както видяхме това в Съветска Русия и ще доведат до още по-голяма криза. Необходимо е изключително бавно да действаме и много бързо да въведем всеобщо глобално възпитание.

[52746]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ражда мисълта. Затова човек мисли относно това, което желае, и не мисли за това, което не желае. Не мисли за деня на смъртта, а мисли, че е вечен, защото желае да бъде такъв.

Но разумът има особена роля – той е способен да увеличава желанието. Ако човекът има малко желание, което няма сили да се прояви и да застави да се достигне желаното, то мислейки за това желание, човек може да го увеличи, така че то да започне да изисква своето напълване.

Желанието е основа и същност на човека, а мисълта му служи. Голямото желание властва над малките. А ако човек желае да увеличи някое малко желание, то може да го направи чрез усилване на постоянната мисъл за това желание. И в мярата на усилието да мисли за това желание, това желание се увеличава.

Ето защо човек трябва постоянно да се занимава с кабала, тъй като от постоянните усилия на мисълта, той ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще започне да преобладава над останалите.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия.153. Мисълта е следствие на желанието

[52728]

Публикувано в: Баал Сулам, Възприемане на действителността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ръководи мисълта, а не мисълта – желанието.

Баал а-Сулам. Мир в света

Желанието се явява основата, същността на човека, а мисълта се явява следствието, породено от желанието.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Разумът зависи от желанието и служи на желанието.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

[52612]

Публикувано в: Баал Сулам, Възприемане на действителността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Когато говорите за езика на клоните, Вие говорите за аналогии или за някакво метафорично мислене? Ако е така, не означава ли тази специфичност на езика, която не трябва да предаваме с думи, а следователно е трудна и за разбиране, какво са искали да изразят хората, които вътрешно са постигнали Твореца? Когато собственото ни постижение съвпада с тяхното, ще разберем ли този език инстинтивно?

Отговор: Съществувам Аз, усещащ себе си и някакво пространство около мен, желаещ да погълна нужното, полезното за мен от това пространство и да изхвърля там вредното, ненужното. Аз се уча да строя връзка с това пространство, за да бъда винаги в оптимален комфорт. Всичките ми занимания произлизат от таково едно взаимодействие между мен и обкръжаващото ме пространство, запълнено с природа и хора. Психологията (материалистическата) е наука за егоистичното възприемане на „Аз и обкръжението“.

Ако започна да разширявам кръговете на своето Аз все по-широко, приемайки постепенно обкръжаващато ме, включващо го в моето Аз, егоистично, подчинявайки го на себе си – това е завоевание, придобивка.

Ако продължавам да усещам себе си противоположен на обкръжението, Аз и извън себе си, но въпреки това се опитвам да се отнасям към обкръжението като към себе си и дори повече отколкото към себе си – това е алтруизъм. Защото отчуждението и дори ненавистта остават, но над тези чувства, въпреки тях, възниква чувството на любов. Тя възниква, защото преставам да асоциирам себе си със своето Аз, излизам от него, сякаш отстрани строя ново отношение от това Аз към обкръжаващото го.

Издигайки се над егоистичното си Аз, създавам екран, над който се отнасям към обкръжението с любов, като към себе си и дори повече – това се нарича свойство отдаване, отразена светлина. Кабала е духовна психология, за възприемането на „Аз с обкръжаващите“.

[52744]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Съобщение (”Pravo“, Чехия): Аналитиците водят дискусия, кой носи отговорността за кризата: западните страни или финансовите пазари? Дял за вината лежи както на държавите, така и на финансовите пазари.

Политиците губят, защото не можаха да реагират на рязката глобализация на финансовите пазари, да създадат разумни правила за функционирането на глобалния пазар. По такъв начин беше силно нарушено равновесието между глобално функциониращата икономика, от едната страна и локално функциониращата политика – от другата .

Реплика: А те откъде знаят, че следващият етап от развитие на човечеството е интеграция на всички хора, на всички нива и на първо място в онези области, където егоизма се проявява особено остро: криза в семейството – разводите, криза в икономиката. За това отрано предупреждаваше само науката кабала – тя и днес говори за бъдещето …

А да се създадат правила за функционирането на глобалния пазар – управниците не са в състояние и до днес. Защото за това трябва да притежаваш нужните знания за глобалното и интегралното общество и неговото управление, а за това трябва да бъдеш кабалист или поне да си получил интегрално възпитание, за което ние говорим постоянно и предлагаме на цялото човечество.

Продължение (Pravo“, Чехия): Оказа се, че класическата национална демокрация, в рамката на която политическите решения са обосновани за относително кратък избирателен цикъл (включвайки опита на политиците и политическите партии да бъдат избрани отново), със своите локално ограничени решения не се явяват истински противовес на глобално и бързо работещите пазари, които са способни веднага, мигновено да превеждат капиталите и да спекулират по цялото земно кълбо.

Реплика: Затова, защото това е ”класическа национална демокрация”- егоистическа, не приемаща под внимание интегралността на обществото, необходимостта от неговото взаимно поръчителство за справедливо деление на обществения продукт.

Продължение („Pravo“, Чехия): Националната политика не само не е способна да контролира възникващите разни ”балони” и дългове, които се появяват под ”невидимата ръка на пазара”, но и със своя популизъм, само и само, за да бъдат преизбрани, политиката се оказа зависима от фиктивните пари, които създават глобалните пазари.

Реплика: Но с какво не е капиталистическо ”срастването на политиката и капитала!”

Продължение („Pravo“, Чехия): Кризата е резултат от нарушеното равновесие в силата на националните политици и глобалния пазар. По такъв начин, цялата система се оказа на края на пропастта. И доколкото системата няма пилот във вид на глобална политика, а само лошо запрограмиран ”автопилот“ във вид на глобални пазари, нея я заплашва разпадане.

Реплика: нарушеното равновесие е следствие на противоречието между тясно националния и личния егоизъм с интегралното общество и законите на глобалния свят и законите на пазар, които не са известни на нашите икономисти и политици – а за да станат известни, те трябва да се опитват да се превъзпитават в равновесие с глобалното интегрално общество, т.е. да се стремят към взаимно поръчителство.

[52535]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес попадаме в едно особено състояние, когато откриваме, че няма как да оцелеем, ако не достигнем силата на обединението. Но при все това трябва да изясним за какво ни е тази сила?

Дали за това по-добре да се устроим на стъпалото на този свят и вместо злата сила, която ни е подчинила, да призовем силата на доброто и да постигнем равновесие  на сегашното си стъпало. Или все пак искаме да се издигнем по-високо и да ни властва силата на отдаване и  да разкрием величието на това отдаване само по себе си.

Възможно е да се стремим към силата на отдаване, просто желаейки да уравновесим силата й на получаване и спокойно да живеем в този свят. В такъв случай искаме да използваме силата на отдаване в подкрепа на егоистичната сила, което се нарича отдаване заради получаването. Или все пак искаме да достигнем получаване заради отдаване.

В това се корени целият въпрос: кой искаме да ни управлява – свойството на отдаване или егоистичното свойство?  В това се съдържа цялата свобода на нашия избор. И за това говори молитвата, която се нарича „молитвата на 18-те благословения“ – за каква милост отправям молбата си?

Искам ли да се издигна на стъпалото на отдаване и да доставям радост на Твореца, да достигна вяра над знанието, да използвам всичките си желания в полза на отдаване и дори да получавам заради нея, така че цялото ми желание за наслаждение да работи заради отдаване? Или говоря само за земния си живот и искам да го направя по-хубав?

В това се състои огромната разлика: дали ще съществувам на животинско ниво или на човешко. Това е качествена разлика. На животинско ниво възприемаме живота си като живот на тялото и усещаме този свят, както днес: своето тяло, обкръжаващия свят с всичко, което се случва с него.

Заради съществуването на това тяло живеем – всеки сам за себе си. Затова сме готови да уравновесим живота си чрез силата на отдаване с цел да постигнем по-комфортно, по-приятно, по-спокойно съществуване.

Има и друг вариант – издигаме се на стъпалото «Човек» и спечелваме вечното съществуване над материалния свят. Материята свършва по-ниско – на неживото, растителното и животинското ниво. В нашия свят всъщност няма друго стъпало, няма стъпалото човек. Човекът е стъпало, включващо в себе си ума и сърцето, което означава желанието и мисълта, анализа.

Това е, което израства от нашия ум и сърце, но не от тялото. Информационните гени (решимот) – данните след разбиването се съединяват заедно: всичките сърца, всичките желания се съединяват в едно сърце като в един човек и всичките ни намерения, тоест мисли и разум също се обединяват. Това обединение създава образа на човека като някакво виртуално същество, несъществуващо в материя, изградено не от електроните и молекулите на тялото.

Ние сами го изграждаме, съединявайки всичките си мисли и желания. И така започваме да съществуваме на по-високо стъпало, което се нарича ниво човек (Адам), което значи „подобен“ («ДМ» – доме) на Твореца. Защото тогава желанията и намеренията ни започват да действат като духовен съсъд: вътре в него е желанието, а над желанието е екранът.

Това означава да бъдеш човек: „прачовек“ (Адам Кадмон), човек на световете Брия, Ецира, Асия. А нашето тяло не се нарича човек. Наричаме го така, правейки сметки за бъдъщето, очаквайки, че то ще ни доведе до това, да станем човеци.

На това е посветена молитвата: да ни помогне заедно да съединим своите сърца, тоест желанията, мислите, и намеренията, така че да съставим от тях пълен образ на човека, на самостоятелната личност.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 25.08.2011

[52560]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

Ние започваме да се развиваме и да растем от този свят – най-нисшата реалност, спуснала се от света на Безкрайността по 125 стъпала, през 5 свята, до най-ниската точка. Стигайки до това  ниско ниво, искрата на светлината се е промъкнала от най-последната духовна степен в този свят и започнала да оформя материята.

Материята започнала да се концентрира, да се формира, да се съединяват частица по частица. По такъв начин, е започнало връщането назад – поправянето на разбиването. С това е започнало формирането на нашата Вселена: неживата, растителната и животинската природа.

Всичките тези стъпала са резултат от съединяването на материята във все по-сложни структури, всичките и части работят за общото благо, един за друг. Силата на светлината, силата на природата съединява отделните елементи, и така се образува неживата материя с цялото и многообразие. Материята се образува благодарение на съединяването на противоположни частици по определени закони.

А след това се образува растителния материал, където противоположните частици се свързват в още по-сложни структури. Те са отдалечени много една от друга, но независимо от това се съединяват.

След това се заражда животинската материя, всяка част на която усеща себе си отделена и иска да съхрани съществуването си в егоистична форма. Но за сметка на природните сили, всеки от тях все пак се съединява с останалите и всичките те създават животното – живото тяло, способно да съществува, независимо, че вътре в него съществува противоречие и съединяване на полярни елементи.

Тях ги съединява особена сила – силата на светлината, на Твореца, силата на взаимното отдаване, независимо от силата на творението, егоистичната сила, намираща се вътре във всеки. Тези две сили започват да действат в обща хармония.

Не е възможна хармония, ако няма две противоположни сили, които се съединяват заради една единствена цел, общия интерес за някакво си много по-висше състояние. А висшето състояние – това са общите интереси на тялото: растителното или животинското.

А след това благодарение на развитието на материята на животинско ниво, то достига нивото на човека от този свят, още по-сложно същество – агресивно и егоистично. Всяко същество от стъпалото ”човек от този свят” открива себе си противостоящ на всички останали хора.

И когато той достига до предела на егоистичното си развитие, то открива, че ако желае и по-нататък да съществува, ще му е необходима втора, противоположна сила – сила за отдаване. Тъй като в него се е развила силата на егоизма, но какво да прави с нея по нататък? Тя само ни разрушава. И тогава разбираме, че сме задължени да получим сила за отдаване, силата на обединението.

Усещането на недостиг на сили за обединение, без който не можем да се разминем – това е усещането на кризата, разбиването, крушението на отминалите ценности. То се разкрива направо вътре в нашето съществувание, вътре в живота ни. Абсолютно във всичките области на живота, във всичките занимания на човека от този свет, откриваме, че не можем да постигнем равновесие, хармония в тъй наречения ”живот”.

Тъй като животът е изграден на основата на две сили: получаване и отдаване. И действайки само с едната сила на егоизма, не е възможно да се съществува. Така природата, в резултат на развитието ни, на стъпаловидната еволюция, крачка след крачка ни води към извода, че ни е необходима втора сила – силата на обединението.

От урока от книгата Шамати, 25.08.2011

[52548]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човекът започва от съединяването на нашите мисли и желания в най-малкия съсъд. А после той расте все повече с добавянето на нови и нови части. По такъв начин, той става човек, Адам, който се простира от край до край на мирозданието. И неговото съединяване, неговият мозък и сърце се изграждат от всичките разбити части, които се съдържат във всеки от нас – защото всяко късче съдържа в себе си разум и сърце.

Съединяването на тези сили е подобно на формирането на материята в нашия свят в продължение на цялата еволюция, на неживото, растителното и животинското ниво. Защото тя е започнала да се съединява в такава форма. И когато започваме да съединяваме своите части, също преминаваме тези стъпала: неживо, растително и животинско – в съединяването между хората. Това се наричат духовни стадии: зародиш – отглеждане – зрялост (ибур – еника – мохин).

Затова, цялата ни работа зависи от това, заради какво се съединяваме. Заради това, свойството отдаване да е в нас, тоест заради Твореца, заради Неговото удоволствие, или заради самите себе си, за да сме по-добре, когато мислим само за своето състояние в този свят и за нашето тяло. Тоест, ние се грижим за своето телесно съществуване, а не за това, да съберем от своите частици образа на човека.

Затова „молитвата 18-те благословения” така добре изразява духовния път, насоката, намерението, стремежа към следващото стъпало, на което сега предстои да се издигне светът, човешкото общество. И затова се разкрива необходимостта от съединяването. Въпросът е само: заради какво става то?

И тук човечеството се разделя на две части – тези, които разбират, че съединяването е необходимо за достигане на човешкото стъпало, образа на човека. И останалите, които  се отнасят към желанието и се съединяват заради добрия живот в този свят.

Така те се и разделят: екранът се нарича Исраел, а желанието – целият народ, на когото е необходимо само да се присъедини към този, който изпълнява работата, възложена на Исраел.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 25.08.2011

[52557]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Понижаването на активността на пазара на международното кредитиране в Европа свидетелства за ръст на взаимното недоверие на финансовите институции. Евро банките предпочитат да депонират свободната ликвидност в ЕЦБ, вместо да дават пари на заем един на друг. Но кой може да спаси банките? Предният път такъв спасител бяха държавите, но сега те не са в състояние.

В случая, цените на акциите на банките стремително взеха да падат. Европейският индекс Stoxx-Europe-600-Banks рухна за един месец почти с 30%. Сега всички се стараят да избягват банките притежаващи облигации на Португалия, Испания, Ирландия, Италия и Гърция.

Колко е велико взаимното недоверие между банките, ни демонстрира фактът, че излишъкът от своята ликвидност те предпочитат да депонират за една нощ в ЕЦБ, отколкото да го отдадат за % на друга банка. Не случайно американските инвестиционни фондове вече започнаха да изтеглят своите капитали от ЕС. Само за юли американците съкратиха обема на своите бондове от зоната на еврото с 10%, 340 мил. долара.

Реплика: Доколкото в света се проявява все по голяма взаимна зависимост, то отделянето на банките една от друга ще доведе до крах на цялата система, но точно в следствие на това, осъзнавайки своята гибел, те ще разберат, че няма друг изход освен ”взаимното поръчителство”. Ето с такава криза / страдания Природата / Творецът ще доведе човечеството до поправяне.

[52544]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво казва науката кабала за текущия момент? Как ще ни помогне тя в този важен преходен етап?

Отговор: Живеем в особено време. Нашият свят стои на прага на ново, вътрешно духовно стъпало от развитието на човека в нас. До сега, както обяснява науката кабала, ние сме се развивали по естествен начин, подтиквани от импулса на своя егоизъм.

Той ни накара да трансформираме обществото, променяйки семейния ред, да разработваме технологии, да прекрояваме държави и формации, да внасяме промени във възпитанието и културата. Винаги сме се насочвали натам, накъдето ни е теглел естествения вътрешен призив.

Но днес сме достигнали някакво пресищане. Светът, с една дума престана да ни подсигурява с удоволствия. Той повече не ни удовлетворява икономически: ние усещаме някаква преграда, препятстваща ни да продължим пътя си. Американската теория за потребителското общество с безкрайния ръст на експорт и импорт, с неограничения технологически и производствен потенциал, вече изчерпаха себе си. Нещо повече, преминахме към понижаващи тенденции, към упадък, който по признание на икономистите, ще продължи дълго и не се знае до кога.

Съгласно науката кабала, със сегашните ни разбирания, няма да завърши никога. На сегашния етап на развитие ние сме реализирали своя егоизъм, а също сме реализирали потенциала на обкръжаващата природа, предизвиквайки в нея ужасни сътресения. В случая, озовахме се на прага на краха – в човешкото развитие, в развитието на обществото и възпитанието, а също и по отношение на екологията.

В тази ситуация трябва да си дадем отчет какво се е случило с нас. Мислим ли и по нататък да действаме по същия начин? Тъй като буквално сме се саморазрушили, допускайки грешка в целта и плановете. Искаме ли още и още да увеличаваме потреблението, разрушавайки с това обкръжаващата среда? Искаме ли да се обвържем ”с механичните” отклонения?

Едва успели да се порадваме на произведените стоки, ние ги изхвърляме, за да си купим нови. И така – през целият ни живот. Нима искаме да запълним битието си с подобни игри на богатство, почести и власт? Нима смисълът на човешкия живот се състои в това всеки месец да сменям мобилния телефон и другите потребителски символи? Днес самият процес, който преживяваме, насила спира нашия бяг и ни кани към самоанализ. Вероятно, в Природата е заложена друга програма и ние сме длъжни да я разкрием.

Универсалната мъдрост, общото равновесие, хомеостаза (отворена система), които разкриваме в природата, остават извън човека. За природата човек е чужд елемент, раково образувание, изяждаща своето обкръжение и себе си.

Ние разрушаваме човешкото общество, разваляме себе си и децата си, човъркаме всичко и не си оставяме възможност за правилно съществуване. Поглеждайки света отстрани, хората ни се струват слепци, вървящи по пътя на самоубийството. Те продължават да водят силови игри, да саморазрушават себе си и децата си, обществото, без да осъзнават това.

Ето защо се оказахме в криза. Всъщност това не е криза. Аз бих казал, че това е спасение. Днес, когато настъпва колапс за всички създадени от нас системи, получаваме явен знак, който ни насочва към точката на истината. Най-накрая можем да разберем, че нямаме друг изход, освен тотален обрат в отношенията ни към живота.

Вместо да продължаваме да се сриваме и да се саморазрушаваме, както все още искат от нас политиците, икономистите, по голямата част от човечеството, от различните кръгове и организации, които вече разбират случващото се, трябва заедно да изработим новия подход към света и Природата, за да тръгнем по друг път.

[52667]

Публикувано в: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Работата ни се състои в това да си представим точно какво представлява висшата сила. И по пътя ще трябва да си изясним немалко неща. Отначало човекът си представя висшата сила като множество различни сили и божествени образи, обожествява различните явления в природата, които забелязва около себе си.

Той им приписва човешки свойства, защото няма откъде повече да вземе пример, дава на божествената сила разни образи и това се нарича идолопоклонничество.

Това е необходим етап от развитието ни, защото съществуваме в своето егоистично желание с обратно възприемане на реалността, усещане и анализ. И така изясняваме висшите свойства, докато не достигаме правилен поглед върху нещата.

Пример за това е праотецът Авраам, който в началото продавал идоли. Всъщност неговата история разказва за всички нас. Всички ние започваме своя път оттам, че се покланяме на най-различни природни сили, смятайки ги за добри или зли, или поне частично добри и зли. Приписваме ги на някои хора, на обкръжението си, на сляпата съдба, на най-различни случайности.

С такива изяснявания са изпълнени всички наши кръгообороти, докато в нас не се пробуди точката в сърцето. Но и тогава, когато вече я имаме, трябва все пак да правим изяснявания на много определения, доближаващи ни към първото възприятие на духовното.

Засега не ни е ясно какво е това духовна реалност и какъв е този Творец. А по пътя, водещ към това изясняване, сме подложени на влиянието на обкръжението си, което може да ни обърне в другата посока, да ни отклони, обърка, защото все още не усещаме Твореца и не можем да се държим за Него.

Накрая достигаме състояние, когато всичките ни многобройни подеми,  падения и обърквания, по накакъв начин започват да се изясняват, натрупват се и се събират заедно и тогава разделяме реалността на две части: ставам едновременно и чувстващият, и това, което чувствам. Освен това няма нищо друго!

А да усещам себе си мога или в егоизма, получаването, или в отдаването – трето не съществува. Намирайки се в егоизъм, всичко възприемам спрямо себе си и спрямо своя свят, и това определя моето състояние. А ако се намирам в свойството отдаване, то ме напълва, това се нарича Творец (Бо-ре) – „ела и виж“.

Между тези две свойства през цялото време се намирам в изяснения. И накрая стигам до извода, че всичко идва от Твореца, който играе с мен ту като се разкрива, ту като се скрива, и така ми дава упражнения, за да се науча да строя вътре в себе си все по- фини и по-точни определения за това кой е Той!

Всъщност, в това се състои цялата ни работа.

От урока пo статията от книгата „Шамати“, 22.08.2011

[52299]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Мнение (А. Дабах, директор на Rye, Man & Gor Securities): Зачестиха глобалните икономически катаклизми, кризите стават постоянни, а макро икономическата перспектива слаба за прогнозиране. Световната икономика боледува на всеки 2-3 години.

Става важен въпросът за скоростта на вземане на решения от правителствата и корпорациите. Европа е много по-бавна от САЩ. Обяснимо е като се има в предвид голямото количество страни със свои си интереси, култура на обществото и бизнес култура. Кризата в Европа обещава да прерасне в нещо по-голямо от локално сриване на фондовите индекси.

Възправя се въпроса за кредитното доверие към крупните европейски банки и е възможно да се вземат решения за изключване на редица страни от европейската зона. Постоянното изключване на периферните страни е единственото решение за съхраняване на стабилността на еврозоната.

Реплика: Е, заговориха вече за разпадане на ЕС, вместо да говорят за още по-голяма консолидация. Макар и „Взаимното отделяне на грешниците – да е от полза както за тях, така и за света“ (Тратктат Санедрин, 71:2), но от това няма да станат праведници – правилно да взаимодействат с останалите във взаимно поръчителство.

Трябва срочно да се обясни на хората, че всички нещастия идват при нас от природата специално, за да се борим не с нещастията, а с техните причини – несъответствието ни с природата по свойствата отдаване и любов (взаимно поръчителство).

[52708]

Публикувано в: Икономика и пари, Криза, глобализация - Няма коментари→

Науката кабалa казва, че сме навлезли в нов етап, на който откриваме грешката си и криещето се в нас зло – човешкият егоизъм. От една страна, той ни е докарал до едно много скверно състояние, а от друга, хубаво е че се проявява. Ще се надяваме, че със свои усилия ще съумеем да помогнем на човечеството като цяло, за да може да приеме верните решения, за да разкрие истинското положение на нещата и да премине на друг път.

В случай на успех, започвайки от този преломен момент, ще можем да се развиваме успешно, по пътя на доброто, удовлетворявайки се не с наслаждения от „играчки“, а с нещо вечно, съвършено. Ще постигнем хармония между себе си и хармония с Природата – състояние, което в действителност съотвества на нашата, на човешката степен. Започваме да се развиваме и да се издигаме над материалното битие, в което днес сме затънали до уши, без да виждаме нищо наоколо и без да се замисляме за смисъла на живота.

Има нещо повече от грижата как да се натъпчем с удоволствия за краткото ни съществуване. В тови живот можем да достигнем по високо ниво, а освен това ще продължим да живеем в друго измерение.

Науката кабала казва, че днес, след материалното развитие на неживо, растително и животинско ниво, ние се издигаме на човешко ниво. Това развитие е започнало от Големия взрив, когато мъничка искра духовна енергия се е врязала във Вселената и е формирала цялата материята. Тази енергия е придала на материята първичен импулс за развитие и продължава да я развива и по-нататък.

Но на последния етап, при прехода от животинско на човешко ниво, трябва да приобщим към развитието и собственото си разбиране и осъзнаване. Сами трябва да осмислим механизма на анализ и синтез на цялата действителност: какво става, къде се намираме, кои сме ние, какво е отношението ни към живота.

Но този път не става дума за материален подем, ние се изменяме не тялом, както при преминаване от неживо на растително, а след това на животинско ниво – ние изменяме самата си същност. Трябва да достигнем степента човек (адам), подобен (доме) на общата Висша сила на Природата. Пред нас е нов етап от развитието на съзнанието, вътрешно развитие на човека.

И в частност трябва да помислом как да разширим възприятието си, отношението си към Природата, как да започнем запознаването с нейната програма и да вземем осъзнато участие в нейното реализиране, как да познаем целия този огромен „двигател“, който движи процеса на развитие, направлява го към себе си, към висшата цел. Трябва да видим себе си като тази част от Природата, която трябва да се повдигне на нова степен.

И затова според мен ние живеем в особено, забележително време. Само ако ни се отдаде да помогнем на човечеството да отвори очите си, сърцето си, да разтвори съзнанието си, тогава ще извършим подема бързо и благополучно. А ако като непуслушни деца, продължим да си играем играта, то Природата има множество възможности да ни окаже натиск, включително и чрез жестокост – до такава степен, че ще ни се наложи да преминем през даден етап от развитието чрез поредица от бедствия.

Ще се надяваме, че ще изберем по-краткия и добър път.

[52663]

Публикувано в: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Винаги се намираме в пълната власт на Твореца и Той ни напълва, извиквайки в нас усещане ту за Самия себе си, ту за собствената Си противоположност. Това усещане може да се облече в множество различни образи, но в крайна сметка има само две състояния.

И ако човек се опитва през цялото време да пребивава в състояние на изясняване на Твореца и осъзнавайки, че работи само против Него, той икономисва време. Тогава разбира, че и в подемите, и в паденията и във времето, когато прославя Твореца, и когато Го ругае, и когато Го обича, и когато Го обвинява, той се намира в ръцете на висшата сила, която или го избутва от пътя, или му помага.

Това се счита за успехи или прегрешения, в зависимост от гледната точка на човек. А от страна на Твореца всичко изглежда свято, защото е необходимо за изясняване на свойствата на отдаване и няма нищо лошо в целия този процес, който човек преминава.

Но все пак, заслужава си да се постараеш, за да бъдат изясненията ти бързи и стабилни. Както Творецът играе с теб, така и ти трябва да играеш срещу Него, за да се неутрализира тази игра. Творецът те повдига или те пуска, а ти така използвай обкръжението, така му отдавай, че да получаваш от него, за да изравниш подемите и паденията си.

Всред тези подеми и падения, е необходимо за сметка на обкръжението да намериш за себе си някакво промеждутъчно, устойчиво състояние, което да не се мени. Тоест да се използва обкръжението като стабилизатор, като ресор, като акумулатор на сили, който ти помага да поддържаш равновесие и в подемите, и в паденията, за да прелива от едното състояние в другото: сили, намерения, желания, намирайки се и в най-голямата дълбочина и на най-високия връх.

Получава се, че обкръжението ще работи буквално като токоизправител за променлив ток и всички твои подеми и падения ще се съберат в едно състояние – разкриването на Твореца като една сила.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 22.08.2011

[52296]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→