Entries in the '' Категория

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.17

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ражда мисълта. Затова човек мисли относно това, което желае, и не мисли за това, което не желае. Не мисли за деня на смъртта, а мисли, че е вечен, защото желае да бъде такъв.

Но разумът има особена роля – той е способен да увеличава желанието. Ако човекът има малко желание, което няма сили да се прояви и да застави да се достигне желаното, то мислейки за това желание, човек може да го увеличи, така че то да започне да изисква своето напълване.

Желанието е основа и същност на човека, а мисълта му служи. Голямото желание властва над малките. А ако човек желае да увеличи някое малко желание, то може да го направи чрез усилване на постоянната мисъл за това желание. И в мярата на усилието да мисли за това желание, това желание се увеличава.

Ето защо човек трябва постоянно да се занимава с кабала, тъй като от постоянните усилия на мисълта, той ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще започне да преобладава над останалите.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия.153. Мисълта е следствие на желанието

[52728]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.16

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ръководи мисълта, а не мисълта – желанието.

Баал а-Сулам. Мир в света

Желанието се явява основата, същността на човека, а мисълта се явява следствието, породено от желанието.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Разумът зависи от желанието и служи на желанието.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

[52612]

Духовна психология

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от английския блог: Когато говорите за езика на клоните, Вие говорите за аналогии или за някакво метафорично мислене? Ако е така, не означава ли тази специфичност на езика, която не трябва да предаваме с думи, а следователно е трудна и за разбиране, какво са искали да изразят хората, които вътрешно са постигнали Твореца? Когато собственото ни постижение съвпада с тяхното, ще разберем ли този език инстинтивно?

Отговор: Съществувам Аз, усещащ себе си и някакво пространство около мен, желаещ да погълна нужното, полезното за мен от това пространство и да изхвърля там вредното, ненужното. Аз се уча да строя връзка с това пространство, за да бъда винаги в оптимален комфорт. Всичките ми занимания произлизат от таково едно взаимодействие между мен и обкръжаващото ме пространство, запълнено с природа и хора. Психологията (материалистическата) е наука за егоистичното възприемане на „Аз и обкръжението“.

Ако започна да разширявам кръговете на своето Аз все по-широко, приемайки постепенно обкръжаващато ме, включващо го в моето Аз, егоистично, подчинявайки го на себе си – това е завоевание, придобивка.

Ако продължавам да усещам себе си противоположен на обкръжението, Аз и извън себе си, но въпреки това се опитвам да се отнасям към обкръжението като към себе си и дори повече отколкото към себе си – това е алтруизъм. Защото отчуждението и дори ненавистта остават, но над тези чувства, въпреки тях, възниква чувството на любов. Тя възниква, защото преставам да асоциирам себе си със своето Аз, излизам от него, сякаш отстрани строя ново отношение от това Аз към обкръжаващото го.

Издигайки се над егоистичното си Аз, създавам екран, над който се отнасям към обкръжението с любов, като към себе си и дори повече – това се нарича свойство отдаване, отразена светлина. Кабала е духовна психология, за възприемането на „Аз с обкръжаващите“.

[52744]