Entries in the '' Категория

Творецът ме избутва, а обкръжението ме задържа

Винаги се намираме в пълната власт на Твореца и Той ни напълва, извиквайки в нас усещане ту за Самия себе си, ту за собствената Си противоположност. Това усещане може да се облече в множество различни образи, но в крайна сметка има само две състояния.

И ако човек се опитва през цялото време да пребивава в състояние на изясняване на Твореца и осъзнавайки, че работи само против Него, той икономисва време. Тогава разбира, че и в подемите, и в паденията и във времето, когато прославя Твореца, и когато Го ругае, и когато Го обича, и когато Го обвинява, той се намира в ръцете на висшата сила, която или го избутва от пътя, или му помага.

Това се счита за успехи или прегрешения, в зависимост от гледната точка на човек. А от страна на Твореца всичко изглежда свято, защото е необходимо за изясняване на свойствата на отдаване и няма нищо лошо в целия този процес, който човек преминава.

Но все пак, заслужава си да се постараеш, за да бъдат изясненията ти бързи и стабилни. Както Творецът играе с теб, така и ти трябва да играеш срещу Него, за да се неутрализира тази игра. Творецът те повдига или те пуска, а ти така използвай обкръжението, така му отдавай, че да получаваш от него, за да изравниш подемите и паденията си.

Всред тези подеми и падения, е необходимо за сметка на обкръжението да намериш за себе си някакво промеждутъчно, устойчиво състояние, което да не се мени. Тоест да се използва обкръжението като стабилизатор, като ресор, като акумулатор на сили, който ти помага да поддържаш равновесие и в подемите, и в паденията, за да прелива от едното състояние в другото: сили, намерения, желания, намирайки се и в най-голямата дълбочина и на най-високия връх.

Получава се, че обкръжението ще работи буквално като токоизправител за променлив ток и всички твои подеми и падения ще се съберат в едно състояние – разкриването на Твореца като една сила.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 22.08.2011

[52296]

Молитвата, скрито растяща в сърцето

Отправянето на молба нагоре (издигане на МАН) е такова действие, което ние не усещаме. Това е следствие на много действия, учебни часове, работа по разпространение, обединение в групата, вътрешни разяснения. Всичко това се натрупва все повече и повече, докато не достигнем до състояние в което чашата се препълва.

И затова човек не знае кога ще се случи това. Той полага усилия, тренира се, опитва се да се подготви и накрая преминава към това, че изпълнява действието като резултат от цялата си огромна предишна подготовка. Тогава вече може да каже нещо за нея.

Но в крайна сметка това действие се натрупва извън него и не той самият се готви и в резултат изпълнява това действие. Затова е казано: ”Грош по грош – голям капитал”, и тогава тази обща, голяма сметка сработва във висшето и го заставя да изпълни действието.

Всички действия се подчиняват на закона за съответствие на формите и затова всичко се случва тогава, когато молбата на низшия започва да съответства на това, че висшият е готов да работи с него.

МАН – молитва, молба, желание, с което се обръщам нагоре. И това е единственото, което сме способни да направим. Когато се обръщам с молбата си към висшето, не знам дали е правилна или не. Не знам направил ли съм това или не съм, защото молитвата се нарича работа в сърцето и затова не усещаме как издигаме молитвата, искрата, останала от разбиването (решимот).

Не знаем какво в действителност се случва дълбоко в сърцето ни и усещаме само следствието, когато вече получаваме отговор на нашата молитва. Отговорът вече се усеща в сърцето и то се разширява и започва да усеща новите явления от друго измерение, такова, което преди човек не е чувствал, не е разбирал, не е знаел.

Сърцето от това се разширява, така че човек все повече излиза извън себе си и все повече захваща в своя кръг – отначало част от света, а после и целия свят, всички висши светове и духовни стъпала.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24.08.2011

[52428]

Формирането на пасажи от риба – по поръчителство

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (Nature, Proceedings of the Royal Society B): Оказва се, че положението на индивидите вътре в пасажа може да се мени в зависимост от нейната физическа подготовка: оптималното разполагане на силните и слабите риби позволява на целия пасаж да развива голяма скорост.

При високи скорости на пасажа, слабите рибки заемат позиция в края, опашката на групата, а силните – в главата на групата. В резултат, слабите рибки губят по-малко сили и могат да издържат на скоростта на цялата група.

Такава оптимизация позволява на всички риби да издържат по-високо темпо, което е важно при бягство от хищници.

Реплика: В природата всичко е устроено на принципа на взаимното поръчителство. Към такова обединение ни призовава днес кабала, а в многобройните статии, посочено като взаимодействие в групата и в обществото – е съвсем както при рибите!

[52542]

Богатите във Франция: „Увеличете ни данъците!“

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение (Nouvel Observateur): Желаейки да помогнат на правителството да се справи с икономическите трудности и да избегне дефицита в бюджета, богатите във Франция предложиха да им се увеличат данъците. Те отправиха към властите съответно обръщение:

„Ние сме изпълнени с решимост и искаме да помогнем. Ние, президенти и генерални директори, мъже и жени, финансисти и състоятелни граждани, искаме да внесем своя изключителен принос. Той ще бъде разчетен в разумни пропорции, за да се избегнат негативите в икономическия ефект, като оттичане на капиталите и увеличаване на отклонението от плащане на дънъците.

Постъпката ни не може да спаси френската икономика, но трябва да стане първа стъпка по пътя на рефермата. Възможността от бюджетен дефицит и увеличаването на държавния дълг поставя под угроза бъдещето на Франция. Най-богатите хора на страната се вслушаха в призива на френското правителство за солидарност и дават своя принос в спасението на страната.“

Реплика: Похвална постъпка! Но, разбира се, тя няма да спаси общия ход на кризата, защото причината за нея се намира във висшата програма, в програмата на Природата / Твореца, която по замисъла на творението / Природата, трябва да доведе всички негови части към общо равновесие.

Сред цялото творение именно човека се отличава с егоизма си и с пренебрежението към всички останали части на природата. Неговият егоизъм е съзрял и затова настъпи време да го принуди да достигне до равновесие вътре в себе си, в обществото, и с обкръжението, с екологията.

Никакви действия, отслабващи противоречието на човека с обкръжението, освен временно, няма да помогнат. Но и тази стъпка на алтруистическия егоизъм е необходима, за да видим неговите отрицателни резултати и да пожелаем да чуем, да можем да разберем (от нас) правилното решение.

[52530]