Entries in the '' Категория

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.15

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината.

Всички образи и промени започват само във впечатленията на душите – и завършват в тях.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.33

В самия свят Ацилут няма никакви изменения, независимо, че точно от него нисшите получават цялото изобилие, а всички изменения се отнасят само към получаващите.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.32

Когато светлината малхут се спуска към човека, тя става видима за него, в съответствие с неговия облик, тоест не самата сфира малхут, а как я възприема разкриващият я.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.35

[52511]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.14

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние говорим, изхождайки само от своите усещания, доколкото се възбуждаме от въздействието на напълващата ни светлина, която е предизвикана от Неговото желание да ни наслади и доколкото тя достига до получаващите.

Например, възприемаме масата като твърда в нашите органи на осезание и в определени размери в зрителното възприятие. Но това е само в нашите усещания. И съвсем не означава, че масата ще се възприема така в усещанията на творение с други органи на чувства. То, разбира се, ще възприема масата във форма, съгласно неговите органи на чувствата. Затова, както ние не можем да постигнем същността на Твореца, така и не знаем за неговото възприятие на световете. Но ние постигаме световете само в своите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52407]

Прозорецът на възможностите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В светлината на протестната вълна в Израел, какво препоръчва движението ”Взаимно поръчителство” на правителството като първа крачка към вярното направление?

Отговор: Още преди да анализираме ситуацията, да направим изводи и да приемем някакви решения, трябва да се погрижим хората да осъзнаят фактите: живеем в глобален свят в условието на интегрална взаимовръзка и за да се постигне справедливо разпределение трябва да издигнем над себе си чадъра на взаимното поръчителство, да станем като едно семейство, седящо на кръглата маса.

Ако в началото посредством СМИ и другите канали не бъде заложена тази основа, очаква ни съкрушителен провал. Ще претърпим фиаско като народ, като държава, като общество. Ако правителството не го разбере, ако не иска да чуе за такива очевидни неща, това свидетелства за неговото късогледство.

Днес се появи възможност да се издигне съзнанието на народа, без да се нарушава връзката му с властта. Всяка власт е заинтересована от това. Защото народните представители от управляващите партии желаят да бъдат преизбрани на следващите избори, получавайки поддръжката на народа, който ще се сплоти около тях в общо социално съгласие.

Това е особено важно в страна като Израел, която постоянно се намира под натиск и не може да си позволи разединение.

От беседата за поръчителство и социална справедливост, 24.08.2011

[52447]

„Токоизправител” на пътя

каббалист Михаэль ЛайтманПо отношението на човека към неговите подеми и падения, доколко е способен да ги види като едно състояние може да се оцени доколко добре и правилно използва обкръжението и колко близо е стигнал до Твореца в поправянето на своите желания. Защото на всяко духовно стъпало, което достигаме, „светлината сияе като тъмнината” в количеството на това стъпало.

И всичко това е възможно само за сметка на съединяване с външните желания, които служат като резерв, в който влагаш желания, получени по време на падението, или вдъхновение от разкриването по времето на подема. И така, едно след друго, работиш на подеми и падения, като ги допълваш.

Колкото съм заредил своето обкръжение по време на подема, сега, когато падна, мога да взема това обратно, за да се получи вместо падение някакво по-средно състояние. Когато при подем напълвам с вдъхновението си своето обкръжение, после ще мога да се възползвам от това. Всеки път се старая „да се изправя” така, за да премина с полза подемите и паденията: при паденията – да придобия нови желания, а при подемите – да се напълня с нови впечатления, със светлина, с разкривания, с определяния.

И тогава ще работя стабилно като верига с кондензатор, който ту се зарежда, ту се разрежда, или като двигател, в който едното бутало се издига, а другото се спуска.

Виждаме, че в природата винаги действат две сили: разликата в наляганията създава вятър и т.н. Но при човека тези две сили трябва, като резултат, да се съединят в една. Подемите и паденията, благодарността към Твореца и обвинението – всичко, в края на краищата, се съединява заедно по отношение на Твореца като Добър и Творящ добро и тогава човек разкрива духовното – свойството отдаване, като се облича в него.

Всички свойства, които той може да отнесе към духовното, се обличат в него, а не се намират някъде на друго място, на разстояние, в някакви предмети, извън човека.

Ако искаме да разкрием духовното, трябва да го намерим в себе си, между състоянията и да го отнесем или към подемите, или към паденията, към силата на отдаване или получаване. И ако можем да съвместим тези две сили правилно – то ще Го намерим! Но само вътре в човека – като форма, обличаща се в материал, свойството отдаване, което се облича в силата на получаване.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 22.08.2011

[52292]

Протестът няма да затихне от само себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли социалната справедливост да бъде обяснена като усещане на човек, който получава от обществото всичко необходимо, но и сам внася своя принос в него?

Отговор: Всички смятат, че дават своя принос. Всички помагат, жертват се, плащат данъци… Поговори с последния крадец – и ще разбереш как се грижи той за другите. Няма за какво да спорим тук, това зависи от дългогодишното възпитание на целия народ.

Става дума за усещането като такова: от най-великия праведник до най-великия грешник – всички трябва да изведат от социалната справедливост по-добро усещане.

И ето тук, в Израел възниква проблем: ще разбере ли назначената от правителството Комисия, че на страната е необходим възпитателен процес, който да се води с помощта на средствата за масова информация и други спомагателни фактори?

Ако няма такова разбиране в правителството, работата ще завърши с това, че народът ще го възненавиди. Сега всичко зависи от отношението към народа, което ще продемонстрира властта. И народът няма да забрави това – към същото нещо са обърнати и общо-световните тенденции.

Каквото става днес в Израел, това става по целия свят. Тук ние даваме пример на всички. Ако той се окаже лош, огънят може да се разгори навсякъде. Но може да се даде и добър пример за вярно решение на ситуацията.

Движението „Взаимно поръчителство”, от своя страна, е готово да помага с всички сили като любяща майка, за да донесе плодове общото обсъждане на проблема на „кръглата маса”. А по-нататък сме готови да направим такава услуга на целия свят.

Ако правителството се надява, че с времето, докато действа Комисията, протестът ще затихне от само себе си, то това няма да се случи. При всичко останало, в него участват външни провокатори – и това ще послужи на делото: те няма да позволят на страстите да утихнат. Така че правителството трябва да даде честен отговор на исканията.

От беседа за поръчителството и социалната справедливост, 24.08.2011

[52450]

Предпазване с шепот

Ако чувайки една дума, някакъв слаб намек от Твореца, аз съм способен да го увелича до огромни страдания – заради противоположността си на Него, даже от страх пред още по-големи страдания, но вече ще бъда внимателен и ще започна да действам така, че да не се конфронтирам с Него. Струва си даже да го направя от егоистични подбуди, заради самия себе си.

Но ако използвам всички тези състояния, за да достигна отдаване и възприемам намека Му, това леко предупреждение, като напомняне за мястото на моята неизправност, мога да го обърна в напредък. Въпросът е само в това, колко от моя страх мога да добавя към Неговото леко предпазване, за да обърна незабавно моето желание в посока на отдаване.

Тоест, всичко зависи от моето състояние. Възможно е веднага да съм готов да бягам и с всички сили да искам поправяне: да се обединя с останалите, да уча, да привличам светлината, възвръщаща към източника, сякаш съм попаднал в ужасна беда. А може и да си мисля, че няма нищо страшно: нещо не се случило, навярно съм уморен или болен и може дори да се занимавам с други неща, вместо с поправяне.

Протакам това във времето и си навличам още повече беди, ако не съм способен да се пробудя от лекия намек. В резултат страдам двойно – от разтегляне във времето и от все по-тежките удари. До момента, в който ситуацията не се влоши дотолкова, че просто ще ме принуди да се отместя от мястото си. Но колко време съм загубил безцелно и колко силно съм страдал! Сега колко време ще ми се наложи да работя над себе си, за да изляза от това състояние!

И всеки път състоянието ми е все по-ниско, все по-далече от духовното. Затова тук е необходима работа от страна на обкръжението, за да пробуждаме един в друг чувствителността, отзивчивостта към призива, който чуваме всеки ден, всеки миг. Ти трябва да чуеш как Творецът се обръща към теб, как през цялото време те предпазва, пробужда те като ти шепне на ухо!

Постоянно трябва да се ослушваш за това и тогава у теб ще се развие възприемчивост към Неговия език, към това, как Той работи в теб и през цялото време те настройва, както се казва ”с дебелината на косъм”. Повече не е необходимо!

Но праведникът възприема този тънък косъм като сноп волски косми – такова огромно значение придава на това. Всичко зависи само от нашата чувствителност.

Да увеличиш разума си – това означава да повишиш чувствителността, за да възприемаш все повече и по-надълбоко. Не усещаме духовния свят, именно защото е твърде фин за нас, сякаш се изплъзва от грубите ни сетивни органи. А за сметка на такива упражнения ще започнем да улавяме и да усещаме духовната реалност.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 21.08.2011

[52151]

„Красива жена, красив дом и красиви съдове”

Казано е от мъдреците: ”Три причини увеличават разума на човека: красивата жена, красивият дом и красивите съсъди”.

„Красивата жена” това е Малхут, която става толкова прекрасна, за сметка на това, че аз желая да се включа в Шхина – събранието на всички души, и да се съединя с всички останали, стремящи се към отдаване.

Там вече се намират душите на великите кабалисти на всички времена и поколения, поправили себе си, а също така и всички, които се стремят към поправяне. Такива като мен се наричат мои другари, а тези, които се намират по-ниско на духовната стълба и получават помощ от мен, се наричат ученици. Всички заедно искаме да принадлежим на една обща душа Шхина, която се нарича ”прекрасна жена”.

„Красив дом” и ”красиви съсъди” се отнасят към конкретния човек, който иска да поправи сърцето си, всички свои желания – отделните органи на Шхина. Всеки ден той се свързва с нея и вижда какво още може да се добави тук, защото всяка частица се добавя към общата сметка.

Така етап по етап ние напредваме и главното е, че оставаме внимателни. Всеки ден ни се дават нови възможности да се приближим към отдаване, но не ни се дава ”гориво”, пробуждане, именно за това, аз да мога го добавя от себе си. Иначе бих действал като марионетка, която движат, дърпайки я за конците, тоест чисто инстинктивно, като животно.

Но на мен ми се дава възможност за свобода на избора, осъзнаване на това, че не чувствам вдъхновение и трябва да се вдигна без всякакво желание и да започна деня, превъзмогвайки тежестта: физическа и душевна, замъгленото съзнание и другите пречки, неприятните състояния, мислите против отдаване и външните проблеми. И за всички тези спънки трябва да благодаря – както за нови състояния, над които сега трябва да установя отношението си към Шхина, Малхут на света Ацилут, обединяващ в себе си всички души.

Там, в нея, аз искам да съществувам обединен заедно с всички и да видя поправено човечеството. И всеки ден да бъде за мен като нов, тоест отново да пренасям тук всяко свойство като добавям всяка капка към общата, голяма сметка. Така се издигаме.

Ако така работи човек и се стреми във всички свои отделни състояния, от ”красивите съсъди” (желанията) да премине към ”красив дом” – поправеното сърце и да се обедини с ”красивата жена”, Малхут на света Ацилут, то той съединява всички тези три условия и получава висш разум. Тоест той се издига над негодните си желания за наслаждение – с намерението за отдаване.

Светата Шхина – това са нашите намерения, които можем да поправим над своите разбити желания.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 21.08.2011

[52009]

От вертикала на властта към кръглия свят

Въпрос: Струва ми се, че силата трябва да дойде не от властта , а от народа, който да води правителството към правилни решения.

Отговор: Това е повече от естествено за науката кабала и за новия свят. Защото от егоистични отношения ще преминем към ”кръгла” глобална система. Светът стана взаимосвързан във всички свои части и като следствие приема алтруистична форма. С това се отнема властта на правителството и затова те вече не знаят как да управляват страната и народа. Защото управлението им е линия, прокарана отгоре надолу, вертикална власт, подкрепяна от силата на армията и парите.

Но предишният ред изчезва и хората излизат на улицата с различни искания. Към това ги подтиква Природата: желанията на народа са обединени в ”кръг” и днес те стават все по-силни, по-усетими и по-явни. Виждаме тези проявления по целия свят.

Такъв е естественият ход на нещата и няма какво да направиш тук. Народът започва да изисква нов ред, даже не знаейки какъв точно. Избухват вълнения. Правителствата, властващи чрез пари и сила, ще бъдат свалени, а народът – обратно, ще се издигне към промените. Такъв период ни очаква.

И решението е само едно – поръчителството. Независимо от всичко, народът ще ”завземе властта”. Но как? Как да се избегнат грешките на предишното правителство и да се намери нов път? Затова е нужно да се обединим, за да съответстваме на ”кръглия”, глобален, интегрален свят. А методиката за обединението се намира в ръцете на кабалистите и ние трябва да побързаме, за да избегнем проблемите и страданията, които са възможни по този път.

Например, ако Европа сега знаеше как правилно да се обедини и беше взела съответното решение, би запазила себе си. Но вместо това Евросъюзът върви към провал.

От урок по статията ”Една заповед”, 19.08.2011

[52000]

Свят на играчките

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се научим да виждаме две противоположни състояния, които могат да се съединят само в Твореца – т.е. на висшата степен, в намиращото се над мен свойство отдаване.

Трябва да приемам това свойство като светлина, възвръщаща към източника, която идва и ме поправя, дава ми нов поглед, ново възприемане, разум – не такива, каквито са днес.

И тогава противоположностите, които виждам днес – утре се съединяват заедно в новото ми възприятие. Но те се съединяват не в ума и в усещанията, а над разума и усещанията.

Тогава в мен винаги има две отделни понятия: истина и вяра, които се обединяват над мен, над нас двамата – в Твореца. А когато постигам това висше състояние и всички тези три фактора се съединяват, образувайки новото ми възприятие, то в мен се появяват нова истина и вяра. И отново трябва да ги свържа – над тях. Това вече е следващата степен.

И така всеки път: първа степен, втора, трета. И на всяка степен винаги съществуват две противоположности, които се съединяват в придобитата от мен вяра над знанието.

Но аз нищо не постигам вътре в знанието, а само с вяра над него. Сега сами си представяме нещо противоположно на знанието, но когато влизаме в духовно постижение, възприятието ни се преобръща изцяло и всичко става понятно.

И разбирането ни за стария свят веднага става абсолютно лъжливо. Мисля си как изобщо е възможно, като се намирам в някакво състояние, да мога да измеря и да разбера нещо? Как въобще мога да живея и да съществувам – тъй като животът трябва да се състои от два полюса?! И когато гледаме на този свят отгоре, от висшата степен, то разбираме, че той съществува само във въображението ни.

Този свят съществува само поради това, че Творецът го е създал изкуствено, за да можем от това въображаемо състояние сами да започнем да растем и да постигнем самостоятелност.

Но в действителност, такова състояние не може да бъде. Както животът не може да съществува в един материал – нужно е винаги съединението на различни материали и система за взаимодействие, за обмен на вещества, на чувства, разум, постижение. Да се надяваме, че ще можем да го почувстваме и тогава ще разберем!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 23.08.2011

[52414]

Как да се изравнят боксьорът и зубрачът?

Въпрос: По какъв начин ще преминем към икономика на взаимно поръчителство?

Отговор: Баал а-Сулам пише за това много просто: всеки прави за обществото всичко, което е по силите му, и получава толкова, колкото му е необходимо, за да покрие нуждите си. Оттук могат да се изведат конкретни формули за справедливо разпределение, от което се нуждаят манифестиращите в Израел.

До този момент, колкото човек е отнемал, крал, лъгал и мамел, толкова е и получавал. Хората са действали егоистично, използвали са роднинските връзки, оказвали са натиск посредством всевъзможни фактори, за да получат колкото е възможно повече. Отсега нататък ”повече” няма да има. В крайна сметка трябва да минем към справедливост. Тогава защо на теб ти се полага повече, а на мен – не?

Възможно е ти да си по-умен от мен. И какво от това, не съм виновен, че съм се родил глупав.

Да допуснем, че съм пораснал два метра, вдигам двеста килограма и се занимавам с бокс, а ти си всичко на всичко метър и половина, петдесет килограма, но пък си умен. Докато аз с труд печеля пет хиляди на месец, ти изкарваш милиони. Ако имах такава възможност, разбира се, щях да дойда при теб, да те нокаутирам и да взема милионите ти, оставяйки ти от добра душа пет хиляди.

Кой от двата варианта е справедлив? На мен са дали сила и я използвам за лесна печалба, за сметка на другите, а на теб са ти дали ум и ти го използваш по предназначение. И ето ти нашето общество?

В крайна сметка такова изравняване води до всеобщ крах и просто няма да ни остане нищо друго, освен да изведем някаква балансирана формула, която да установи равновесие между нас. Коефициентът в тази формула няма да бъде нито моята сила, нито твоят ум, тук е необходим друг, справедлив расчет. И Баал а-Сулам ни го представя просто, макар и в социалистическа ”опаковка” от своето време. Докато не усвоим този расчет винаги ще има хора недоволни от сегашната подялба на ”баницата”.

От друга страна, трябва да се разбере: защо другият взима парите, които аз мога да спечеля за себе си? Ето на, в крайна сметка никой не ме ограбва, просто сме задължени да се грижим един за друг, както в семейството, когато подаряваш всичко по-добро на децата и получаваш от това повече удоволствие, отколкото от собствената си заплата.

Разбира се, по пътя на такива взаимоотношения е необходимо да се премине през множество поправяния. Не искаме да насаждаме нищо чрез сила, както в Съветска Русия. Обаче действително ни е необходимо да създадем ново възпитание. Друг изход няма, самó нищо няма да се свърши. Трябва постепенно да въвеждаме хората в курса на работа, да внесем тази тема в дневния ред на обществото, на страната, на света. А иначе не бихме направли дори и първата крачка.

Затова, когато тази крачка бъде направена, изведнъж с удивление ще забележим, че всичко пред погледа ни се подрежда и върви гладко като по мед и масло. Необходимо е само да се започне.

Крайната формула днес ни се струва много ясна: без външен натиск, ти сам се задължаваш да отдаваш на другите всичко свръх необходимо, сякаш това са твоите деца, заради които си готов да инвестираш колкото е необходимо. Нужно е, преди всичко, всички да достигнат до такова усещане, световъзприятие, на добра воля, защото на духовния път няма принуда.

Става въпрос за дълбока, тежка, мащабна революция на съзнанието. Обаче трябва да я започнем, иначе Природата ще ни подгони бързо напред, защото постоянно изоставаме от оптималните темпове. Трябва да напредваме сами, съобразявайки се с възпитанието на обществото. Главното тук е именно възпитателният процес, според степента на който светът ще се преобразува.

От урок за поръчителството и социалната справедливост, 22.08.2011

[52158]

Медиите са кутийка без дъно

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Човек гледа телевизия средно по няколко часа на ден. Съвременните програми, филми и предавания буквално насърчават насилието и убийствата. Как е възможно, от една страна, да искаме да разпространяваме правилни ценности в обществото, а от друга страна, да отравяме умовете на хората с насилие на екрана от самото им детство?

Отговор: Както виждате, хората биват дрогирани, а правителствата си правят своето. И това е така по целия свят, освен в страните с авторитарни правителства, като Иран и Венецуела.

На всички места медиите, като цяло, и конкретно телевизията не знаят граници.

Това дрогиране не е случайно и то ще продължи, докато хората не покажат своето отношение към целта. Само тогава ще получат силата да разрешат този проблем. Работата е там, че съвременните канали за комуникация разкриват злото в нашия живот и по този начин ни насочват към целта. Затова ако просто започнеш да ликвидираш „добрата за нищо” медия, как тогава хората ще разкрият злото?

Имаме си работа с две противоположности в едно явление. Всъщност Творецът използва това зло, за да ни насочи към доброто, но към истинското добро, а не към фалшивата идилия на добрата медия, която отглежда добри момчета и момичета. Не това е целта. От нашия край ние трябва да се стремим към свързване. А нашата връзка е чрез любов към другите като към себе си и към Твореца. Това е единственият начин да постигнем нашата цел. Просто да гледаме „добрата” телевизия няма да ни помогне. За повече прочетете статията на Баал а-Сулам „Изграждане на бъдещето общество”.

От беседа за поръчителството и обществената справедливост, 23.08.2011

[52307]