Entries in the '' Category

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.13

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скоби са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Самите светове представляват просто единство и в тях самите не стават никакви изменения, както е казано „Аз Своето Име АВАЯ не съм променял“. Тоест в самия Творец не се различават сфироти и степени, тъй като същността на самата светлина, Творецът, е  непостижима. А става въпрос само за впечатлението на постигащия Го човек.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

Цялото множество от имена е единствено по отношение на получаващите. Затова Първото име, разкриващо се в думите „корен на творението“, се нарича Безкрайност. И разкриването на това име остава без каквито и да било изменения. А всички съкращения и изменения стават единствено по отношение на получаващите, докато Той винаги свети с първото име, определяно като „Неговото безкрайно желание да наслади своите творения“.

Баала-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52272]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.12

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Няма промяна в светлината, всички промени са единствено в нашите желания, т.е. в усещанията. Всичко се оценява и измерва в нас и само в нашите възприятия. Ето защо, всеки, който постига духовен обект, го постига в своите индивидуални свойства и усещания.

И затова всеки вижда различна от другия форма. А също и самият постиган обект може да се променя от състоянието на човека – неговите подеми и падения. Самата светлина се явява проста и не притежава никаква форма, а всички изменения стават само в постигащия.

Баал а-Сулам. Шамати. Същност на духовното постижение

[52098]

Кабалистите – за възприемането на реалността, ч.11

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината

Ние постигаме всичко само чрез усещанията си. А действителността, такава, каквато е сама по себе си, изобщо не ни интересува и не можем да я усетим. Висшата светлина и Творецът не можем да постигнем изобщо, а постигаме само своите усещания за тях. Всичките ни впечатления зависят единствено от нашите усещания.

Баал а-Сулам. Шамати. Даряването на Тора

Духовната светлина не говори за своята същност, а единствено за реакцията в нас при срещата ни с нея.

Баал а-Сулам. Науката кабала и философията

[51984]

Акордьор на душите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво зависи лично от мен в цялата тази система?

Отговор: Всичко! Имаш нашата световна група, която можеш да използваш като твое по-близко обкръжение. Постави себе си спрямо това обкръжение така, че вече да се пробуждаш от най-слабите състояния – не е важно дали са лоши или добри.

Човек може винаги да остава чувствителен към всяко състояние – сякаш регулира диапазона на чувствителност на някакъв прибор. И ако съм поставил максимум 10 единици, то цялата ми скала се разделя на такива груби деления и не реагира на по-малко въздействие.

Но ако поставя 100 пъти по-голяма чувствителност, то ще забележа въздействие там, където по-рано по-груб прибор не е реагирал и е показвал нула, и аз като че ли нищо не съм чувствал, намирал съм се в мъгла, нищо не съм искал да правя, не съм усещал енергия и вдъхновение, Творецът е изчезвал от моето усещане. Сега се включи на 100 пъти по-голяма чувствителност и ще видиш как Той работи в теб – само че в по-тънък диапазон, който изисква от теб напреднало възприятие!

Така ние трябва през цялото време да търсим. Не е възможно изобщо да не се намираш във връзка с Твореца и постоянно да не получаваш призив от Него – леки пободвания. Но ако не ти достига чувствителност, ти не ще реагираш на тях. И затова на Него ще му се наложи да се върне към твоята по-груба настройка и там ти вече ще получиш силен удар.

Ако се намираш в постоянен стремеж нагоре като при полет, като дете, което съответства на своята възраст и се развива правилно – от теб не искат повече от наложеното за твоята възраст. Но ако си се застопорил на възраст 4 години и не искаш да растеш до 5, то ще се наложи да ти приложат двоен натиск.

Именно така се обръщат към нас, затова трябва да се разбере, че ако във всеки един момент не чувствам обръщане към себе си свише – това означава, че не съм достатъчно чувствителен и вече ми е поставена по-тънка настройка, съгласно която сега ще се обръщат към мен.

А да повиша чувствителността мога само с помощта на обкръжението, в което при условията на взаимно поръчителство пробуждаме всеки, да се намира постоянно в търсене на Твореца! Просто Го „преследвайте по петите” и през цялото време търсете като момък, който настойчиво ухажва любимата девойка.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.08.2011

[52148]

Два полюса се събират в един прицел

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е ”истина и вяра”?

Отговор: Истина – е справедливо възнаграждение и наказание, когато работя и получавам толкова, колкото ми се полага за работата.

Но виждаме, че не винаги животът е подреден по този принцип. И онзи, който работи повече от всички, не винаги получава повече от останалите. Ако това винаги беше така, светът щеше да бъде относително поправен.

Но за да ни изтеглят от тази егоистическа ”правота”, Творецът прави своите допълнения и силно ни обърква. Затова виждаме, че не винаги действа справедливият, истински разчет и това отваря място за вярата – т.е. надежда за сполука или някаква висша помощ, която е над моето разбиране.

Вярата разбива принципа за справедливата истина. Затова хората толкова се объркват в този свят и се надяват на чудеса и благословение, на вълшебно изцеление. И в духовния път съществува такова объркване: от една страна, всичко се дава спрямо приложеното усилие, а от друга, всичко зависи от късмета.

А човек трябва да работи така, че да съвмести тези два принципа в един: ”Цялото ти потомство ще тръгне от Ицхак – но го пренеси в жертва”. Т.е. от една страна, ще видиш как той ражда твоите ”внуци”, все нови продължители до самия Край на поправянето – а от друга страна, изисква се да го унищожиш. Как е възможно това?

Засега не ни е понятно, но в това се заключава първият принцип за влизане в духовния свят, който трябваше да усвои Авраам, съдейки от този разказ. Човек така поправя своето зрение, че първо става способен да съвмести тези две противоположности в едно.

Това означава, че той се е издигнал на първото духовно стъпало и е усвоил духовния принцип, по който две противоположности се съединяват в едно цяло. И сега разбира как трябва да работи едновременно със знанието и с вяра над знанието – с ненавистта, и че всички прегрешения ще се покрият от любовта.

Ако човек започне да улавя този принцип и да го отчита по време на работа, дори преди да е достигнал реализирането му, той вече не изпитва такива тежки спънки, които да го връщат назад. Той усеща, че именно тези препятствия са призовани, за да може да върви напред, и във всичките тези противоположности вижда дадената му възможност да се издигне.

И обратното: ”Гордостта унижава човека”. Ако той не приема това условие и не желае да съедини двете противоположности в едно, то това се издига пред него като непреодолимо препятствие. И затова той изоставя пътя и се отстранява от него.

Затова е толкова важно да се насочиш правилно – направо към света на Безкрайността, разбирайки, че разликата между този свят и бъдещия е да обединим двата полюса в един. Това ни определя посоката, както в прицела.

Този принцип се изразява различно: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, подемът и падението трябва да станат едно цяло, аз и групата трябва да работим съвместно, за да я напълвам по време на издигането и да получа от нея сила при падането, т.е. тя да служи като токоизправител за моя ток.

Основен извод, който следва от отношението ни към този свят, е, че не трябва да се разрушава нито едно свойство – нито в нас, нито в света. Всички свойства трябва да се доведат до поправяне и обединение – да се издигнем над тях, съединявайки се с Твореца.

Няма да можем да установим хубав живот и справедливо общество в нашия свят, ако не се обединим помежду си относително по равно. Т.е. всеки ще работи за благото на обществото спрямо способностите си и ще получава колкото му е необходимо.

Но не е възможно да се изпълни това условие, ако не се стремим към него, за да се слеем с Твореца. Тоест заради свойството на любовта и отдаването, което съединява нашите противоположни свойства, ставащи едно безкрайно съвършено състояние.

От урока по статия от книгата ”Шамати“, 23.08.2011”

[52315]

На прага на вечността

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да създадем общество, което ще позволи на всички хора по света да се предвижат правилно в утрешния ден, иначе не бихме оцелели. Виждаме какво се случва днес, особено в развитите страни. А към тях бързо са се устремили и останалите. Хората започват да чувстват, че „няма утре”. Но всъщност това е прекрасно състояние, в което егоистично се отделяме от миналото и навлизаме в неутрално, „затворено” състояние.

Именно сега е моментът да покажем на хората системата от взаимовръзки, която ще ни доведе до усещането на едно напълно различно състояние. Ние встъпваме в своето следващо състояние на развитие. Точно както сме произлезли от маймуните и постепенно сме се развили в своето животинско състояние, така и днес започваме да се развиваме в своето вътрешно, човешко състояние.

Днес се издигаме до състоянието, наречено „Адам” – човек, който е подобен на висшата сила на природата. Тази сила иска да ни научи да станем интегрални в нея и затова днес кризата се явява глобална и интегрална.

Трябва да станем подобни на природата. Така ще започнем да разбираме вътрешния механизъм, който ни управлява. Вътрешната програма на природата ни води към определена цел, без да го съзнаваме. Умираме, без да знаем за какво сме живели. Раждаме се, не знаейки къде и защо. Правим нещата инстинктивно, защото природата ни принуждава да ги направим, и нищо повече от това.

В действителност, съществува цяла програма от действия, съществува причинно-следствена връзка! Всяка част от природата има причина, следствие и цел. Нищо не съществува безцелно. Така и ние не съществуваме безцелно. Можем да видим това, защото природа сега ни издига към следващото състояние – към следващото състояние на развитие.

В сегашното състояние все още осъзнаваме своя животински егоизъм, в който сме създадени и който се развива в нас. Изкачвайки се до следващото стъпало, което е глобално и интегрално, и ставайки глобално свързани с природата, променяйки себе си съобразно с нея, постепенно започваме да възприемаме вътрешния механизъм, вътрешната мисъл на висшата сила на природата. Както казват астрофизиците, „цялата Вселена е една мисъл”. Когато човек започне да я съзнава, той започва да чувства вечността.

[51606]