Entries in the '' Category

Съвършенството е в съединяването на разума и чувствата

каббалист Михаэль ЛайтманРаботата със светлината и екрана (зивуг де-акаа) е такова действие, при което човек прави точен разчет на всички свои впечатления, усещания, любов и ненавист, и решава как да използва всичко това, като съкращава своите чувства, но в същото време и като се развива. Както е казано: „Колкото е по-голям човек – толкова по-голям е неговият егоизъм”, тоест по-силни са усещанията му.

Той е велик на своето нивото, на което е способен да уравновеси дясната и лява линия – разум и чувство, и да ги съедини в средната линия, като ги води към отдаване.

И затова има две състояния в духовната работа: любов и страх, които се съединяват заедно. Любовта означава, че на човек се открива възможността да се прилепи към висшето – и в резултат да разбере и да почувства целия път на Твореца. Главното е тогава да разбере!

А дотогава той работи, издига се над своите чувства и работейки с разума – през цялото време придобива разум от висшето. И така, всеки път върви в двете линии, като че ли крачи на два крака.

В нашия свят разумът и чувството винаги си противоречат едно на друго и ни заставят да извършваме грешки. Но в духовния свят те само ни помагат и се обединяваме заедно, заради една цел, и благодарение на това, човек става съвършен.

От урок по статия  от книгата „Шамти”,08.08.2011

[50654]

Болестта е ясна – проблемът е в лекарството

каббалист Михаэль ЛайтманСкоро по целия свят ще се сблъскаме с противодействието. Засега ние все още сме малко забележими, но по-нататък ни чака съпротивление. Защото светът не разбира, че злото се разкрива за подем над него.

Той просто иска да ликвидира това зло, когато ние, напротив, трябва да го поправяме. За това е казано: „Герой сред героите е онзи, който превръща своя ненавистник в приятел”. Тогава змията, ангелът на смъртта, става свят ангел.

А ето защо към всички трудности и противодействия трябва да се отнасяме креативно, търсейки възможност именно от тях да изградим зданието отдаване и вечен живот. Цялото различие между разбит свят и поправен свят се състои в това, как използваме своето желание. Необходимо е само да променим намерението от егоистично на алтруистично.

Трябва да обясняваме това на всички, като показваме същността на разбиването или, казано на съвременен език, криза: става дума изключително за разкриването на злото в нашата природа. И да го поправим може само по пътя на подема над егоистичното използване на желанието за любов. Само в това имаме свобода на избора, а във всичко останало човекът съвсем не е свободен.

Колкото по-последователни сме в това, толкова повече ще имаме настройката и увереността, толкова по-бързо ще разберем, че се намираме във войната на Твореца с Амалек, която се води във всички поколения. „Амалек” е цялата основа на злото, тоест нашият егоизъм, това е истинската му същност. И войната се води „във всяко поколение”, тоест на всеки етап от съществуването ни, от кръгооборот в кръгооборот.

Затова е така важно да се съберат научни сведения за кризата от целия свят. Учените изобщо не са свързани с кабала и ние представяме данни от техни изследвания, съгласно които, кризата е резултат от човешкия егоизъм и само единението може да послужи като лекарство за тази болест. Единението между всички нас – над егоизма.

На достъпен език ще обясним на света кабалистическия поглед за състоянието на болест и на здраве. Тогава остава само „да се предпише лекарството”, да се допълни междинното звено. Обозначаваме болестта със знак минус, а поправеното състояние – със знак плюс. Проблемът е в това, че хората не знаят решението. Лекарството за тях е големият въпросителен знак.

Днес вече е ясно, че нашето его е причината за болестта и че оздравяването ни е съпроводено с отдаване. Кога ще съумеем да излезем от кризата ли? Когато бъдем обединени. Следователно, задачата ни е да постигнем поръчителството, за да сме споени всички заедно.

Но светът избягва това решение, защото егоизмът не желае единството. Докато не започнем да се задушаваме, той няма да ни остави. И той трябва да е точно такъв – за да ни отведе точно към целта, към необходимостта от единение. Егоизмът ни разкрива своето зло дотогава, докато той стане непоносим за нас. Само тогава ще можем да завършим бягството от своето его към свойството отдаване, а после да преобразуваме в отдаване и самия егоизъм.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50510]

Егоизмът – верен придружител

Източникът на духовния ни път се крие в разбиването. Своят егоизъм, отчуждението и ненавистта между нас, трябва да разглеждаме като правилна, подготвителна база за поправянето. Когато раби Акива видял пустошта на мястото на Храма, той се разсмял и се зарадвал. А той бил най-мъдрият човек в поколението на най-великите кабалисти.

„Как може да се радвате на разрушаването на светостта? – го попитали. – Нали е съборен стремежът към отдаването, потъпкан принципът на любовта към ближния като към себе си. Нима сгромолясването на всички надежди може да бъде повод за радост?”

Той отговорил: ”Никога не съм вярвал, не съм знаел, не съм усещал, че можем да достигнем общото поправяне. Но сега, когато е разрушен духовният ни строеж, когато любовта, царяща между нас е разбита, а народът е изпаднал в безпричинна ненавист, аз съм уверен, че от това окончателно разбиване ще пристъпим към всеобщо поправяне, към пълно освобождаване”.

И затова всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота е разбиване, което трябва да поправим. Всичко, което се случва с мен, от съществените въпроси до най-малките неща, в семейството, на работата, с мен самия, със самочувствието ми, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на поправянето.

Ден след ден пред мен се очертава нова картина, проникваща все по-дълбоко в егоизма ми. В тази картина трябва да видя резултата от постоянното въздействие на светлината, която всъщност и ще задейства в мен все по-дълбоки пластове.

Възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, че носим на хората единство. Особено сега, когато целият свят започва да осъзнава злото на сегашното състояние, помагаме му да почувства и разбере, че ”злото” – това е нашето зло начало.

Егоизмът ни е причина за всичко лошо. Виждаме го по това, което се случва: не е по силите ни да въведем ред, хората разрушават света, губят себе си, разкъсват взаимните връзки, унищожават природата… С това зло, което се крие в нас, не можем да преминем към добро, не можем да устроим добър живот.

От ден на ден все по-остро се проявява кризата, с други думи, оказва се, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем, че той правилно ни води напред и ни позволява да поемем правилния курс към поправянето, към доброто. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме.

Осъзнавайки това, трябва да благодарим на егоизма си и да го обичаме затова, че ни показва мястото, нуждаещо се от поправяне. Казано е, че Фараонът е приближил синовете на Исраел към Твореца. Защото е започнал да им оказва натиск и в крайна сметка им се е  наложило да избягат от Египет. А иначе биха останали там.

Затова е и казано: ”Да вървим при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Тук са заложени две противоположности и не бива да забравяме за това. Каквото и зло да ни се изпречи, трябва не да го разрушаваме, а да се стараем да го поправим.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50515]

Попитахте?- Отговарям…- 37

Въпрос от английския блог: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, на всички мои мисли и желания, като най-добрия път в живота, като любовта на Твореца?

Отговор: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, както и необходимото условие да създам връзка между мен и всички обкръжаващи, чак до пълна любов, т.е. съединяване на всички желания в едно, което се стремя да напълня.

Въпрос от английския блог: Винаги ме е интересувал въпросът за ”свободната воля.” Мисля, че за болшинството хора днес свободата на волята е невъзможна, защото всяко ”свободно решение” трябва да има предварителна причина, която е неизвестна за човека, готвещ се да вземе решение. Могат ли кабалистите успешно да заобиколят тази трудност?

Отговор: Свободата – не е в свободата на избор на изходните ми състояния, а в подема над моя егоизъм към постоянно единение със света, заради благото му. Затова ми е необходимо обкръжение и затова свободата на избор се свежда към избор на обкръжение.

Въпрос от английския блог: Какво означава в кабала ”жертвоприношение”?

Отговор: Пренасяме в жертва своя егоизъм, неговото изменение към отдаване и любов към другите, т.е. използване на егото не ”за себе си”, а ”за другия” – в това е вашата жертва.

[50476]

Бягайте далеч от бедите

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Обединението на света – виртуално или реално?

каббалист Михаэль ЛайтманСамите понятия глобализация, интеграция, единство на света, епоха на глобализация са метафизични, духовни, виртуални – нещо, което не трябва да е видимо и да не се усеща на „пипане“. Тези свойства се намират извън общоприетия материален свят.

Къде и кой ще ми покаже тези свойства, сили, процеси в нашия свят? Макар и да говорим за глобалния свят, за неговата реалност и глобални процеси в него, той все едно се усеща повече като виртуален свят. Тъй като явно не се въплъщава в никаква реална действителност. Самите ние във въображението си строим неговият виртуален образ, може би идеализирайки го, свързвайки утопията с реалността и с предположения. Доколко въобще е оправдан такъв подход?

Работата е в това, че без образ на бъдещето никога, нищо не строим. Трябва да си представяме бъдещето, но в същото време и да сверяваме с реалните предпоствки към въображаемата картина. Длъжни сме да вземем пример от Природата, в нейната глобалност и интегралност – и да строим по него бедещето ни общество.

Целият комплекс от проблеми, изправил се пред човечеството, говори за необходимостта от тяхното съвместно решаване. Днес няма нито един локален проблем. Природата ни подтиква към осъзнаване на пълната ни зависимост. Проявяващата се глобализация принуждава да се подтискат националните и регионалните интереси, предпочита решаването в началото на глобалните, общите проблеми.

Необходимостта от интеграция на интересите на цялото човечество изисква постоянен диалог между представителите на всички страни на равноправна основа. В единния организъм всички негови части са равноправни. Всяка една от страните представя проблемите, които смята за нужно да бъдат решени. Съвместно се притегля важността на всички проблеми – както в семемйство, когато се обсъжда какъв проблем трябва да се реши първо и в каква последователност да се решат следващите. Единственно приемането на факта за глобалната взаимовръзка като основен, ще определи правилния подход към решаването на проблема.

В противен случай по неволя ще се накланяме към война, като отказ от диалога. Не е задължително да са „горещи“ или „студени“ войни. Има централизирано, незабележимо информационно въздействие върху съзнанието на хората в определени страни, с цел нарушаване на тяхната картина за света, традиционните им представи и ценности. Проявата на такова информационно оръжие може да бъде усетено като емоционален дискомфорт и неувереност,  до дезорганизация на системата за обезпечаване на обществото с живот.

Разбира се във всеки случай, развивайки се по лош или добър сценарий, все едно ще достигнем до интегрално взаимосвързано общество, защото то е цел на развитие на природата. Стремежът на човечеството към единство е естествена проява на живата система. Но този естествен процес не трябва изкуствено да се ускорява, той трябва да бъде осъзнат и доброволен – в противен случай се превръща в насилствено реализиран проект от властта.

Затова възпитанието на човека в разбиранията за новия свят, в който се оказваме днес се явява приоритетен. Реалната власт трябва да се строи като всеобща планетарна информационна възпитателна система, СМИ. Именно затова, че цялото формиране на ново общество, на човечеството ще се извършва през виртуални канали, е необходимо изначално да се реши въпроса за тяхното правилно използване.

[50690]

За тънкостите на облагането с данъци

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Много от икономистите предлагат да се направи завой вляво, в посока към социализъм и да се увеличат данъците върху капитала едновременно в целия свят. До каква степен това е реално?

Отговор: Това няма да помогне. Всяко твое действие, което не допринася за обединяване на хората, ще се превърне в унищожително. То ще ти разкрие, че си поел в неправилната посока. Полза ще донесе единствено действието, водещо към единство.

Днес всяко икономическо и държавно преобразуване изисква да се вземе предвид законите на интегралната система. Ти си длъжен да подтикваш света към интегралността, към единството – само така ще можеш да постигнеш успех. В противен случай нищо няма да стане.

Затова работата не се състои в данъците и законите, а в подхода. Като отнемаш пари от богатите и ги предаваш на бедните, укрепваш ли така единството? Да предположим, че разпределиш всички средства поравно, така че дори богатите да останат доволни. Обаче, още на следващия ден ще видиш какво си постигнал – пълен крах. На материално ниво  реформата ти бе мащабна и ефективна, но духовният й ефект остава нулев и тази нула ще се върне при тебе вече с отрицателните стойности.

Днес на света му трябва само обединение. Той трябва да стане подобен на Твореца. Помогнал ли си му по пътя към единството? В това е целия въпрос.

В най-лошия случай, ако няма да има друг изход, хората ще бъдат  докарани към сплотяване посредством бедите и катастрофите. По време на войната всички се обединяват – това е всеизвестно. Щом не искаш по добрия начин, ще ти организират по лошия.

Такова е изискването на силите на природата: днес си длъжен да бъдеш по-сплотен с другите отколкото вчера. Не си се обединил? Какво да се прави – ще те притиснат в съответстващата степен. Това притискане може да се прояви в сиромашия, а може и във война, епидемии и други подобни бедствия.

Ежедневният напредък се определя от прираста на единството, което сме достигнали. Това е единственият критерий. Самите действия не са важни. Дори действието да изглежда отрицателно, но ако то води към единство, неговият резултат ще допринесе за ползата и като следствие, ще придобиеш по-голямо съответствие с природата.

Природата ни връща към единството с помощта на страдания или по добрия начин, ако го поискаш. Тъй че данъчното облагане само по себе си не е от значение. Най-важното е да се поддържа взаимното поръчителство и сметката да се прави така, както това се прави в семейството. На нас ни е необходима всеобща грижа за благополучието вкъщи, в света и тогава всичко ще бъде наред.

От това следва, че най-напред ти трябва да стигнеш до такъв консенсус в народа, което включва богатите и бедните – всички, заинтересовани от съществуването на страната. И е необходимо да се действа само по пътя на възпитанието, без какъвто и да е натиск и принуда.

Всичко има своето място: религиите, вярванията, десните и левите възгледи. Нека всеки си остава със своето „наследство“, но той трябва да приеме само един принцип: ние всички сме едно семейство, един народ, и никой не смята да убива другия. Можеш да се разминаваш с мен във възгледите, но всички ние живеем в един дом, и имаме една „погача“ за всички. Така че, хайде да я разделим с максимална полза за всеки.

От урока по статията „Мир“, 08.08.2011

[50662]

Сметките, които правим в поправеното сърце

каббалист Михаэль ЛайтманИнструментите, с които ние работим в нашия свят: материалните разум и чувства се намират в противоречие един с друг. Като развиваме едното, ние сякаш се възпираме да развиваме другото. Обикновено, още в детската възраст може да се каже, към какво е склонен човекът: към естествените науки или към хуманитарните. Възможно е прецизно да се определи това в съответствие с всички предпочитания и свойства на човека.

Ние казваме: „Не трябва да следваш чувствата си – изхождай от разума“. А от другата страна: „Ти още не усещаш това, когато го почувстваш, ще разбереш“. Тоест, чувството помага да придобиеш разум, за да разбереш усещанията си. Защото разумът е следствие от чувствата. Но въпреки всичко, разумътът и чувството се намират в противоречие един с друг.

Тогава, в духовния свят чувството и разумът са едно цяло. Основното е чувството, то поражда разум и помага да бъдат разбрани и овладяни усещанията. Истинският духовен съсъд – това е съединението на чувството и разума през всички етапи на развитието – от нулев до четвърти. И когато ние стигаме до последната, 4-а степен, то разбираме до съвершенство това, което усещаме, и съгласно него можем да вземаме решения. Тук вече не съществуват никакви разделения или противоречия помежду чувствата и разума.

В това се състои огромната разлика между материалния и духовния свят. И затова духовното съществуване се нарича съвершено. Защото там човекът не се раскъсва в две противоположни посоки, както това се случва в нашия свят, когато той от една страна усеща и се намира във властта на своите чувства, и може да извършва глупави, другояче казано  неразумни постъпки. В съответствие с разума това не е правилно, обаче той постъпва така в съгласие с чувствата си.

Затова разумът и чувството в този свят не са уравновесени и това ни причинява толкова неприятности и поражда всичките ни пропуски и грешки. Целият проблем е в това, че в нашия свят ние не успяваме да обединим заедно разума и чувството, между които се настанява нашият егоизъм.

Разумният егоизъм и  чувственият егоизъм стоят един срещу друг. Колко често се случва ние прекрасно да разбираме, че от гледната точка на разума постъпваме лошо, обаче подчинявайки се на чувствата си и в стремеж да получим наслаждение, извършваме такива постъпки, от които след това страдаме. Защото в края на краищата ще ни се наложи да плащаме според разумната логика за всичко, което сме правили под влиянието на чувствата си.

И решението тук е само едно – поправянето на човека. Защото само в духовния свят чувството и разума се съединяват в едно цяло – «над знанието». Както е речено: „Сърцето – разбира“, защото разбирането идва имено от духовното усещане. Тогава вече не ще извършим грешки и ще направим вярната сметка!

От урока по статията от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50657]

Да се борим не със следствието, а с причината

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Д.Корчински, обществ. деятел): Действията на норвежкия убиец Брейвик потресоха Европа, а социал-демократичната власт, като всяка държава, реагира еднакво на терористичните актове – усилва репресиите, следенето. Но това е борба с последствията. Причината – дълбоката криза на европейската идентичност и култура – не може да се пребори по този начин.

Реплика: Никой в света не възприема правилната си идентичност, защото всички са егоисти и всеки възприема само своята страна и своя народ. А днес в света идентичността е една за всички – защото всички са съединени глобално и интегрално, всички ние по неволя сме членове на едно семейство.

В Норвегия ярко показателно се прояви национализма и шовинизма на голяма група хора, от една страна и на различен вид националист от друга. Тези тенденции могат да бъдат изкоренени само чрез общо равно интегрално възпитание на всички части на обществото, включвайки мигрантите, против всяка ненавист, само в подбуждане към съвместен живот.

[50318]

Закон за съществуване на душата

сердце - группа Само при условията на поръчителството можем да се приближим до изпълнението на принципа за любовта към ближния. А за да го достигнем, трябва много точно да изпълняваме съветите на кабалистите, в противен случай няма да постигнем успех.

Баал а-Сулам пише в едно от своите писма, че човек, отклонил се от правия път дори за съвсем малко – колкото по-напредва, толкова повече увеличава грешката си, отклонението.

И така съвсем се отклонява от посоката на целта, дори без да усеща, че е излязъл от пътя, понеже всеки път се отклонява малко по малко. Но в случая всички тези отклонения се натрупват и се превръщат в една голяма и горчива грешка.

Затова трябва да съществува ред, устав при хората, решени да вървят към тази цел. Както пише Рабаш: ”Ние се събрахме тук, за да поставим основите на група…” Принципът е в това, че всички се съединяват, за да отменят себе си пред останалите независимо от пречките, видими или не, но те идват свише – от висшата сила.

Всичко идва от Малхут, от света на Безкрайността, където сме съединени заедно: светлината и съсъда (кли). Всички желания и всички светлини съществуват в света на Безкрайността в абсолютно единство и обединение, в изходно състояние, създадено от Твореца, или в състояние на окончателно поправяне (първо и трето състояние).

Но само ние усещаме себе си в междинно състояние (второ състояние) или на някакво си място на духовната стълба, или даже по-ниско, на най-последното стъпало, което се нарича ”наш свят”.

Затова всичко, което ни се случва, идва от Малхут, от света на Безкрайността и само към нея трябва да се обръщаме за помощ – към онази форма, където ние съществуваме като един човек с едно сърце, в пълно разкриване на Твореца, светлината, съгласно нашето подобие на Него.

А правилото: ”Възлюби ближния като самия себе си” – това е закон на онази обща душа, пребиваваща в света на Безкрайността. Затова то е наистина велико правило или ”обобщение”, както е казал Раби Акива – огромен съсъд за цялата светлина на Безкрайността, разкриваща се в него.

От урока по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50142]

Не можеш да забраниш да се живее красиво

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: ( А. Турков, Председател на Съвета на Директорите Richford Group): Евро съюза е странно образование – единна валута без единна бюджетна и финансова политика е невъзможна. Гърция руши основите на Евроинтеграцията с нежеланието си да живее според джоба си, което възмущава пестеливите жители на Германия и Бенилюкс. Гърция ще я спасяват и по нататък, но веднага щом приключи световната криза никой повече няма да се церемони с нея. Сложна е ситуацията с държавните финансови средства на всички развити страни. Дългът на Япония е два пъти по голям от ВБП, дългът на САЩ е равен на ВБП. Проблеми имат също Белгия и Италия. Държавите трябва да се научат да живеят без да надхвърлят възможностите си.

Реплика: Държавите и народите ще откриват все по-нежелана взаимовръзка. И никакви действия за отделяне един от друг няма да им помогнат. Тъкмо обратното. Ще бъде разкрита все по голямата зависимост между тях. Път назад към изолация няма!

Има възможност само напред – към подобряване на качеството на взаимната връзка, към разбиране на случващото се, към изучаването на природно – обществените явления и осъзнаването на закона за комутацията на съвременното интегрално общество. Изучавайте източниците!

[50466]

Приемане формата на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Все още не усещаме с пълна сила болката на външния свят. Как да поправим ситуацията, работейки в групата?

Отговор: По-добре да почувстваме тази болка, колкото се може по-рано. Тя е като болест, която е желателно да открием в начален стадий. Светът едва започва да се потапя в кризата, но изпитва вече страх, тъй като проблемите засягат всички. Виждаме, че настана времето и си струва да се разпространяват материали, обясняващи причината за кризата и нейното решение.

И Америка, и Европа, и Япония – целият света е в беда. Всички са изплашени от случващото се, като например Германия – и те трябва да се страхуват още повече. Защото този, който се е издигнал най-високо, той пада най-ниско. Не можем да си представим какво е това, ако утре всички изпитани механизми внезапно престанат да работят.

Бихме си казали – как е възможно? Хората стават сутрин, отиват на работа…

Но не, не отиват. Все още не сме разбрали, че сме се оказали в интегрална природна система, a самите ние не сме интегрални. Ние като че ли се опитваме да поставим в кръгло отверстие квадратен детайл. Всъщност нашата форма трябва да съвпада със системната. А тази форма съвсем не е проста, тъй като става дума не за геометрия, а за свойства, които са ни присъщи.

Днес цялото човечество трябва да приеме нови очертания, правилен формат, съответстващ на светлината. И това е много голям проблем. Може да бъде решен само ако предизвикаме светлината, която ще ни поправи. Затова и e казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, тъй като скритата в нея светлина възвръща човек към Източника“.

Да се надяваме, че ще го проумеем и ще го предадем на другите.

От 1-я урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50410]

Какво ще поникне от нас?

каббалист Михаэль ЛайтманОт първичното състояние, в което всички души са били заедно (Σ), сме преминали в света на разбиването, а след това сме паднали в нашия свят. По-късно, след развитието на егоизма и взаимовключването на частите му, достигнахме до повратния момент (1995), от този момент трябва да поправяме егоизма си, за да се върнем назад, в първоначалното състояние.

Но ако първото състояние е било създадено от светлината, Твореца, то финалното състояние създаваме ние самите. Тук се крие голямата разлика, тъй като ставаме подобни на светлината, на Твореца. В това се състои цялото творение.

Раждаме се без самоусещане, като капка семе в матката, преди да се е превърнала в нещо. След това преминаваме през подготвителен период, придобиваме силата на доброто (+) и силата на злото (-) и благодарение на тези сили можем да се развиваме на духовния път.

Всеки води своя вътрешна война и всички заедно водим война в обществото, в човечеството, докато не проявим истината, напредвайки по средната линия. При това и плюс и минус съставят в нас едно цяло. Минус е силата на егоизма ни, а плюс е силата на светлината в нас. Така напредваме.

Тази трудна работа трябва да водим осъзнато и смислено. Всъщност, главното е какво трябва да правим. Тъй като трябва да се върнем в първоначално състояние, да го разкрием дълбоко в себе си. Затова ставаме по-мъдри, по-възприемчиви, по-развити.

От днешното, текущо състояние започваме да се спускаме дълбоко в себе си: в световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка постигаме света на Безкрайността (∞). Главното, което постигаме е осъзнаване на собственото зло.

Тъй като всичко постигаме в егоизма си. Превръщайки го в отдаване, ние се потапяме все по-дълбоко и проявяваме в него висшите светове, докато целият егоизъм, цялата Малхут от света на Безкрайността, която е била в нас в изходното състояние, не се преобразува в намерение за отдаване.

Така преминаваме през второто състояние, включващо целият наш път, към третото състояние.

Както пише Баал а-Сулам, кабалистичната методика ни позволява да разкрием в себе си злото – егоизма. Като го поправяме, ние проникваме все по-дълбоко там, в него, разкриваме всички светове, цялата духовна реалност. Защото освен желанието за получаване, Творецът не е създал нищо. Посредством разбиването, това желание е приело егоистична форма и сега трябва да го поправим в отдаване.

Днес се чувстваме в отделена, тъмна, ограничена реалност. Само нея можем да възприемем, бидейки противоположни на светлината. Подобни сме на капка семе, без каквато и да е представа какво ще покълне от нея.

Но като призоваваме светлината, за да ни развива и да измени желанието за получаване в отдаване, ще го опознаем, ще познаем Твореца, съгласно закона за подобието по свойства, докато желанието ни и светлината не станат подобни една на друга.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50519]