Entries in the '' Category

Поправянето – това е приближаването един към друг

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е, че „Исраел, Тора и Творецът са едно цяло” – всички тези три съставящи трябва да се обединят. Баал а-Сулам обяснява, че „Исраел” е човек, който желае да се върне към своя корен, където той се намира в сливане, в подобие, тоест във взаимна любов с Твореца.

„Тора” са тези етапи, чрез които той преминава като готви в себе си потребност за съединяване с групата – общото желание, искане. И тогава идва светлината, която се проявява в споения съсъд.

Но спрямо разбития съсъд, който желае да се съедини, тази светлина се нарича обкръжаваща, която връща към източника. И тогава тя поправя желанията колкото е възможно на това стъпало, на което се намират другарите сега, тоест на нивото на връзката между тях. И тогава тяхното действие се нарича „изпълнение на 613-те заповеди”, поправяне на желанията.

Те изпълняват тези поправяния при всички предоставящи им се възможности, когато светлината ги предизвика към следващото състояние. Светлината идва от Безкрайността на тяхното стъпало и всеки път ги повдига още и още мъничко по-високо. Ако работят така, то като резултат достигат крайното състояние – целта на творението.

Но тук няма нищо освен изпълняването на закона за любовта към ближния като към самия себе си. На всяко стъпало, където молим светлината, връщаща към източника, тя идва (тоест възниква вътре в нас), поправя ни и ни съединява един с друг. Това се нарича Тора – 613-те нейни светлини, които поправят 613-те егоистични желания, като привежда всички тях в отдаване.

А след това в тях се облича разкриването на Твореца – общата светлина, която се разкрива в светлината Хасадим, в светлината на отдаване.

Тоест цялата наша работа се състои в:

– от една страна, в отмяната на самия себе си;

– от друга страна, в своя растеж, за да имам възможност да влияя на другите;

– в съединяването между нас, осъществено от светлината, която връща към източника.

И тя се намира между нас, трябва само да я проявим! Защото ние не чувстваме силата на поправяне, а само самите себе си, когато ставаме мъничко повече поправени.

Да станем по-поправени означава да станем вътрешно по-близо един до друг и да се съединим (именно вътрешно, а не външно!). И благодарение на това вътрешно сближаване, започваме да усещаме какво означава връзката, силата на отдаване.

А като узнаваме силата на отдаване, ние постигаме Твореца и започваме да разбираме замисъла на творението, неговата програма, причината, целия процес, през който преминаваме, и разкриваме действията на Твореца.

В разкриването действията на Твореца от творението се състои и това удоволствие, което можем да Му доставим – всички творения да Го познаят като Даващ и Донасящ добро.

На този, който иска да напредва и смята това за своя основна цел, няма да помогне нищо друго освен да си представя поправеното състояние и през цялото време да се старае да се приближи към него.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50135]

Прорез в непозната плоскост

каббалист Михаэль ЛайтманКакво е „вяра над знанието”? Това може да се разбере само чрез усещане, когато то дойде. А докато още не е дошло, ние дори и не подозираме, че в човека има подобно раздвоение: разделение между какво е вътре в знанието и какво е над него.

Ние си мисли, че „над” знанието означава просто противоположно на него. Но не е така – това е прорез в напълно различно пространство, което не разбираме. Новото измерение, което ни се разкрива, се нарича „духовно пространство” – сякаш в моята реалност се появява един нов свят, за съществуването на който дори не съм подозирал.

Това е като една котка, която не разбира какъв богат свят има човека. Тя си мисли, че живее в същия свят, че има същите пет сетива както и човека и че не се нуждае от нищо друго! В крайна сметка, у човека има същите неща.

Котката не разбира, че човекът има свой свят и много други изчисления. Тя не може да разбере това.

А сега си представете, че тази котка изведнъж получи човешки усещания и разум, всичко, което разбира човекът, всичко, което преди не е подозирала, че съществува. За котката това е „вяра над знанието” – над котешкия разум, който е имала преди.

Но понякога котката пада от това ниво и отново става котка, но по-силна, по-умна и по-хитра. Но тя все още съществува в рамките, които се полагат на една котка. От тук тя отново ще се издигне, за да стане човек!

Тези състояния се наричат духовни възходи и падения, а не психологични състояния, в които настроението ни се влошава или подобрява, и смятаме, че се намираме в „падение”. Духовният подем настъпва, когато се издигнеш до истинското отдаване, до нови желания.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011
[50253]

Западният проект не е построен на справедливостта, а на користта

каббалист Михаэль ЛайтманМнение ( М. Хазин ): Скандалът около медийния магнат Мърдок е показател за неговата криза. Отговорът е в построяването на Западния глобален проект. За разлика от другите глобални проекти (християнския, ”червения” ислямския), той е построен не на справедливостта (?), а на користта.

Главната негова ценност не е построяването на справедливо общество, а стремеж към максимално забогатяване на неговите членове. (А да не би другите проектите да са по-различни?) Общество, в което няма морал, е крайно неустойчиво и мястото на морала се заема от закон.

Западният глобален проект чака дългосрочното спадане на жизнения стандарт. Това разводнява основния тезис на проекта – да печелиш и да харчиш. Съответно под сериозния удар ще се окаже цялата система от доводи на проекта, а това означава легитимността на елита – и народът започва да се обръща към справедливостта, както той я разбира. В тази ситуация е необходимо да се възвръща справедливостта под каквато и да е форма.

Реплика: Всички проекти са изградени върху користта, защото всички изхождат от егоистичната природа на човека. В това всички са еднакви. И затова всички са в криза. Остава само един проект – промяна на човешката природа към обединение, чак до интегрално, както общата природа на света. С това ще излекуваме всичките кризи.

[50450]

Изпреварвайки Природата

каббалист Михаэль ЛайтманЗадачата ни се дели на две части: от една страна, трябва да работим над себе си, а от друга, да помагаме на цялото останало човечество. То вече усеща кризисните явления, а на следващия етап ще трябва да се обединяваме с него, за да продължим заедно пътя. При това, разбира се, ние ще оглавим общото движение, защото хората просто не знаят как да вървят към целта. Ние трябва да станем ”движещата сила” – онази част на човечеството, която го тегли напред.

За да поведем хората, най-напред трябва да се погрижим за себе си. Но е важно да запомним, че не бихме получили духовното пробуждане, ако не трябваше да поправяме света и да го поведем след себе си. И затова днес не бихме постигнали успех, ако мислим само за собствения си напредък. Необходимо е да се грижим за цялото човечество, за целия свят, за да доведем хората до всеобщо обединение в единна душа, каквато сме били изначално. Затова са ни събудили и такова трябва да ни бъде изходното намерение.

Как да се развиваме, едновременно придавайки верен курс на целия свят? Общото правило на нашата работа е в това, че съществува единна Сила, наричаща се ”светлина” или ”Творец”, която властва над света и му влияе. Тя определя и върши всичко. За да се впишем, за да се включим в нейната дейност, трябва да поискаме тя да ускори развитието ни. Без това желание, тя ще ни развива по първоначално заложената ни програма – посредством мощните отрицателни импулси, които движат масите.

И затова цялата работа е в това, да поискаме ускорено предвижване, изпреварващо негативните явления на изходната програма на Природата. Затова трябва да помним винаги, че стоим пред единната Сила, която ни въздейства. И трябва да я задължим на усилено, ускорено развитие и по-ефективно въздействие, буквално ”да я дърпаме” в нужната посока.

Така синът дърпа майка си за ръката. Но ако не я дърпа в нужната посока, няма да се получи нищо, те няма да отидат на кино по негово желание, ако той трябва да отиде на градина. Така трябва да се стремим през цялото време в правилната посока, желаейки да намерим тази единна Сила, извън която няма нищо друго. Аз искам да я изуча, да разбера как действа, на къде е насочена. И затова искам тя да се разкрие – тогава нейните действия ще ми се изяснят.

Знаейки всичко това, аз искам от нея да ускори темпото на моето развитие. Всеки път я ”дърпам” в нужната посока, сякаш тегля мама за ръката към градината с още по-голямо желание, отколкото тя самата го желае.

От урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50417]

Желае ли Европа собствената смърт?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Йошка Фишер – министър на външните работи и вице канцлер на Германия за 1998-2005г.): Ръководителите на ЕС водят ЕС към икономическа пропаст. Причината е националният егоизъм.

Необходимо е да се отделя помощ, а не да се прилагат потискащи методи. Всички членове на ЕС са в една лодка и затова отказът за финансова помощ не е вариант. Има личен интерес в главите на държавниците, тяхната загриженост само за собственото политическо бъдеще и оттук нерешителността на действията и нежеланието да се разкрие цялата истина.

Без реално политическо обединяване нито еврото, нито ЕС ще оживеят. От преди половин век, на фона на икономическата интеграция, е започнал да се развива национализмът – днес решението на дадения проблем изисква още по-голямо обединяване, без което интеграцията на евро и ЕС „ще се размине по шевовете”. Двата решаващи играча, Германия и Франция, работейки съвместно, трябва да достигнат до още по-голяма политическа интеграция, като финансират икономическата реконструкция на слабите членове на ЕС.

Реплика: Ах, тази вечна борба между разума и големия интерес, между собственото политическо бъдеще и благото на народа или даже на света… Но без интегралното възпитание ЕС няма да издържи и ще се разруши. Очевидно, на света ще му се наложи да премине през страданията, за да се убеди, че природата ни поставя условие да поправим себе си и да се обединим не в пазар, а в съюз.

[50340]

Кризата – това е преход от локалното към глобалното

Мнение: (Я. Яскевич, PhD, проф., дир. НИИ БГЕУ): Кризата е преходен етап от локалното към глобалното, от националното към световното, понеже възниква проблема за радикално преразглеждане на ценностната система, на убежденията. Глобалната финансово-икономическа криза се явява криза на системата от духовни ценности в угода на материалните.

Необходимо е ценностно-революционно преосмисляне на съвременното устройство на света, отказ от егоистичния стремеж и силовото отношение към човека, природата, обществото, за неговото оцеляване е необходимо обновление на нравствените ориентири и духовните ценности. Световната икономическа криза следва да се откаже от откровения егоизъм на развитите страни в името на разрешаването на собствените стратегически проблеми като преразгледа приоритетите на свободния пазар.

Необходим е преход към постнационално общество, в извън националната, всеобща политическа култура, над всички различия и в намирането на национални държави от космополитически характер.

Като особен социален статут, имено науката по най-добър начин обезпечава подобаващото, отговарящо човешко поведение, което се явява предмет на анализ на социалната етика. Науката се явява подобаваща ценност на човешката култура, задаваща хуманистичен вектор на нейното развитие, на съединението на идеалите на доброто, безкомпромисността, сътрудничеството и възвишените помисли.

[50271]

Няма изход от тази задънена улица

Мнение: (Михаил Леонтиев, аналитик, есеист, носител на наградата „Златното перо на Русия“, ruskline.ru): “Алгоритъмът на бъдещия финансов колапс е очевиден. Европа ще потъне първа, тъй като не е подготвена да се справи с такива предизвикателства, въпреки че Европейската финансова политика е по-отговорна от Американската. И въпреки това Европейският модел не е създаден да реши кризата. Той съществува, за да прави хората щастливи…

“Невъзможно е ефективно да се синхронизира поведението на толкова различни икономики, консолидирани в една система. Те могат да бъдат синхронизирани само чрез капиталова мобилност и каквото виждаме днес е резултат от това… Можем да докараме Гърция до банкрут и да открием, че Франция и Германия са се сринали, защото са финансирали Гърция. Това еднакво засяга Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Исландия, Белгия и другите. И след това неизбежно ще се стигне до колапс на САЩ. Във всеки случай е ясно, че процесът няма да спре в Европа. Не е тайна, че американците просто печатат пари днес. Така те превръщат световните пари в нищо, всички световни пари са всъщност американски. Няма други пари в света…

“Затова, няма изход от тази задънена улица. Единственият въпрос е кой ще е първи и кой втори. Въпреки че това не променя нищо. За да се излезе от кризата, разходите на най-големите световни финансови субекти трябва да се балансират с техните приходи. Макроикономическото равновесие ще бъде възстановено на всяка цена… и на точно това ще станем свидетели скоро.”

Коментар: Но аналитикът не отива по-далеч в причината и целта на икономическата криза. Икономиката е проекция на нашата природа и егоистични връзки. Ако не ги променим, няма да можем да създадем глобална, интегрална финансова връзка и да синхронизираме икономиките на всички страни по света. За това ние първо трябва да синхронизираме себе си, т.е. да достигнем до общо разбиране на нашата обща цел.

С други думи, само чрез обединение с Твореца ще разберем как да създадем интегрална икономика. Дотогава, нашият ум и качества няма да ни позволят да създадем такава система.

[47271]

Настана време да допишем историята си

До този момент човечеството не пишеше историята, а по-скоро се вписваше в нея. Днес обаче, на новия етап от развитие, ще допишем историята си сами. За пръв път ни се предоставя тази възможност след дългите хилядолетия детство.

В продължение на цялата история човек се е развивал под диктовката на егоизма, а неговият постоянен ръст автоматично ни е принуждавал да търсим средства и способи за удовлетворяването на собствените ни желания. Така природата е направлявала нашето движение, практически лишавайки ни от свобода на волята. Не човек се е променял съзнателно, а природата го е променяла, съгласно програмата си.

От наша гледна точка това изглежда така: по-рано по необходимост сме променяли обкръжаващата ни среда в пълно съответствие с изискванията си, а сега настана време, когато човек ще се променя в пълно съответствие с природата. С това учение вече започват да се съгласяват.

По принцип, какво представлява по себе си ”природата”, която толкова дълго и безуспешно се опитвахме да покорим?

Когато майката излиза от детската стая, оставяйки малкото дете да играе с играчките си, чувства ли се то свободно? Да. Чудесно прекарва времето си, дори не разбирайки, че се намира под надзора ù, под нейния остър и грижлив поглед. Свободно е в усещанията си.

Точно така е скрита от нас и ”природата,” т.е. системата на управление, в която се намираме. Тя поражда у нас усещане за свобода, макар че в крайна сметка тази свобода я няма. Нейната илюзия е била планирана от еволюцията специално за това, за да се развиваме свободно в егоизма си, ползвайки и следвайки желанията му, доколкото ни е позволявала нашата природа, свойства и възможности.

И смятахме, че това е хубаво, че така можем и сме длъжни да се развиваме. Сменяха се обществени отношения, технологии, през цялото време преобразувахме по нещо, бягахме някъде, действайки по волята на естеството, т.е. от нарастващите ни егоистични желания. При което се стремяхме все повече и повече към по-голяма власт над природата. Помните Мичурин: ”Да вземем от нея всичко – това е нашата задача…” Човекът не се замисляше над това което прави, а просто действаше, защото така му харесваше.

Ако природата ни зададе определени желания, то ще работим само в техните рамки. Няма да ни се налага да излизаме извън границите им. Храна, секс, семейство, знания, слава, пари, власт – комбинацията от тези желания я има у всеки и съобразно с нея, всеки ги реализира. Природата ни движи малко помалко, отвътре, ”отзад”. Поривите, които пробужда у нас, в съчетание с обкръжаващите ни условия, определят всичко.

Фактически, аз представлявам по себе си един механизъм. Пред мен възникват желания, струпват се определени обстоятелства, ограничен съм от физически, умствени, нравствени и прочие способности, а също така и нормите на обкръжаващото общество и общите закони на глобалната природа. В резултат на всичко само се опитвам максимално да реализирам желанията си в обстановка, която ми е зададена. Ето, излиза, че съм изпълнителен механизъм и нищо повече. Желанията са зададени, условията също – всичко това ме тласка към самореализация.

Такъв е бил пътят ни: грешките на човека, добрите му и лоши постъпки, всички те са били необходими и неизбежни на предишния стадий на развитие до наши дни. Не по свое желание е получавал вродени свойства и не по своя воля е попадал в една или друга среда.

И въпреки това не се е сещал, че всичко е предопределено. Като детето, което играе и се чувства свободно в отсъствието на майката, която просто е изчезнала от полезрението му.

От беседа за новата книга, 18.07.2011

[50176]

В преломната точка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Израел е обзет от протестно движение. Каква ще е правилната посока на неговото развитие?

Отговор: Разбира се на дадения етап трябва да се погрижим за редовия гражданин.

А принципно, проблемът е там, че целият свят възлагаше големи надежди на средната класа. Има обикновени работари, които са доволни на дребните радости в живота. Но има и по-висок пласт, представляващ много голяма част от населението. Към него се отнася и младежта, още не избрала жизнения си път. Като цяло, става дума за хора, които искат да живеят, усещайки света, да живеят нормален, по съвременните измерения живот.

Обаче заради кризата, която, всъщност, продължава вече двадесет години, светът започва да губи импулса на постъпателното движение. Япония, която извърши навремето гигантски скок, отдавна намали оборотите. Пък и всички останали също се забавят и даже се връщат назад. Такива са системните процеси, съответстващи на програмата на творението и нищо не може да се направи.

В крайна сметка, средната класа губи надежда за добър живот и пада на нивото на обикновения работник. Тук своята роля изиграха технологиите и въобще новото стъпало на развитие. Но главната причина е в това, че ние се оказахме в глобален свят и обществата сега са пронизани от интегрална взаимовръзка. Днес даже нормалните семейства трудно могат да отгледат едно дете. Всички сфери на нашия живот потъват в кризата, изискваща нови и нови средства, за да бъде предотвратен пълния крах.

И така, средната класа, в това число и студентите, нямат никакви надежди за бъдещето. А това е огромна маса хора. Например, в Испания безработицата е обхванала 50% от младежта. Завършилите европейските университети, връщайки се вкъщи, откриват, че няма какво да работят.

Те не могат да получат работа, да създадат семейство – вече им е време, а надежди няма. Още повече, те не виждат проблясък нито сега, нито след няколко години. Те даже нямат възможност да планират нещо за в бъдеще, защото вместо икономическо развитие преминаваме към спад.

Какво да се прави? Има само един начин на следващия етап да се постигне успех – светът да се насочи към интегрални взаимоотношения. Само те ще донесат успех в нашите земни дела. Защото всички ние се намираме в интегрална система и затова на всички хора трябва да се даде съответстващо възпитание. Трябва да им се каже: “Ето го бюджета на страната, ето какво можем да направим. Ние постепенно ще поправяме ситуацията, започвайки от най-необходимото, но при условие, че ще започнете да учите”.

Хората трябва да се обучават какво представлява интегралния свят, в достъпна и разбираема за тях форма, с примери и нагледни илюстрации. Това обучение трябва да се води чрез радиото, телевизията и интернет, чрез литературата, театъра, музиката и киното – така, че те да разберат в какъв свят е навлязло човечеството. Необходимо е да се прибегне до помощта на културата и изкуството, за да може човек да се докосне и усети, къде се намира.

И само тогава, каквото и да правим в страната и света, ще ни съпътства успех. Защото нашите действия ще са устремени към поправяне. От една страна ще успокоим хората, осигурявайки ги с най-необходимото, а от друга, ще ги възпитаме и след няколко месеца ще станат други. Те ще осъзнаят ставащото и ще започнат да усещат глобалността на света, който не им оставя друг изход освен смяна на взаимоотношенията.

Когато на това се обучават маси от хора, резултатите съответстват на новите условия – защото всеки мислено е свързан с останалите и всички си въздействат един на друг, без даже да си кажат дума. А освет това, горното послание звучи отвсякъде, то пронизва всичките СМИ, то завоюва интернет:”Всички са глобални и ти си длъжен да станеш глобален. Иначе нямаш шансове да успееш в каквото и да било”.

И така, ако говорим за правилното продължение на социалното недоволство, на следващия етап всички се връщат от демонстрациите вкъщи, получават от държавата добавки, без които засега няма да минат и започват да се учат. Това няма да нанесе вреда – дайте тогава да проверим дали е права науката кабала. Нека видим, дали в резултат на това ще се променим самите ние и благодарение на това ще се промени целия свят.

Защото обществото, светът, е производен на нашето отношение един към друг. Достатъчно е да се захванем със себе си – и всичко наоколо ще се преобрази, всичко ще стане по-ефективно, всичко ще разцъфти. Нека тогава да опитаме, още повече, че човечеството няма друг изход.

Проблемът е в нас: колко бързо ще обясним на народа и света, че в това е спасението. Така или иначе, всички страни се намират под удари и положението само ще се влошава. Никой, освен нас, не може да обясни на света причината на кризата и изхода от нея.

Никой няма да разкрие самата възможност ситуацията да бъде променена и няма да покаже, че сегашната повратна точка е част от програмата на човешкото развитие, заложена в нея изначално. Кабалистите отдавна вече са разбрали за тази точка и са назовали точните срокове за нейната реализация. Така че, нека ги послушаме.

От урока по статията „Един закон“, 29.07.2011

[49863]

И отново за американските евреи…

Към позицията на американските евреи във 2 световна война, допълнителни  сведения (от книгата „Human Smoke: The Beginnings of World War II, the End of Civilization„, Nicholson Baker, 2008):

Бернард Барух написал на Президента, през април 1938 година:

“Милионите силни, храбри европейски бежанци биха могли да се заселят на място, което ще се нарече Обединена Африканска Държава – голяма нерелигиозна република, където биха влезли държавите Кения, Танганика и Северна Родезия и намираща се под контрола на Англия”.

Барух бил против променящата се американска имиграционна политика – в края на краищата Съединените Щати изпаднали във великата Депресия.

“Господата Барух и Моргенау са загрижени за убежището си и собственото си положение в Америка и съвсем не се грижат за жертвите на Хитлер”, – писал професорът по Право и бъдещ Съдия от Върховния съд Феликс Франкфутер в писмо до приятел. “Тези мъже се държат по същия начин, както и богатите и влиятелни евреи, които са способствали за разпространението на хитлеризма като начин да избегнат болшевизма.”

[50180]

1,3 милиарда в неравностойно положение

каббалист Михаэль ЛайтманНов доклад трябва да промени начина по който гледаме на бедността.

Статистика: Преди 20 години 93% от хората в неравностойно положение живеят в страни с ниски доходи. Днес в страни със средни доходи живеят повече бедни, отколкото в страни с ниски доходи. От 1,3 милиарда бедни 75% живеят в страни със средни доходи, а само 25% живеят в страни с ниски доходи, предимно в Африка.

Така днес трябва да се съсредоточим на бедните хора, а не на бедните страни. Нужно е да променим метода за борба с бедността и неравенството.

Коментар: Тази тенденция е поразителнa, но обяснима. Работата е там, че светът преди беше егоистичен, линеен: всичко се ръководеше от прям егоизъм. Но постепенно нашият свят става интегрален и затова на местата, където има повече егоизъм, различен от новата интегрална система на природата, несъответствието между богати и бедни е по-контрастно и броят на бедните расте. И това ще продължава, докато обществото не стане интегрално и не се изравни чрез обществени борби.

[50194]

Молба и благодарност

Има две състояния относително развиващата ни сила, Творецът: молба и благодарност. Молбата е най-продуктивното състояние. Благодарността също е много полезна, защото в нея се намираме в сливане с висшия и затова трупаме сили за бъдещето, за времето на следващата молба.

Но разкриването ни като самостоятелни личности, отъждествяващи себе си с Твореца, протича имено по време на молбата. И забележителен пример за това са Псалмите на цар Давид, в които изцяло е отразено отношението на творението към Твореца, във всички негови възможни форми.

Затова той носи името ”цар Давид” (Малхут – означава ”царство”). Това е теглеща, разкриваща сила (мошех). Затова силата, извършваща окончателното поправяне, се нарича Машиах бен Давид. Псалмите са израз на съвършеното желание на творението в молбата и благодарността, в тези две състояния, чрез чието съединяване се реализираме. И тогава цялото желание на творението се разкрива правилно – като Творецът, съществуващ в него и обличащ се в него.

Така всички преминати състояния ще ни доведат до финала и Мисълта на творението, която го създава – сега се разкрива в него, в съзнанието на самото творение. В това е цялата разлика между началната и крайната точка по пътя. От това състояние, където творението почти не се чувства като съществуващо, а като някаква точка, отделена от Твореца, вътре в себе си то достига до осъзнаване на състоянието си и разбира, че се намира в пълно сливане с Твореца и заедно с това е и съвършено самостоятелно.

Няма друга реалност освен замисълът на творението. Няма друг процес освен процесът на осъзнаване от творението на състоянието, в което вече се намира от самото начало. И винаги отначало е необходимо да се достигне до молба, сълзи, за които от пророците е казано: ”В тъмнина плачи, моя душа”, най-високото състояние, когато на човек му трябват сили, за да постигне своето истинско положение от страната на тъмнината, когато в него все още не се е реализирала целта на творението.

И само когато окончателно го завършим, ще стигнем до благодарността, песните и възхвалите, в които достигаме до частично сливане с Твореца, докато не стигнем до пълно постигане и сливане.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 01.08.2011

[50045]

Интегралното възпитание е за всички

Въпрос: Какво ви е отношението към ултра десните течения в съвременното общество?

Отговор: Те съществуват в развитите страни, независимо от държавния строй и настроенията на обществото, предизвикани преди всичко от намиращoтo се във всяка страна голямо количество имигранти.

Защото демографската криза принуждава да се внася чужда работна сила и като следствие от това произтича сблъсък между противоположните култури и религии. Решението може да бъде само в поголовното задължително възпитание на всички, да се издигнат по-високо над всички различия, в единно интегрално обединение.

А затова е необходимо, в задължителен ред, да се въведе масово възпитание за ВСИЧКИ членове на обществото, включително и имигрантите. Иначе във всички страни занапред ще има ужасни последствия във вид на граждански войни.

[50058]

Единение на праведници – към добро

От книгата „Духовна работа“. Глава Шлах.

Разделяне на грешниците за добро и обединяването на праведниците за добро (Талмуд. Санедрин, 71.1).

Както е казано при Ари, в кръглите светове (оламот игулим), когато едни кръгове докосват други – там е станало разбиване, което след това се е поправило в света на линиите, изпълващи кръговете. Защото, който сам ръководи себе си и действа отделно от Твореца (свойството отдаване и любов), му се струва, че със своя разум ръководи света и казва: „Аз ще управлявам!“ И затова те са в отделни светове и не са в състояние да се съединят, както става в кръглите светове. Както виждаме и ние, те не могат да седят заедно. И затова тяхното разделяне е за добро.

Тогава като праведници, които макар и всеки да работи за Твореца в свой стил, независимо от това всички са в едно намерение, към Твореца (свойството отдаване и любов). И затова са в единение като един човек с едно сърце. Защото всеки принизява себе си и възвисява работата за Твореца (поправяне на егоизма), даваща му сили и разум (поправяне и отдаване). И затова не се възвисява над другите. Такива се намират в света на линиите (олам йошер) и се съединяват между себе си.

[50260]

САЩ: няма поводи за радост

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (М. Хазин, икономист): Най-главното постижение на тази политическа криза е че кризата в САЩ изпревари в развитието си идеологическата криза.

Тоталната пропаганда доведе до това, че по-голямата част от населението искрено е убедена, че сегашната криза носи временен характер, че е рецесия, а не структурна криза, завършващо действие на начина на икономическото развитие. Информацията показа колко зле са нещата.

Кризата активно ще продължи просто, защото обективните икономически условия се влошават, а реални пътища за изход никой не може да предяви, а може би да е и невъзможно да направи.

Реплика: Кризата ще продължи дотогава, докато човешкото общество като част от природата не стане уравновесено по отношение на цялата природа по света. Причина за кризата е в нарушаването на това равновесие.

До сега вътрешно сме се изменяли егоистично и сами произволно сме изменяли природата, а от сега, природата не се изменя, а ще се наложи ние самите да се изменим!

Затова за първи път в цялата история се разкрива науката кабала – метода за поправяне на човека и постигане на природата-Творец.

[50292]