По отношението на човека към неговите подеми и падения, доколко е способен да ги види като едно състояние може да се оцени доколко добре и правилно използва обкръжението и колко близо е стигнал до Твореца в поправянето на своите желания. Защото на всяко духовно стъпало, което достигаме, „светлината сияе като тъмнината” в количеството на това стъпало.

И всичко това е възможно само за сметка на съединяване с външните желания, които служат като резерв, в който влагаш желания, получени по време на падението, или вдъхновение от разкриването по времето на подема. И така, едно след друго, работиш на подеми и падения, като ги допълваш.

Колкото съм заредил своето обкръжение по време на подема, сега, когато падна, мога да взема това обратно, за да се получи вместо падение някакво по-средно състояние. Когато при подем напълвам с вдъхновението си своето обкръжение, после ще мога да се възползвам от това. Всеки път се старая „да се изправя” така, за да премина с полза подемите и паденията: при паденията – да придобия нови желания, а при подемите – да се напълня с нови впечатления, със светлина, с разкривания, с определяния.

И тогава ще работя стабилно като верига с кондензатор, който ту се зарежда, ту се разрежда, или като двигател, в който едното бутало се издига, а другото се спуска.

Виждаме, че в природата винаги действат две сили: разликата в наляганията създава вятър и т.н. Но при човека тези две сили трябва, като резултат, да се съединят в една. Подемите и паденията, благодарността към Твореца и обвинението – всичко, в края на краищата, се съединява заедно по отношение на Твореца като Добър и Творящ добро и тогава човек разкрива духовното – свойството отдаване, като се облича в него.

Всички свойства, които той може да отнесе към духовното, се обличат в него, а не се намират някъде на друго място, на разстояние, в някакви предмети, извън човека.

Ако искаме да разкрием духовното, трябва да го намерим в себе си, между състоянията и да го отнесем или към подемите, или към паденията, към силата на отдаване или получаване. И ако можем да съвместим тези две сили правилно – то ще Го намерим! Но само вътре в човека – като форма, обличаща се в материал, свойството отдаване, което се облича в силата на получаване.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 22.08.2011

[52292]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →