Като човек в този свят, аз съм изграден така, че автоматично и непрестанно да мисля за себе си: Какво е най-изгодно да направя за себе си и как? Такъв ме е създал Творецът, както е написано „Аз създадох злото начало”. Аз просто разкривам това зло все повече и повече, и вече разбирам, че мисля само за себе си и решавам, че това е зло. И това вече е особено състояние.

Сега искам да го превърна в добро, защото мразя този егоизъм. Добро означава да мисля за всичко и да усещам всичко, сякаш е мое. Означава да се отнасям към всеки като към неотделима част от себе си.

Но ако изтрием това „като”, тогава отново ще остане само „аз” – само че по-егоистично „аз”! Да предположим, че изведнъж открия, че всички хора около мен са мои деца и ги обичам безкрайно, с цялото си сърце. Какво постигам с това? Сега аз наистина се отнасям към всички като към себе си, но егоистично! Тъй като ги смятам за свои. Те са като мен, както моето дете.

Затова казвам „Не! Омразата и отделеността остават!” и „Любовта ще покрие всички грехове”. Иначе няма да имаш съпротивлението – екрана, силата на преодоляване. Какво ще преодоляваш? Не преодолявам нищо по отношение на моето дете – готов съм да му дам всичко, защото моята естествена любов ме задължава да действам така.

Когато казваме, че искаме да възприемаме целия свят като себе си, не разбираме какви противоположности се съвместяват тук и какъв подход се изгражда. Аз не елиминирам отблъскването, а изграждам любов над него.

Затова сега в света се разкрива много особено състояние. Навсякъде се водят борби, спорове, сблъсъци, появяват се  различия. Целият свят е объркан и никой не може да живее спокойно с никого. И няма и да може. Караниците ще продължат да се подклаждат все повече, докато не разберем, че всички грехове трябва да се разкрият и трябва да се обединим над тях.

Не трябва да се страхуваме, че се разкриват, а напротив: когато се разкрият и ти покажат твоята слабост, точно тогава ще разбереш, че ти е нужна помощ. Ще видиш, че не можеш да направиш нищо сам и, че ти е необходима  светлината, връщаща към източника.

Затова виждаме, че се сблъскват толкова много различия, сили и цели, и никой  не разбира никого. Над всичко това, трябва да изградим един голям чадър – взаимното поръчителство.

Междувременно, всички тези различия и несъгласия ще останат вътре. Това е чудо, което не разбираме! Но чудото е, че те остават заедно с чадъра, създаден от любов и взаимно поръчителство, който се издига над тях.

Обичаме се един друг, въпреки всички наши противоположни различия. Толкова сме различни, защото  така се е разкрила Малхут свише. И не искам да променям другия човек, а просто искам да му обясня, че си заслужава да се отнасяме добре един с друг и му предлагам: „Нека всеки да съхрани позициите си и над всичко – да се обединим ”.

Ако сме получили такива противоположни свойства свише, от Твореца, и ако сме толкова различни по природа, тогава, очевидно, именно благодарение на различията между нас, можем да изразим хармонията на творението. Не е възможно да свириш класическа музика на един музикален инструмент. Трябва да има различни звуци: минорни, мажорни, всякакви инструменти и всички трябва да свирят заедно. Това и поражда хармонията и творчеството.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.08.2011

[50955]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство | Add Comment →