Работата със светлината и екрана (зивуг де-акаа) е такова действие, при което човек прави точен разчет на всички свои впечатления, усещания, любов и ненавист, и решава как да използва всичко това, като съкращава своите чувства, но в същото време и като се развива. Както е казано: „Колкото е по-голям човек – толкова по-голям е неговият егоизъм”, тоест по-силни са усещанията му.

Той е велик на своето нивото, на което е способен да уравновеси дясната и лява линия – разум и чувство, и да ги съедини в средната линия, като ги води към отдаване.

И затова има две състояния в духовната работа: любов и страх, които се съединяват заедно. Любовта означава, че на човек се открива възможността да се прилепи към висшето – и в резултат да разбере и да почувства целия път на Твореца. Главното е тогава да разбере!

А дотогава той работи, издига се над своите чувства и работейки с разума – през цялото време придобива разум от висшето. И така, всеки път върви в двете линии, като че ли крачи на два крака.

В нашия свят разумът и чувството винаги си противоречат едно на друго и ни заставят да извършваме грешки. Но в духовния свят те само ни помагат и се обединяваме заедно, заради една цел, и благодарение на това, човек става съвършен.

От урок по статия  от книгата „Шамти”,08.08.2011

[50654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →