Инструментите, с които ние работим в нашия свят: материалните разум и чувства се намират в противоречие един с друг. Като развиваме едното, ние сякаш се възпираме да развиваме другото. Обикновено, още в детската възраст може да се каже, към какво е склонен човекът: към естествените науки или към хуманитарните. Възможно е прецизно да се определи това в съответствие с всички предпочитания и свойства на човека.

Ние казваме: “Не трябва да следваш чувствата си – изхождай от разума”. А от другата страна: “Ти още не усещаш това, когато го почувстваш, ще разбереш”. Тоест, чувството помага да придобиеш разум, за да разбереш усещанията си. Защото разумът е следствие от чувствата. Но въпреки всичко, разумътът и чувството се намират в противоречие един с друг.

Тогава, в духовния свят чувството и разумът са едно цяло. Основното е чувството, то поражда разум и помага да бъдат разбрани и овладяни усещанията. Истинският духовен съсъд – това е съединението на чувството и разума през всички етапи на развитието – от нулев до четвърти. И когато ние стигаме до последната, 4-а степен, то разбираме до съвершенство това, което усещаме, и съгласно него можем да вземаме решения. Тук вече не съществуват никакви разделения или противоречия помежду чувствата и разума.

В това се състои огромната разлика между материалния и духовния свят. И затова духовното съществуване се нарича съвершено. Защото там човекът не се раскъсва в две противоположни посоки, както това се случва в нашия свят, когато той от една страна усеща и се намира във властта на своите чувства, и може да извършва глупави, другояче казано  неразумни постъпки. В съответствие с разума това не е правилно, обаче той постъпва така в съгласие с чувствата си.

Затова разумът и чувството в този свят не са уравновесени и това ни причинява толкова неприятности и поражда всичките ни пропуски и грешки. Целият проблем е в това, че в нашия свят ние не успяваме да обединим заедно разума и чувството, между които се настанява нашият егоизъм.

Разумният егоизъм и  чувственият егоизъм стоят един срещу друг. Колко често се случва ние прекрасно да разбираме, че от гледната точка на разума постъпваме лошо, обаче подчинявайки се на чувствата си и в стремеж да получим наслаждение, извършваме такива постъпки, от които след това страдаме. Защото в края на краищата ще ни се наложи да плащаме според разумната логика за всичко, което сме правили под влиянието на чувствата си.

И решението тук е само едно – поправянето на човека. Защото само в духовния свят чувството и разума се съединяват в едно цяло – «над знанието». Както е речено: “Сърцето – разбира”, защото разбирането идва имено от духовното усещане. Тогава вече не ще извършим грешки и ще направим вярната сметка!

От урока по статията от книгата “Шамати”, 08.08.2011

[50657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →