Трябва да се научим да виждаме две противоположни състояния, които могат да се съединят само в Твореца – т.е. на висшата степен, в намиращото се над мен свойство отдаване.

Трябва да приемам това свойство като светлина, възвръщаща към източника, която идва и ме поправя, дава ми нов поглед, ново възприемане, разум – не такива, каквито са днес.

И тогава противоположностите, които виждам днес – утре се съединяват заедно в новото ми възприятие. Но те се съединяват не в ума и в усещанията, а над разума и усещанията.

Тогава в мен винаги има две отделни понятия: истина и вяра, които се обединяват над мен, над нас двамата – в Твореца. А когато постигам това висше състояние и всички тези три фактора се съединяват, образувайки новото ми възприятие, то в мен се появяват нова истина и вяра. И отново трябва да ги свържа – над тях. Това вече е следващата степен.

И така всеки път: първа степен, втора, трета. И на всяка степен винаги съществуват две противоположности, които се съединяват в придобитата от мен вяра над знанието.

Но аз нищо не постигам вътре в знанието, а само с вяра над него. Сега сами си представяме нещо противоположно на знанието, но когато влизаме в духовно постижение, възприятието ни се преобръща изцяло и всичко става понятно.

И разбирането ни за стария свят веднага става абсолютно лъжливо. Мисля си как изобщо е възможно, като се намирам в някакво състояние, да мога да измеря и да разбера нещо? Как въобще мога да живея и да съществувам – тъй като животът трябва да се състои от два полюса?! И когато гледаме на този свят отгоре, от висшата степен, то разбираме, че той съществува само във въображението ни.

Този свят съществува само поради това, че Творецът го е създал изкуствено, за да можем от това въображаемо състояние сами да започнем да растем и да постигнем самостоятелност.

Но в действителност, такова състояние не може да бъде. Както животът не може да съществува в един материал – нужно е винаги съединението на различни материали и система за взаимодействие, за обмен на вещества, на чувства, разум, постижение. Да се надяваме, че ще можем да го почувстваме и тогава ще разберем!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 23.08.2011

[52414]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment →