Разбий на парчета идолите в себе си

каббалист Михаэль ЛайтманРаботата ни се състои в това да си представим точно какво представлява висшата сила. И по пътя ще трябва да си изясним немалко неща. Отначало човекът си представя висшата сила като множество различни сили и божествени образи, обожествява различните явления в природата, които забелязва около себе си.

Той им приписва човешки свойства, защото няма откъде повече да вземе пример, дава на божествената сила разни образи и това се нарича идолопоклонничество.

Това е необходим етап от развитието ни, защото съществуваме в своето егоистично желание с обратно възприемане на реалността, усещане и анализ. И така изясняваме висшите свойства, докато не достигаме правилен поглед върху нещата.

Пример за това е праотецът Авраам, който в началото продавал идоли. Всъщност неговата история разказва за всички нас. Всички ние започваме своя път оттам, че се покланяме на най-различни природни сили, смятайки ги за добри или зли, или поне частично добри и зли. Приписваме ги на някои хора, на обкръжението си, на сляпата съдба, на най-различни случайности.

С такива изяснявания са изпълнени всички наши кръгообороти, докато в нас не се пробуди точката в сърцето. Но и тогава, когато вече я имаме, трябва все пак да правим изяснявания на много определения, доближаващи ни към първото възприятие на духовното.

Засега не ни е ясно какво е това духовна реалност и какъв е този Творец. А по пътя, водещ към това изясняване, сме подложени на влиянието на обкръжението си, което може да ни обърне в другата посока, да ни отклони, обърка, защото все още не усещаме Твореца и не можем да се държим за Него.

Накрая достигаме състояние, когато всичките ни многобройни подеми,  падения и обърквания, по накакъв начин започват да се изясняват, натрупват се и се събират заедно и тогава разделяме реалността на две части: ставам едновременно и чувстващият, и това, което чувствам. Освен това няма нищо друго!

А да усещам себе си мога или в егоизма, получаването, или в отдаването – трето не съществува. Намирайки се в егоизъм, всичко възприемам спрямо себе си и спрямо своя свят, и това определя моето състояние. А ако се намирам в свойството отдаване, то ме напълва, това се нарича Творец (Бо-ре) – „ела и виж“.

Между тези две свойства през цялото време се намирам в изяснения. И накрая стигам до извода, че всичко идва от Твореца, който играе с мен ту като се разкрива, ту като се скрива, и така ми дава упражнения, за да се науча да строя вътре в себе си все по- фини и по-точни определения за това кой е Той!

Всъщност, в това се състои цялата ни работа.

От урока пo статията от книгата „Шамати“, 22.08.2011

[52299]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: