Въпрос: Как трябва да работим с трудностите?

Отговор: Трудностите са точно това, което ни помага да „осветим” състоянието си и още повече да подсилим връзката между нас. Даден проблем показва мястото, където още не си завършил работата си. В действителност, той ти помага. Ти го наричаш проблем, но всъщност е разкриване на неизправност, която сега можеш да поправиш, защото се е разкрила.

Всичко се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Има много препятствия, които ще ти се разкрият по пътя. Но за сега това ти се дава. И не трябва да го считаш за трудност или да се опитваш да избягаш от него – просто правилно го приеми.

Не трябва да затъваш в този проблем или да се задържаш на него, а веднага трябва да се опиташ да го преодолееш: да се издигнеш над него и да го поемеш, и по такъв начин да продължиш да се издигаш.

Не премахвам проблема и не се правя, че го няма. Не се опитвам да измисля различни хитрини, опитвайки се да го игнорирам. Приемам го, така че над него да подсиля още повече моята връзка с другите и с Твореца.

Например, да предположим, че разкрия определено неприятно качество в теб – до сега сме били приятели, но сега има нещо в теб, което вече не ми харесва. Но аз трябва да го приема с вяра над разума, тоест да разбера, че виждам недостатъци в теб, поради моята непоправеност. И трябва да желая да се свържа с теб, независимо от всичко, сякаш си ангел. В крайна сметка, всички неизправности, които виждам в другите хора, всъщност показват самия мен, като в огледало.

Но имайте предвид, че всичко това се отнася към вътрешната ни работа, а не към професионалните умения в разпространението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[50149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →