Казано е, че „Исраел, Тора и Творецът са едно цяло” – всички тези три съставящи трябва да се обединят. Баал а-Сулам обяснява, че „Исраел” е човек, който желае да се върне към своя корен, където той се намира в сливане, в подобие, тоест във взаимна любов с Твореца.

„Тора” са тези етапи, чрез които той преминава като готви в себе си потребност за съединяване с групата – общото желание, искане. И тогава идва светлината, която се проявява в споения съсъд.

Но спрямо разбития съсъд, който желае да се съедини, тази светлина се нарича обкръжаваща, която връща към източника. И тогава тя поправя желанията колкото е възможно на това стъпало, на което се намират другарите сега, тоест на нивото на връзката между тях. И тогава тяхното действие се нарича „изпълнение на 613-те заповеди”, поправяне на желанията.

Те изпълняват тези поправяния при всички предоставящи им се възможности, когато светлината ги предизвика към следващото състояние. Светлината идва от Безкрайността на тяхното стъпало и всеки път ги повдига още и още мъничко по-високо. Ако работят така, то като резултат достигат крайното състояние – целта на творението.

Но тук няма нищо освен изпълняването на закона за любовта към ближния като към самия себе си. На всяко стъпало, където молим светлината, връщаща към източника, тя идва (тоест възниква вътре в нас), поправя ни и ни съединява един с друг. Това се нарича Тора – 613-те нейни светлини, които поправят 613-те егоистични желания, като привежда всички тях в отдаване.

А след това в тях се облича разкриването на Твореца – общата светлина, която се разкрива в светлината Хасадим, в светлината на отдаване.

Тоест цялата наша работа се състои в:

– от една страна, в отмяната на самия себе си;

– от друга страна, в своя растеж, за да имам възможност да влияя на другите;

– в съединяването между нас, осъществено от светлината, която връща към източника.

И тя се намира между нас, трябва само да я проявим! Защото ние не чувстваме силата на поправяне, а само самите себе си, когато ставаме мъничко повече поправени.

Да станем по-поправени означава да станем вътрешно по-близо един до друг и да се съединим (именно вътрешно, а не външно!). И благодарение на това вътрешно сближаване, започваме да усещаме какво означава връзката, силата на отдаване.

А като узнаваме силата на отдаване, ние постигаме Твореца и започваме да разбираме замисъла на творението, неговата програма, причината, целия процес, през който преминаваме, и разкриваме действията на Твореца.

В разкриването действията на Твореца от творението се състои и това удоволствие, което можем да Му доставим – всички творения да Го познаят като Даващ и Донасящ добро.

На този, който иска да напредва и смята това за своя основна цел, няма да помогне нищо друго освен да си представя поправеното състояние и през цялото време да се старае да се приближи към него.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →