Обединението на света – виртуално или реално?

каббалист Михаэль ЛайтманСамите понятия глобализация, интеграция, единство на света, епоха на глобализация са метафизични, духовни, виртуални – нещо, което не трябва да е видимо и да не се усеща на „пипане“. Тези свойства се намират извън общоприетия материален свят.

Къде и кой ще ми покаже тези свойства, сили, процеси в нашия свят? Макар и да говорим за глобалния свят, за неговата реалност и глобални процеси в него, той все едно се усеща повече като виртуален свят. Тъй като явно не се въплъщава в никаква реална действителност. Самите ние във въображението си строим неговият виртуален образ, може би идеализирайки го, свързвайки утопията с реалността и с предположения. Доколко въобще е оправдан такъв подход?

Работата е в това, че без образ на бъдещето никога, нищо не строим. Трябва да си представяме бъдещето, но в същото време и да сверяваме с реалните предпоствки към въображаемата картина. Длъжни сме да вземем пример от Природата, в нейната глобалност и интегралност – и да строим по него бедещето ни общество.

Целият комплекс от проблеми, изправил се пред човечеството, говори за необходимостта от тяхното съвместно решаване. Днес няма нито един локален проблем. Природата ни подтиква към осъзнаване на пълната ни зависимост. Проявяващата се глобализация принуждава да се подтискат националните и регионалните интереси, предпочита решаването в началото на глобалните, общите проблеми.

Необходимостта от интеграция на интересите на цялото човечество изисква постоянен диалог между представителите на всички страни на равноправна основа. В единния организъм всички негови части са равноправни. Всяка една от страните представя проблемите, които смята за нужно да бъдат решени. Съвместно се притегля важността на всички проблеми – както в семемйство, когато се обсъжда какъв проблем трябва да се реши първо и в каква последователност да се решат следващите. Единственно приемането на факта за глобалната взаимовръзка като основен, ще определи правилния подход към решаването на проблема.

В противен случай по неволя ще се накланяме към война, като отказ от диалога. Не е задължително да са „горещи“ или „студени“ войни. Има централизирано, незабележимо информационно въздействие върху съзнанието на хората в определени страни, с цел нарушаване на тяхната картина за света, традиционните им представи и ценности. Проявата на такова информационно оръжие може да бъде усетено като емоционален дискомфорт и неувереност,  до дезорганизация на системата за обезпечаване на обществото с живот.

Разбира се във всеки случай, развивайки се по лош или добър сценарий, все едно ще достигнем до интегрално взаимосвързано общество, защото то е цел на развитие на природата. Стремежът на човечеството към единство е естествена проява на живата система. Но този естествен процес не трябва изкуствено да се ускорява, той трябва да бъде осъзнат и доброволен – в противен случай се превръща в насилствено реализиран проект от властта.

Затова възпитанието на човека в разбиранията за новия свят, в който се оказваме днес се явява приоритетен. Реалната власт трябва да се строи като всеобща планетарна информационна възпитателна система, СМИ. Именно затова, че цялото формиране на ново общество, на човечеството ще се извършва през виртуални канали, е необходимо изначално да се реши въпроса за тяхното правилно използване.

[50690]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: