Трябва да се борим с безразличието, защото това е възможно най-лошото състояние. Равнодушието се нарича смърт.

Тук има две противоположни форми: любов и омраза. Фараонът, Хаман и всички останали грешници, описани в Тора, са много важни характери. Без тях ние не бихме могли да се издигнем към светостта. Ние получаваме всички свои съсъди, желания, от тях. Всички праведници са противоположни на тях, защото Творецът ги е създал един против друг.

Затова няма значение дали един човек подкрепя или оспорва дадено нещо. Най-важното е, че той е много загрижен за него, а не остава безразличен, чувствайки, че не е „нито тук, нито там”.

Във всеки един може да се пробуди искрата. Тази искра е скрита във всеки човек, защото той произхожда от разбитите съсъди. Затова в него определено има духовна искра и тя може да се пробуди. Въпросът само е: колко надълбоко е скрита тя?

Но когато тази искра е пробудена, той може да реагира отрицателно: човек не иска да чуе за нея, ругае себе си, Твореца, кабала, целия път на отдаване. Той не се съгласява с него и го ненавижда. Но Баал а-Сулам казва, че това не е от значение – еднакво е дали се съгласява с него и дали го иска, защото той разкрива своето желание в тази форма. Дори ако желанието е не поправено, той вече го има.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 31.07.2011

[49828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →