Няма живот без поръчителство

Въпрос: Говорейки за взаимното поръчителство, вие привеждате като пример работата на органите в човешкото тяло, където всеки орган живее във взаимно поръчителство с останалите. Системата е затворена и единна.

Но единна система в човешкото общество няма, тук там хората ще се обединяват в разни групи, противоборстващи помежду си, както винаги. Но човешкото общество не се възприема като една обща система, подобно на организма в човека. Аз не чувствам другия човек като част от моето тяло и затова не го осигурявам с взаимно поръчителство.

Отговор: Казваш следното: ”Всички примери, които привеждате от научните изследвания и наблюдаваното от нас в природата, са на принципа ”Няма у съдията повече, отколкото могат да видят очите му” – това са прекрасни примери, всичко е прекрасно и хубаво, но не го усещам. С разума си мога да го разбера. Но това не е достатъчно, за да ме задължи да съществувам в интегрална форма.

Ако това беше в усещанията и бих могъл да видя, че ако не действам заедно с теб, то не бих преуспял сам, а ако трябва да достигна някаква жизнено необходима цел, то без теб няма да я достигна – ако е така, то всичко би било наред.

Но сега вие казвате, че добър живот е възможен само при условие, че с теб бъдем свързани заедно и тогава ще достигнем по-добър живот, цял, ще излезем от кризата, от всички екологични проблеми и така нататък. Аз не чувствам това. Мога да го разбера като учение. Но кажете ми защо тези учения не излязат всички заедно и не закрещят? Какво им пречи?

Защото те виждат фактите? Виждат ги! Защо всички те не се обединят заедно, не излязат и не започнат да призовават: ”Приятели! Още малко и светът ще избухне! Земното кълбо ще се разруши, ще се пръсне на парчета!”? Защо те, предвиждайки много неприятни явления за в бъдеще, не крещят за това?!”

Защото те имат – същия проблем… Аз мога да приведа списък с хиляди учени, социолози, политолози, водещи икономисти, множество от умни хора, които от наблюдаване на всички проблеми виждат, че трябва да вървим само към обединението. Защо те не вървят към него? Защото не го усещат, само виждат.

Това е разликата между усещане и разум. Това, което е в разума, не задължава човека. Колко пъти в личния ни живот се случва такова нещо, когато виждам и зная, че няма смисъл да правя това – да кажем, че пуша и макар да говорят, че това е вредно, приятното усещане и мързелът ме поставят под властта на този навик.

Но какво да се направи? Аз не виждам други хора освен вас, които ще могат да осъществят това. Трябва насила да организираме това ново сдружение. И когато обкръжението изкуствено започне да говори за необходимостта от обединение, за глобална и интегрална взаимна връзка, това обкръжение ще донесе ново усещане на всеки човек.

И тогава всеки човек ще го почувства върху себе си: ”Действително това ми е необходимо! Защо това го няма у мен?!” – така, както се впечатляваме от сменящата се пред нас реклама. От разума това ще влезе в чувствата, в усещанията. Усещането – това е желание, а разумът – това e мисълта. Трябва да се впечатля от желанието си и да измоля, за да го получа. Желанието трябва да бъде в напрегнат стремеж към нещо.

Това е възможно само за сметка на завистта, страстта и жаждата за почести, когато виждам, че всички говорят за това, ценят и ми предлагат тези факти. Защото инак те нищо не означават за мен. Така ми рекламират днес новия матрак: ”Ти трябва да го купиш! Без него ти просто не знаеш какво значи хубав сън!”.

И ако тази реклама се върти през цялото време, аз нямам избор, накрая си спомням за името на фирмата, при удобен случай ще отида в магазина и ще го купя. А ако не аз, то голяма част от хората ще се поддадат на рекламата. Ето така работи това. Затова 70% от стойността на стоката влиза в рекламата.

Виждаме доколко рекламата ни насочва към нейния обект. Затова ние трябва да се занимаваме само с реклама. И не поради нечия заинтересованост, а затова, че просто нямаме избор. Давайте, да започнем да си рекламираме това важно послание.

Когато с помощта на сегашната ”промивка на мозъка” стигнем до осъзнаване на важността на интеграцията, обединението, поръчителството, тогава това няма да ни достига и внезапно ще го пожелаем. Защо? Защото общото осъзнаване на важността, царящо в обкръжението, властва над мен, тъй като се намирам под влияние на обкръжението.

От беседа за новата книга, 11.07. 2011-08-01

[49856]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: