Въпрос: Как правилно да се отнеса към този страх, който изпитвам, обръщайки се към хората, за да им разкажа за кабала?

Отговор: Този страх не изчезва до самия край на поправянето. Почетете Псалмите и ще останете поразени, че даже цар Давид, намиращ се на такива високи,  духовни стъпала, е изпитвал страх. Разбираемо е, че това не са такива страхове, както нашите, а страх от това, ще можеш ли да отдаваш, ще изпълниш ли правилно действието или не, постоянните съмнения.

С такива страхове и съмнения започва всяко духовно стъпало. И това същото се отнася и до нас, всичко започва със страха, отблъскването, неприемането, опасенията. Това е Малхут, която разкрива в себе си недостатъка на всичко. Това е стъпало на навлизане в състоянието на отдаване заради отдаване, на Бина (хафец-хесед).

Състоянието на отдаване заради отдаване не е състояние на безстрашния герой. Той засега само се е повдигнал над егоизма си, над всички страхове и може само да отдава заради отдаването. И да се издигнеш на това стъпало на отдаването можеш само от страха, опасенията, чувствайки, че у теб няма нищо: нито сили, нито разбиране, но това не е важно!

Главното е, над всички тези страхове да се прилепиш към висшето и да достигнеш до най-малкото, начално сливане, което се нарича състояние на ”зародиш”, три дни на абсорбция на семето – над всички тези неприятни усещания.

Това е състояние на криза, отдалечаване, безсилие. То е по-лошо от смъртта, защото смъртта е някакъв изход, а тук няма такъв, само да скочиш нагоре! Това не е обикновено състояние.

От урок по вестника ”Народ”, 16.08.2011

[51490]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →