Моля да ме направите човек

каббалист Михаэль ЛайтманДнес попадаме в едно особено състояние, когато откриваме, че няма как да оцелеем, ако не достигнем силата на обединението. Но при все това трябва да изясним за какво ни е тази сила?

Дали за това по-добре да се устроим на стъпалото на този свят и вместо злата сила, която ни е подчинила, да призовем силата на доброто и да постигнем равновесие  на сегашното си стъпало. Или все пак искаме да се издигнем по-високо и да ни властва силата на отдаване и  да разкрием величието на това отдаване само по себе си.

Възможно е да се стремим към силата на отдаване, просто желаейки да уравновесим силата й на получаване и спокойно да живеем в този свят. В такъв случай искаме да използваме силата на отдаване в подкрепа на егоистичната сила, което се нарича отдаване заради получаването. Или все пак искаме да достигнем получаване заради отдаване.

В това се корени целият въпрос: кой искаме да ни управлява – свойството на отдаване или егоистичното свойство?  В това се съдържа цялата свобода на нашия избор. И за това говори молитвата, която се нарича „молитвата на 18-те благословения“ – за каква милост отправям молбата си?

Искам ли да се издигна на стъпалото на отдаване и да доставям радост на Твореца, да достигна вяра над знанието, да използвам всичките си желания в полза на отдаване и дори да получавам заради нея, така че цялото ми желание за наслаждение да работи заради отдаване? Или говоря само за земния си живот и искам да го направя по-хубав?

В това се състои огромната разлика: дали ще съществувам на животинско ниво или на човешко. Това е качествена разлика. На животинско ниво възприемаме живота си като живот на тялото и усещаме този свят, както днес: своето тяло, обкръжаващия свят с всичко, което се случва с него.

Заради съществуването на това тяло живеем – всеки сам за себе си. Затова сме готови да уравновесим живота си чрез силата на отдаване с цел да постигнем по-комфортно, по-приятно, по-спокойно съществуване.

Има и друг вариант – издигаме се на стъпалото «Човек» и спечелваме вечното съществуване над материалния свят. Материята свършва по-ниско – на неживото, растителното и животинското ниво. В нашия свят всъщност няма друго стъпало, няма стъпалото човек. Човекът е стъпало, включващо в себе си ума и сърцето, което означава желанието и мисълта, анализа.

Това е, което израства от нашия ум и сърце, но не от тялото. Информационните гени (решимот) – данните след разбиването се съединяват заедно: всичките сърца, всичките желания се съединяват в едно сърце като в един човек и всичките ни намерения, тоест мисли и разум също се обединяват. Това обединение създава образа на човека като някакво виртуално същество, несъществуващо в материя, изградено не от електроните и молекулите на тялото.

Ние сами го изграждаме, съединявайки всичките си мисли и желания. И така започваме да съществуваме на по-високо стъпало, което се нарича ниво човек (Адам), което значи „подобен“ («ДМ» – доме) на Твореца. Защото тогава желанията и намеренията ни започват да действат като духовен съсъд: вътре в него е желанието, а над желанието е екранът.

Това означава да бъдеш човек: „прачовек“ (Адам Кадмон), човек на световете Брия, Ецира, Асия. А нашето тяло не се нарича човек. Наричаме го така, правейки сметки за бъдъщето, очаквайки, че то ще ни доведе до това, да станем човеци.

На това е посветена молитвата: да ни помогне заедно да съединим своите сърца, тоест желанията, мислите, и намеренията, така че да съставим от тях пълен образ на човека, на самостоятелната личност.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 25.08.2011

[52560]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: