Отправянето на молба нагоре (издигане на МАН) е такова действие, което ние не усещаме. Това е следствие на много действия, учебни часове, работа по разпространение, обединение в групата, вътрешни разяснения. Всичко това се натрупва все повече и повече, докато не достигнем до състояние в което чашата се препълва.

И затова човек не знае кога ще се случи това. Той полага усилия, тренира се, опитва се да се подготви и накрая преминава към това, че изпълнява действието като резултат от цялата си огромна предишна подготовка. Тогава вече може да каже нещо за нея.

Но в крайна сметка това действие се натрупва извън него и не той самият се готви и в резултат изпълнява това действие. Затова е казано: ”Грош по грош – голям капитал”, и тогава тази обща, голяма сметка сработва във висшето и го заставя да изпълни действието.

Всички действия се подчиняват на закона за съответствие на формите и затова всичко се случва тогава, когато молбата на низшия започва да съответства на това, че висшият е готов да работи с него.

МАН – молитва, молба, желание, с което се обръщам нагоре. И това е единственото, което сме способни да направим. Когато се обръщам с молбата си към висшето, не знам дали е правилна или не. Не знам направил ли съм това или не съм, защото молитвата се нарича работа в сърцето и затова не усещаме как издигаме молитвата, искрата, останала от разбиването (решимот).

Не знаем какво в действителност се случва дълбоко в сърцето ни и усещаме само следствието, когато вече получаваме отговор на нашата молитва. Отговорът вече се усеща в сърцето и то се разширява и започва да усеща новите явления от друго измерение, такова, което преди човек не е чувствал, не е разбирал, не е знаел.

Сърцето от това се разширява, така че човек все повече излиза извън себе си и все повече захваща в своя кръг – отначало част от света, а после и целия свят, всички висши светове и духовни стъпала.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24.08.2011

[52428]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →