Има две състояния относително развиващата ни сила, Творецът: молба и благодарност. Молбата е най-продуктивното състояние. Благодарността също е много полезна, защото в нея се намираме в сливане с висшия и затова трупаме сили за бъдещето, за времето на следващата молба.

Но разкриването ни като самостоятелни личности, отъждествяващи себе си с Твореца, протича имено по време на молбата. И забележителен пример за това са Псалмите на цар Давид, в които изцяло е отразено отношението на творението към Твореца, във всички негови възможни форми.

Затова той носи името ”цар Давид” (Малхут – означава ”царство”). Това е теглеща, разкриваща сила (мошех). Затова силата, извършваща окончателното поправяне, се нарича Машиах бен Давид. Псалмите са израз на съвършеното желание на творението в молбата и благодарността, в тези две състояния, чрез чието съединяване се реализираме. И тогава цялото желание на творението се разкрива правилно – като Творецът, съществуващ в него и обличащ се в него.

Така всички преминати състояния ще ни доведат до финала и Мисълта на творението, която го създава – сега се разкрива в него, в съзнанието на самото творение. В това е цялата разлика между началната и крайната точка по пътя. От това състояние, където творението почти не се чувства като съществуващо, а като някаква точка, отделена от Твореца, вътре в себе си то достига до осъзнаване на състоянието си и разбира, че се намира в пълно сливане с Твореца и заедно с това е и съвършено самостоятелно.

Няма друга реалност освен замисълът на творението. Няма друг процес освен процесът на осъзнаване от творението на състоянието, в което вече се намира от самото начало. И винаги отначало е необходимо да се достигне до молба, сълзи, за които от пророците е казано: ”В тъмнина плачи, моя душа”, най-високото състояние, когато на човек му трябват сили, за да постигне своето истинско положение от страната на тъмнината, когато в него все още не се е реализирала целта на творението.

И само когато окончателно го завършим, ще стигнем до благодарността, песните и възхвалите, в които достигаме до частично сливане с Твореца, докато не стигнем до пълно постигане и сливане.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 01.08.2011

[50045]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →