Страданието, скръбта, стъпалото на разбиването трябва да се разкрие. Но то може да се разкрие направо така както си е, без каквото и да е подслаждане от страната на светлината. А може и да бъде съпроводено от осъзнаване на необходимостта от нея, когато сам я очакваш, така, както болен, който отива на преглед при лекаря.

И макар той да се страхува че у него ще намерят болест, желае да я разкрие, за да получи след това лечение.

А има хора, които не желаят да знаят за болестта си, но това не ги освобождава от проблемите след това.

Затова през цялото време ние трябва да се стремим към дясната (правилната) посока – към съединението, любовта, към разбиране целта на творението и неговата изначална замисъл, така ще помогнем на злото по-бързо да се разкрие! Това означава, че “Исраел ускорява времето”, което означава, че тичам напред, преди да ме настигне пръчката, за да ми нанесе удар.

Но това е възможно само за сметка на това, че всеки път получаваш важността на целта и важността злото да бъде разкрито. По тази причина го наричам зло, целенасочено, а не защото го усещам като страдание. Не ме вълнува как ще се чувствам, важно е злото да се разкрие относно доброто, което ме очаква в бъдеще и което се нарича отдаване, любов.

Ако в такава форма ще разкривам пластовете на егоизма, страданието, то ще премина всичките му стадии 0-1-2-3 до най-последния 4-ти пласт и там ще разбера, че всяка вещ е изградена от разкриването на лявата страна. Защото само по пътя на разкриване на празните, на ненапълнените си желания, ние ще можем да разкрием истинската реалност, в която вече се намираме.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50743]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →