Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката | Add Comment →