Въпрос: В последно време все повече забелязвам, че говорите за душевната криза. Обикновено е прието да се смята, че руснаците обичат да говорят за душата. От нас ли се научихте на това?

Отговор (мнение на Владимир Пастухов, руски юрист, съветник на председателя на Конституционния съд на Русия, научен директор на Института по право и публична политика): Работите в Русия са зле. Катастрофата протича незабележимо. Страната изчезва, но никой не обръща внимание на това.

Русия се нуждае не от модернизация на промишлеността, а от модернизация на душите. Фатализмът съставя основата на руската душа. Той се явява източник на непреклонния руски дух, но също и причина за воденето на безцелен, безсмислен живот. Руснакът вярва в предначертаното бъдеще повече, отколкото в себе си. На руснаците е чужда мисълта за това, че могат да повлияят на нещо в собствената си страна. Предварително знаят, че ще ги излъжат. Привикнали са да приемат лъжата като нещо необходимо.

Руснаците са активни фаталисти. Те не чакат милост от природата, а са готови сами да я оберат, отнемайки всичко, което им се полага. Руският фатализъм е бунтарски, заставя да вървиш напред, като не се оглеждаш и не разсъждаваш. Но той е безполезен в бита. На руснаците не им се удава осъзнаването и премислянето на историческите действия, затова са способни да извършват велики исторически постъпки. Нито една реформа в Русия не е била успешно доведена до логичен край, затова пък революциите и войните са се провеждали успешно.

Руснаците лесно отиват на смърт и към подвиг, но организацията на всекидневния им живот представлява неразрешима задача за тях. Руският фатализъм поражда тези черти в характера, които отделят Русия от либерална Европа – егоизъм, безотговорност, недоверие към всички и даже към самите себе си. Фатализмът прави руснаците егоисти. Като се съмняват в полезността на своите собствени действия, руснаците никога не правят колективни действия, не искат да влизат в коопериране помежду си.

За руснаците няма по-чужда идея от идеята за самоограничаване. Волята, а не свободата – ето техният идеал. Оперативната несъвместимост ги заставя да виждат в околните врагове. Руснаците предполагат, че справедливостта съществува само в приказките, не могат да си позволят да живеят честно – веднага някой се възползва от честността им против личните им интереси.

Фатализмът прави безсмислено формирането на чувството за персонална отговорност. За да се преместят от мъртвата точка в руската история, трябва да променят своя национален характер. Но за да изменят националния си характер, трябва, преди всичко, да преодолеят руския фатализъм, общото неверие в това, че нещата могат да се изменят към по-добро, в резултат на координирани, целенасочени усилия на хората.

Днес руснаците трябва да придобият такава вяра, каквато имат в Бог – в себе си, в своите сили, в своя разум, в ефективността на колективните целенасочени усилия за изменение на условията на своя живот. Нищо не се променя от само себе си. Нищо не пада от небето. Нищо не се променя дотогава, докато руснаците продължат да бъдат фаталисти. Повече не бива да се извлича ползата от „на късмет”, а трябва да се действа.

[51803]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →