Баал а-Сулам, “Един закон”: Първата и единствена заповед, която води надеждно до намерение за отдаване, е да приемем върху себе си да работим не за заради собствените ни нужди, а да ги удовлетворим само според насъщната ни необходимост, с други думи, като съблюдаваме точно нормата, необходима за поддържане на своето съществуване.

А в останалото време човек ще работи заради обществото, избавяйки угнетените и заради всяко творение в света, нуждаещо се от избавление и благодеяние.

Въпрос: За какви угнетени става дума и как да ги спасим?

Отговор: В държавния бюджет няма пари, за да удовлетвори всички днешни искания на народа, още повече – бъдещите искания. Освен това Израел заедно с целия свят преживява упадък. Не трябва да се самозалъгваме: ние сме затънали в кризата не по-малко от целия свят. Просто това все още не се усеща благодарение на малките ни мащаби. Но за съжаление, скоро и ние ще почувстваме кризата, защото не сме изолирани от света, тъкмо обратната – зависим от огромно количество фактори и обстоятелства.

И така, невъзможно е да се обезпечи всичко от „горе“, но можем да раздаваме на хората необходимото „отдолу“. Когато в страната се провеждаше акция по безвъзмездно събиране на дрехи или топли облекла за нужадещите си, приемните пунктове се пукаха по шевовете от вещи. Така че като народ, сме длъжни да достигнем до до състояние на пожертвувание, отдаване- и тогава ще имаме достатъчно всичко. Трябва да се повдигнем до обединение, към взаимно допълване, когато държавната и личната каса – са едно и също.

А в касата нямаме много пари. Те не стигат дори за безопасността на страната, да не говорим за всичко останало. Трябва да разберем, че няма от къде да вземем средства и всяка добавка става само за сметка на недостиг на нещо друго. Затова изходът от борбата за бюджетни средства зависи от това кой най-силно ще „вика“, кой най- самоуверено иска. Такова силово противостояние нищо няма да реши, то само ще опустоши касата и страната.

Истинското решение е в единството, благодарение на което се издигаме до състояние на общност и можем справедливо да делим между себе си. Човек обезпечава себе си само с най-необходимото – и при това е удовлетворен. Тъй като няма по-голямо наслаждение, от това да се чувства обединен заедно с всички. Това сваля от нас ограниченията и довеждайки ни до съотвествие с Природата, получаваме висша, духовна светлинка.

Освен този подход, няма никаква друга възможност да раздадем на всички и да обезпечим всеки, с това което иска. С други думи – държим се като в едно семейство.

А за това ни е нужно да възпитаме себе се по пътя на съвместното открито обсъждане на кръглата маса – при задължителното условие за взаимното поръчителство. Всички ние ще почувстваме, че се намираме в единна система, в общо състояние, че имаме обща каса, общ живот – и тогава ще се издигнем до усещането на духовния свят, където всичко действително е построено именно така: само според подобието на свойствата, когато всеки се „разтваря“ във всеки.

Ще ни помогне ли в това политиката? Само ако има възможност високо да провъзгласи това послание.

От урока по статията “Една заповед”, 19.08.2011

[52003]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →