От първичното състояние, в което всички души са били заедно (Σ), сме преминали в света на разбиването, а след това сме паднали в нашия свят. По-късно, след развитието на егоизма и взаимовключването на частите му, достигнахме до повратния момент (1995), от този момент трябва да поправяме егоизма си, за да се върнем назад, в първоначалното състояние.

Но ако първото състояние е било създадено от светлината, Твореца, то финалното състояние създаваме ние самите. Тук се крие голямата разлика, тъй като ставаме подобни на светлината, на Твореца. В това се състои цялото творение.

Раждаме се без самоусещане, като капка семе в матката, преди да се е превърнала в нещо. След това преминаваме през подготвителен период, придобиваме силата на доброто (+) и силата на злото (-) и благодарение на тези сили можем да се развиваме на духовния път.

Всеки води своя вътрешна война и всички заедно водим война в обществото, в човечеството, докато не проявим истината, напредвайки по средната линия. При това и плюс и минус съставят в нас едно цяло. Минус е силата на егоизма ни, а плюс е силата на светлината в нас. Така напредваме.

Тази трудна работа трябва да водим осъзнато и смислено. Всъщност, главното е какво трябва да правим. Тъй като трябва да се върнем в първоначално състояние, да го разкрием дълбоко в себе си. Затова ставаме по-мъдри, по-възприемчиви, по-развити.

От днешното, текущо състояние започваме да се спускаме дълбоко в себе си: в световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка постигаме света на Безкрайността (∞). Главното, което постигаме е осъзнаване на собственото зло.

Тъй като всичко постигаме в егоизма си. Превръщайки го в отдаване, ние се потапяме все по-дълбоко и проявяваме в него висшите светове, докато целият егоизъм, цялата Малхут от света на Безкрайността, която е била в нас в изходното състояние, не се преобразува в намерение за отдаване.

Така преминаваме през второто състояние, включващо целият наш път, към третото състояние.

Както пише Баал а-Сулам, кабалистичната методика ни позволява да разкрием в себе си злото – егоизма. Като го поправяме, ние проникваме все по-дълбоко там, в него, разкриваме всички светове, цялата духовна реалност. Защото освен желанието за получаване, Творецът не е създал нищо. Посредством разбиването, това желание е приело егоистична форма и сега трябва да го поправим в отдаване.

Днес се чувстваме в отделена, тъмна, ограничена реалност. Само нея можем да възприемем, бидейки противоположни на светлината. Подобни сме на капка семе, без каквато и да е представа какво ще покълне от нея.

Но като призоваваме светлината, за да ни развива и да измени желанието за получаване в отдаване, ще го опознаем, ще познаем Твореца, съгласно закона за подобието по свойства, докато желанието ни и светлината не станат подобни една на друга.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50519]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма | Add Comment →