Ако човек иска не само да съществува в тази крехка част на действителността, а да се добере и до нейната вътрешна част – вечна и съвършена, то той има няколко средства: учител, група и книги.

Учителят ще ти обясни, че съществува такава възможност и че тя може да бъде осъществена с помощта на групата, в която всеки се стреми към усещане на истинската, съвършена реалност и книги, говорещи за тази съвършена реалност.

Ако се постараем да бъдем заедно, то всеки сякаш излиза от себе си, от своето зло, тъй като е длъжен да усети, че пребивава в другите. И тогава, ако се старае да бъде над себе си, в другите, в съединение с тях и чете за възприятие на реалността в отдаване, то по този начин се уподобява на своето бъдещо състояние, сякаш се намира вече там.

Според степента на стремежа си той предизвиква оттам втора сила, съществуваща в реалността, силата на отдаване – освен малката сила на получаване, дадена му от природата. Тогава към него идва силата на отдаване и извършва изменения в него. Тези промени човек може да усеща не като приход на силата на отдаване, а като допълнителна сила на получаване, дошла към него – което също е вярно. Но освен това, той достига същата тази сила на отдаване.

И така напредва човек – ту вляво, ту вдясно, но задвижван от същата тази сила на отдаване. Тъй като до тази сила на отдаване той трябва да достигне съвместно със силата на получаване. Тези две сили започват да се разкриват в човека като две линии – лява и дясна. И тогава човек напредва – ту в падение, ту в подем, той още не знае, какво именно е подем и кое е падение и ги определят за сега все още по сегашното си усещане.

Но с течение на времето той започва да усеща, какво представляват тези две линии и е длъжен да ги използва, да се намира по средата между тях. Така той ги „взема в ръцете си“ и започва да ги управлява и да ги стединява в средната линия.

Но цялата ни работа се заключава по същност в това, че се учим заедно, желаейки да се съединим един с друг в сърцата си, в стремежа си към единство – над всички противоречия и различия, тъй като те се отнасят само до животинското ни съществуване, което остава тук, в този свят, а ние искаме да се съединим над него, заедно в нашите желания, с точките в сърцата.

Ако четем Зоар с такова намерение, то книгата говори за поправените ни състояния, т.е. за това, как в нашето съединено състояние, разкриваме свойството отдаване или което е едно и също – Tвореца, светлината, духовния свят, висшия свят. Затова четейки Зоар всеки трябва да си представя това състояние.

От урока по книгата “Зоар”, 12.08.2011

[51054]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар | Add Comment →