Въпрос: Много от икономистите предлагат да се направи завой вляво, в посока към социализъм и да се увеличат данъците върху капитала едновременно в целия свят. До каква степен това е реално?

Отговор: Това няма да помогне. Всяко твое действие, което не допринася за обединяване на хората, ще се превърне в унищожително. То ще ти разкрие, че си поел в неправилната посока. Полза ще донесе единствено действието, водещо към единство.

Днес всяко икономическо и държавно преобразуване изисква да се вземе предвид законите на интегралната система. Ти си длъжен да подтикваш света към интегралността, към единството – само така ще можеш да постигнеш успех. В противен случай нищо няма да стане.

Затова работата не се състои в данъците и законите, а в подхода. Като отнемаш пари от богатите и ги предаваш на бедните, укрепваш ли така единството? Да предположим, че разпределиш всички средства поравно, така че дори богатите да останат доволни. Обаче, още на следващия ден ще видиш какво си постигнал – пълен крах. На материално ниво  реформата ти бе мащабна и ефективна, но духовният й ефект остава нулев и тази нула ще се върне при тебе вече с отрицателните стойности.

Днес на света му трябва само обединение. Той трябва да стане подобен на Твореца. Помогнал ли си му по пътя към единството? В това е целия въпрос.

В най-лошия случай, ако няма да има друг изход, хората ще бъдат  докарани към сплотяване посредством бедите и катастрофите. По време на войната всички се обединяват – това е всеизвестно. Щом не искаш по добрия начин, ще ти организират по лошия.

Такова е изискването на силите на природата: днес си длъжен да бъдеш по-сплотен с другите отколкото вчера. Не си се обединил? Какво да се прави – ще те притиснат в съответстващата степен. Това притискане може да се прояви в сиромашия, а може и във война, епидемии и други подобни бедствия.

Ежедневният напредък се определя от прираста на единството, което сме достигнали. Това е единственият критерий. Самите действия не са важни. Дори действието да изглежда отрицателно, но ако то води към единство, неговият резултат ще допринесе за ползата и като следствие, ще придобиеш по-голямо съответствие с природата.

Природата ни връща към единството с помощта на страдания или по добрия начин, ако го поискаш. Тъй че данъчното облагане само по себе си не е от значение. Най-важното е да се поддържа взаимното поръчителство и сметката да се прави така, както това се прави в семейството. На нас ни е необходима всеобща грижа за благополучието вкъщи, в света и тогава всичко ще бъде наред.

От това следва, че най-напред ти трябва да стигнеш до такъв консенсус в народа, което включва богатите и бедните – всички, заинтересовани от съществуването на страната. И е необходимо да се действа само по пътя на възпитанието, без какъвто и да е натиск и принуда.

Всичко има своето място: религиите, вярванията, десните и левите възгледи. Нека всеки си остава със своето “наследство”, но той трябва да приеме само един принцип: ние всички сме едно семейство, един народ, и никой не смята да убива другия. Можеш да се разминаваш с мен във възгледите, но всички ние живеем в един дом, и имаме една “погача” за всички. Така че, хайде да я разделим с максимална полза за всеки.

От урока по статията “Мир”, 08.08.2011

[50662]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →