Въпрос: Днес и преподавателите, и учениците са в беда. Учителите са безпомощни, не разполагат с необходимите средства за посрещане на изискванията на съвремието. А учениците изпитват качествено ново нарастващо нежелание за учене. Не искат да ходят на училище …

Отговор: Мисля, че и двете страни вече са узрели да обсъждат този проблем помежду си. Те са пред задънена улица, това е ясно на всички и не носи полза нито на учещите се, нито на учителите, нито на образователната система.

Мисля, че при тези обстоятелства, ние трябва да станем свързващото звено – да представим  на обществото нашия поглед върху проблема и нашите предложения за големи промени в образователната система. Това трябва да стане в книга, в която да изложим нашия подход – така, че да може да бъде приложен на практика.

Защото, в новите условия Министерството губи власт над училищата. Негодуванието и непродуктивността са достигнали такова ниво, че учениците просто не влизат в час, а учителите няма да искат да продължат да следват инструкциите, спуснати от горе, които са откъснати от живота и неосъществими.

Затова мисля, че можем да предложим книга, в която ще предоставим  нашите съвети за коригиране на ситуацията, като се започне с настоящите обстоятелства и т.н. Тя няма само да изброява конкретни занимания, а ще бъде един вид образователен наръчник. Учителят трябва да бъде научен как да възпитава децата, как да създаде сътрудничество в класа и т.н. Нужен е пълен набор, целенасочен методичен комплекс, а не откъслечна информация.

Освен това, тази книга ще бъде предназначена както за учителите, така и за учениците. Не трябва да се крие нищо от децата, това ще е урок, който ще ги подготви за взаимодействие и взаимно разбиране.

Тук трябва да осъзнаваме: едно време в егоистичния ни свят социалните връзките са се изграждали йерархично отгоре надолу. Управниците са насаждали идеята за власт у хората и на същия принцип са работели и останалите системи, включително и образователната. Но днес, старите методи се обезценяват: управниците и парламентите не могат да управляват страната, хората не могат да получат подкрепа от тях, връзката изчезва.

Същото нещо се случва и в класната стая. Преди всички са седяли срещу учителя и са получавали ежедневната си “доза” знания или обучение. Всички са били длъжни да учат, за да се явят на изпити. Днес ситуацията се е променила: двете страни вече не могат да поддържат стария тип отношения, защото се е разкрила интегралната връзка, според законите на която всички трябва да бъдат равни, както се сравняват един с друг Малхут и Бина. Само така ще се прояви новата система: чрез равнопоставени отношения методиката ще се предава през поколенията.

С течение на времето, разработвайки все по-фини технологии,  светът ще започне да разбира, че най-новите постижения ни свързват един с друг и чрез тях ние получаваме нова “енергия” – светлината, връщаща ни към Източника. С нейна помощ ще получим възможност да действаме реално в човешкото общество, помежду ни, в нашите отношения – до такава степен, че това ще се превърне в нова дума в процеса на творческото ни развитие и самоизграждане.

В следващия етап от развитието на света ще трябва буквално да използваме силата на нашето обединяване, за да създадаме нови неща. Не искам да изглеждам като мечтател и все пак ще ви дам един пример: да предположим, че създадем такива принтери, които чрез положителната енергия, протичаща между нас, ще разпечатват това, което ни е необходимо. Ето до каква височина може да достигне хай-тека: хранейки чедата му с новата сила на единството между нас, ние ще придаваме на материята разнообразни нови форми. И без значение какви именно: къщи, коли… Все още не осъзнаваме до каква степен се видоизменя нашият свят днес.
Що се отнася до образователната система, тя трябва първа да се включи в процеса на промяната преди всички други системи. Днес това е наистина глобален проблем.

От урока във вестник ”Народ”, 18.08.2011

[51702]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →