Егоизмът – верен придружител

Източникът на духовния ни път се крие в разбиването. Своят егоизъм, отчуждението и ненавистта между нас, трябва да разглеждаме като правилна, подготвителна база за поправянето. Когато раби Акива видял пустошта на мястото на Храма, той се разсмял и се зарадвал. А той бил най-мъдрият човек в поколението на най-великите кабалисти.

„Как може да се радвате на разрушаването на светостта? – го попитали. – Нали е съборен стремежът към отдаването, потъпкан принципът на любовта към ближния като към себе си. Нима сгромолясването на всички надежди може да бъде повод за радост?”

Той отговорил: ”Никога не съм вярвал, не съм знаел, не съм усещал, че можем да достигнем общото поправяне. Но сега, когато е разрушен духовният ни строеж, когато любовта, царяща между нас е разбита, а народът е изпаднал в безпричинна ненавист, аз съм уверен, че от това окончателно разбиване ще пристъпим към всеобщо поправяне, към пълно освобождаване”.

И затова всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота е разбиване, което трябва да поправим. Всичко, което се случва с мен, от съществените въпроси до най-малките неща, в семейството, на работата, с мен самия, със самочувствието ми, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на поправянето.

Ден след ден пред мен се очертава нова картина, проникваща все по-дълбоко в егоизма ми. В тази картина трябва да видя резултата от постоянното въздействие на светлината, която всъщност и ще задейства в мен все по-дълбоки пластове.

Възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, че носим на хората единство. Особено сега, когато целият свят започва да осъзнава злото на сегашното състояние, помагаме му да почувства и разбере, че ”злото” – това е нашето зло начало.

Егоизмът ни е причина за всичко лошо. Виждаме го по това, което се случва: не е по силите ни да въведем ред, хората разрушават света, губят себе си, разкъсват взаимните връзки, унищожават природата… С това зло, което се крие в нас, не можем да преминем към добро, не можем да устроим добър живот.

От ден на ден все по-остро се проявява кризата, с други думи, оказва се, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем, че той правилно ни води напред и ни позволява да поемем правилния курс към поправянето, към доброто. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме.

Осъзнавайки това, трябва да благодарим на егоизма си и да го обичаме затова, че ни показва мястото, нуждаещо се от поправяне. Казано е, че Фараонът е приближил синовете на Исраел към Твореца. Защото е започнал да им оказва натиск и в крайна сметка им се е  наложило да избягат от Египет. А иначе биха останали там.

Затова е и казано: ”Да вървим при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Тук са заложени две противоположности и не бива да забравяме за това. Каквото и зло да ни се изпречи, трябва не да го разрушаваме, а да се стараем да го поправим.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50515]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: