Въпрос от английския блог: Когато говорите за езика на клоните, Вие говорите за аналогии или за някакво метафорично мислене? Ако е така, не означава ли тази специфичност на езика, която не трябва да предаваме с думи, а следователно е трудна и за разбиране, какво са искали да изразят хората, които вътрешно са постигнали Твореца? Когато собственото ни постижение съвпада с тяхното, ще разберем ли този език инстинтивно?

Отговор: Съществувам Аз, усещащ себе си и някакво пространство около мен, желаещ да погълна нужното, полезното за мен от това пространство и да изхвърля там вредното, ненужното. Аз се уча да строя връзка с това пространство, за да бъда винаги в оптимален комфорт. Всичките ми занимания произлизат от таково едно взаимодействие между мен и обкръжаващото ме пространство, запълнено с природа и хора. Психологията (материалистическата) е наука за егоистичното възприемане на „Аз и обкръжението“.

Ако започна да разширявам кръговете на своето Аз все по-широко, приемайки постепенно обкръжаващато ме, включващо го в моето Аз, егоистично, подчинявайки го на себе си – това е завоевание, придобивка.

Ако продължавам да усещам себе си противоположен на обкръжението, Аз и извън себе си, но въпреки това се опитвам да се отнасям към обкръжението като към себе си и дори повече отколкото към себе си – това е алтруизъм. Защото отчуждението и дори ненавистта остават, но над тези чувства, въпреки тях, възниква чувството на любов. Тя възниква, защото преставам да асоциирам себе си със своето Аз, излизам от него, сякаш отстрани строя ново отношение от това Аз към обкръжаващото го.

Издигайки се над егоистичното си Аз, създавам екран, над който се отнасям към обкръжението с любов, като към себе си и дори повече – това се нарича свойство отдаване, отразена светлина. Кабала е духовна психология, за възприемането на „Аз с обкръжаващите“.

[52744]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор | Add Comment →