Въпрос: Как да се спреш и да не извършваш грешки, когато предварително знаеш, че си ръководен от чувствата си и не постъпваш добре? А от друга страна, сме длъжни да паднем, за да израснем?

Отговор: Наистина: “Хиляда пъти ще падне праведникът и ще се вдигне”. Само от опита на множество падения и разочарования, голяма мъка и неуспехи, за които трябва да си платим, накрая достигаме до крайния извод и разбираме, че трябва да се издигнем над цялата си егоистична природа. В края на краищата, ние осъзнаваме, че вътре в егоизма никога няма да ни се отдаде да съединим заедно разума и чувствата.

Такава картина виждаме днес в света, във всички страни. С разума си всички разбират, че влизаме в страшна криза – но не можем да се спрем. Егото тласка човека напред. Егоистичното чувство се оказва по-силно от разума и затова човек продължава да действа съгласно него.

Той не може да направи нищо със себе си. Колкото и да се обръщаме към света и да го предупреждаваме – никой няма да чуе. Но ние правим това само за да покажем на всички, че съществува методиката на поправянето (кабала). И когато после, пред лицето на фактите, човек практически се убеди, че на всеки ъгъл се сблъсква с проблеми: в икономиката, възпитанието и всичко останало – той ще разбере, че кабала говори за поправяне. А иначе, може да повтаряме хиляди пъти и никой няма да чуе.

Светът няма да приеме това решение, докато окончателно не се отчае и не разбере, че неговите разум и чувства се намират на два полюса, които никога няма да се съединят, а ще правят все нови грешки. Дотогава нищо няма да помогне. Единственият изход е да се издигнем над своя материален разум и чувства – заради духовната цел. И там ти ще можеш да съединиш своите разум и сърце – в средната линия и тогава ще успееш. Защото те ще започнат да работят заедно във взаимовръзка. Сърцето ще разбере!

А тук, в този свят, не се случва така и винаги трябва да се избира: или сърцето, или разума, разбирането. Едно от двете!

С всеки изминал ден все повече потъваме в кризата. Днес започва нов кръгооборот и скоро ще се забележи. Удар, още един удар и още – и в края на краищата човек ще разбере. Същият този фараон – нашето желание да се насладим, нашето его, по този начин ни доближава до Твореца, задължава ни да разберем, че трябва да се скрием от него.

Фараонът като че ли знае, че синовете на Израел накрая ще избягат от него. И защо му е да се поставя под ударите? Но той така е устроен, сам да се подлага на удари. Човек страда и не му остава друг изход освен да бяга от тази сила на злото.

Фараонът – това е обратното отражение на Твореца вътре в нас. Въпросът е в това, до какви размери ще му се наложи да порасне, за да решим да избягаме от него. Това вече зависи от разпространяването на кабала, от осъзнаването, от нашето обединение в групата.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 08.08.2011

[50651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →