Книгата „Зоар” разказва за връзката между нас, защото няма за какво друго да се говори в цялата реалност. Действителността е една. Ние сме вътре в светлината, Твореца, Създателя и трябва да разкрием нашето истинско състояние.

До степента на нашето старание да го разкрием, ние получаваме усещане за вътрешната тъмнина, която можем да разсеем с помощта на взаимните усилия във връзката между нас. С тези общи усилия помагаме на светлината да се разкрие.

Именно това трябва да направим. Няма нищо друго освен нашите усилия, желание, участие, искане, стремеж към състоянието на разкриване. Тогава в какво е проблемът? Проблемът е, че да пожелаем това разкритие означава да пожелаем състоянието, което е противоположно на нас. Ние се намираме между два стремежа: естествената тяга към себе си и изкуствения стремеж навън, извън себе си.

Затова чрез различни усилия, с всички възможни способи трябва да се вдъхновя от обкръжението и да постигна състояние, в което стремежът навън ще стане по-важен за мен, отколкото естествената тяга към себе си.

Ако мога да придобия тази важност с помощта на усилията и искането светлината да се разкрие и да ми помогне, тогава мога да разкрия връзката между нас. И в степента на разкриване на тази връзка разкривам светлината, Твореца. Светлината се разкрива вътре във връзката ни, но аз не мога да я разкрия, защото ми липсва детектора за нея.

От урока по книгата „Зоар”, 01.08.2011

[49942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →