Въпрос: Истина ли е, че даже в духовния свят намерението и желанието не се сливат в едно цяло, а остават две различни неща?

Отговор: Трябва през цялото време да се грижим за намерението, а желанието ще се разкрие съобразно с него, и нищо повече. Желанието ще се разкрие в съответствие с екрана и отразената светлина.

Защото моето желание е много голямо – това е Малхут на света на Безкрайността. А екраните в мен могат да бъдат различни: от най-малкия до най-големия. Големината на екрана се дели на 125 ”порции” и ако съобразно с тях аз също така откривам желанието, то постоянно пребивавам в равновесие: имам едно намерение.

Защото във всеки от нас се крие Малхут на Безкрайността, неограничена, с всички свои решимот. Само на нея е наложено съкращаване и сега тя постепенно ни се открива, съобразно единствено с големината на екрана, с намерението.

Така и ние трябва да действаме: всяка наша работа е водена от намеренията, съгласно които се разкриват желанията. Ако те се разкрият по-рано от намеренията, то усещаме страдания. И обратно, ако се грижим за това отначало да развием намеренията, то тогава вървим по добър път. Казано иначе, ако развивам намерението, то вървя по пътя на Тора. А ако разкривам желанието по-рано от намерението, то се развивам по пътя на страданието.

Между тези две възможности минава нашата съдба.

От урок по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52688]

Filed under: Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →