Възприемане на реалността: каквото чувствам, това и виждам

каббалист Михаэль ЛайтманКраят на поправянето, за което пишат кабалистите, трябва да се осъществи в нашия свят, в материята, във всичките ни зли помисли, „най-материалните” взаимоотношения. Това се явява окончателно поправяне, когато ”тъмнината засияе като светлината” (Псалм) и ”краката му ще стоят на Маслинената планина” (Пророците).

Моята животинска душа остава каквато си е била. Тялото ми не започва да работи заради отдаване. Защото всъщност то прави това изначално. Цялата природа, освен човека, работи за отдаване – само че не виждаме това, оценявайки го по своите мерки.

На мен ми се струва, че животните само се изяждат едно друго, а всъщност не е така. Просто не мога да им припиша намерение за отдаване, защото не ги усещам, не ги разбирам. А всъщност тях ги управлява природата и те изпълняват нейните заповеди, насочени към отдаване. Но за мен такова нещо не може да се каже. Аз изпълнявам заповедите на собствения си егоизъм, насочен към получаване, и с това очерням природата, защото я осъждам съгласно своите недостатъци.

Поправяйки себе си, човек трябва да приеме глобална форма и да види глобалната картина. Ние казваме, че при това ще се поправят също така и неживата, растителната и животинска природа – това означава, че тя ще се поправи в твоето ново възприемане. Всъщност, на животните не им трябва да се поправят. Тогава ще видиш, че овцата и вълкът живеят в мир – тъй както сега виждаш със сегашното си зрение как единият изяжда другия.

Баал а-Сулам пише за това в статията ”Скриване и разкриване на Твореца”: войни и раздори ти се привиждат, защото ти самият си такъв.

От урока по вестник „Народ”, 18.08.2011

[51696]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: