Баал Сулам, вестник “Народ”: Ясно е, че свойството егоизъм, заложено във всяко създание е условие, неотменимо произтичащо от самия факт на неговото съществуване. Без това изобщо не би могло да бъде обособен самостоятелно съществуващ обект.

Едновременно с това, то никак не противоречи на свойството алтруизъм в човека, но възниква необходимост да се издигнат между тях трайни граници. Законът за егоизма е длъжен да съхрани цялата си действеност единствено, в степента, в която обезпечава минимални потребности, а от целия излишък над тази мяра е дадено правото да се откаже в полза на ближния.

Всъщност,обезпечаването на минимални потребности не е егоизъм. Тъй като човек съхранява себе си чрез насъщната необходимост, за да може в останалото да извърши отдаване на ближния. С други думи, поради алтруистичното желание той се задължава към необходимото обезпечаване с желание да получава.

Разбира се, всеки, който постъпва по този начин, трябва да се счита за голям алтруист. Ако някой отстъпва и най-малката своя част за благото на ближния, подлагайки по този начин собственото си съществуване – това вече е абсолютно неестествено. И може да го направи само веднъж в живота си.

Тора говори за това много ясно. Например, ако двама човека са се оказали в пустинята и единият от тях има вода, която стига само за него, той е длъжен да я изпие сам и да не я даде на другия. Не трябва да я подели с другия, за да умре заедно с него. Такъв е закона и няма място за чувства.

Желанието за получаване трябва да се съхрани и само над него строим отдаването. В основата лежи насъщната необходимост – това, което съм длъжен да получа, без да изпадам напразно в „праведност“. А над него лежат всички степени на духовен подем: от абсолютна ненавист към ближния до абсолютна любов към него.

Ние развиваме желанието за получаване според степента на неговия ръст: колкото то е по-голямо, толкова по отдаващи ставаме. При това всичко  тук се оценя изключително по отношение на ближния – това е нашия съсъд. А напълването е екран и отразена светлина или просто светлина, Творец, свойството отдаване.

Ето защо при външно отдаване не е важно ближният ли е той или Твореца. А вътрешното отдаване се прави само там, където съм длъжен да напълня себе си, за да поддържам собственото си съществуване. Долу – съм длъжен да получавам, а горе трябва да отдавам. Долу – аз съм „животно“ и не трябва да се стесняваме от термина. А горе съм човек – адам, подобен (доме) на Твореца.

Така строим себе си – много просто, ясно и отчетливо, без излишни съмнения и объркване.

От тук става ясно, че народната любов е основа за всеки народ, така както и основа за всяко самостоятелно съществуващо творение е егоизмът, без който то не би могло да съществува в този свят. И народната любов, свойствена за индивида е основа за самостоятелността на народа, съществуването и унищожението на който зависят само от нея.

От тук можем да разберем принципите на отношение на човек към себе си и обкръжението, на народа към себе си, към съседите си и към целия свят, а също на цялото човечество към себе си и към Твореца. Тук действат ясни и непреложими закони: ако някой иска да ме убие – аз трябва да го убия. Ако имам храна достатъчна само за себе си, то никому не я отдавам – за да съхраня живота и да продължа да отдавам.

Алтруизмът започва над насъщната необходимост. За да се постигне мир с другите народи, аз трябва преди всичко да обезпеча своето съществуване – само тогава ще бъда готов за света. Отначало трябва да се уверя, че ни е обезпечен живота, здравето и всичко необходимо, а след това всичко останало. Не трябва да се хвърляме в безпочвени авантюри със закрити очи.

Обезпечи си надеждно съществуване – а след това проявявай любов, но отново съгласно ясни закони: започвайки с най-близкото обкръжение и разширявайки постоянно този кръг. Трябва да действайме съобразно своя егоизъм. „Близките“ – са най-чистите желания, които е най-лесно да бъдат поправени през първия етап. Такъв е редът: човек се грижи за себе си, за семейството, за своя град, за страната си и накрая за всички в света.

От урока по вестник “Народ”, 28.08.2011

[52846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →