Проблемът е, че стачкуващите не разбират, че причината за цялото недоволство е в загубата на надежда за бъдещето, а не дори в това, че няма с какво да живеят.Човек не чувства , че утре го очаква нещо светло. И трябва да обясним, че няма да има бъдеще, ако продължаваме така! Защото по такъв начин само ускоряваме разрушаването на света.

Трябва да уравновесим злото на егоизма си – с разум, и да разберем откъде идват всички проблеми и защо. И протестиращите са напълно способни на него, те са умни и развити хора. Трябва само да им обясним, че такъв протест не е решение.

И не защото изучавам кабала и поради това искам да натрапя на всички нейните принципи. Но погледнете сами и се убедете, че изход няма! Говоря като учен.

Къде виждате напредък, ако направите преврат и смените „танто за кукуриго“? Е, днес един е глава на правителството, утре ще е друг – какво се изменя? Ще бъде по-лошо. Вижте какво икономическо падение става в Египет, Либия и на другите места в резултат на последните безредици.

Всичко се извършва посредством намерението на чуждите, външни сили, които разрушават страните една след друга, за да съхранят себе си в някакво равновесие. Те не разбират, че в крайна сметка бумерангът ще се върне към тях самите.

Невъзможно е където и да е да се сдобият с каквото и да е чрез разрушение и бунт. Ако ти искаш да строиш, как могат да ти помогнат в строителството с разбиване на витрини и безпорядък? Това нищо няма да ни даде, още повече, че протестиращите не предлагат никакво решение.

За да намерим решение, трябва да съберем хората, занимаващи се с политика, икономика, образование, да седнем всички на една маса и да направим програма за промяна. Или донеси своя програма, но конкретна и детайлна!

А днес проверяваме програмите и виждаме, че на нито едно място в света не могат да бъдат реализирани. Просто няма такава възможност! И причината е в това, че днешният свят започна да действа в интегрална форма, като взаимосвързана система. А ние все още се опитваме да работим по старите програми, които действаха докато светът не се затвори в интегрална система.

И затова нито една страна днес не е в състояние да управлява своето стопанство и всички заедно те също не могат да се справят. Никой нищо не може, нито една страна, нито едно правителство. И за това няма никакво друго решение, освен да се приближим към природата. Трябва да се държим като нея и да станем като нея интегрални и свързани с всички останали и с обкръжаващата среда в една система.

А дотогава няма да имаме нито чувства, нито разум, нужни да построим утрешния ден. И сега въпросът е само в това, колко трябва да изстрадаме, за да го разберем. Колко удара ще трябва да понесем, за да пожелаем да чуем!

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51098]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →