Проблемът на новия световен ред

Съобщение (списание Век глобализации“, №2(4)/2009. 1-ви Международен научен конгрес „Глобалистика. Пътищата за излизане от глобалната криза и моделите за нов световен ред“):

Глобалната криза се явява закономерен етап в развитието на световната система. Той е обусловен от смяната на икономическите, социалните, политически и духовни устои на човечеството, който протече на границата между хилядолетията. Световната финансово-икономическа криза 2008 г. – 2009 г. е стъпало от глобалната криза на XX–XXI в.

В основата на новата система на световния ред трябва да залегнат преди всичко нравствените принципи: хуманизмът, социалната отговорност, общочовешката солидарност. Без да бъдат спазени тези принципи, човечеството няма да може да подреди своя глобален дом и да изгради нова устойчива система от взаимоотношения между държавите и народите на Земята.

Откриването на феномена глобализация внася съществени поправки в целите и съдържанието на  образованието – става дума за принципните промени в хорското съзнание, за всестранното, всеобщо разбиране на природната и социалната действителност.

Развитието на съвременното общество диктува необходимостта от развиване на усет за глобално съзнание у хората, за глобален начин на мислене, ориентиран към адекватно възприемане на реалността с всичките й противоречия; от разбиране на единството на природните, социалните, икономическите, технологичните връзки в единния свят.

Икономиката на знанията трябва да се базира не само на непрекъснато образование, но и на непрестанно възпитание на човека – като личност и като гражданин. Нито една сила, освен учените и педагозите от целия свят, обединени от осъзнаването на глобалните проблеми, не ще изпълни тази задача.

Решението на глобалните проблеми на човечеството, хармонизацията на взаимоотношенията на човека с природата и обезпечаването на  устойчиво развитие, са невъзможни без познаване на спецификата на глобалните природни и природо-антропогенните процеси,  на фона на глобалната (универсална) еволюцията на Земята.

Глобалната криза е криза не толкова на социалните, икономическите и политическите отношения на планетата, а е криза на самия Човек. XXI в.  трябва да стане столетие на хуманитарните технологии, насочени към хармоничното развитие на човека и към неговите взаимоотношения с обществото и природата.

Глобалистиката изживява етап на изграждане, формиране като  интердисциплинарно направление, и тук възниква въпрос за развитието на глобалистичните изследвания и включването на резултатите от тези изследвания в процеса на възпитание и образование на хората, които трябва да притежават широк светоглед, да се сдобият със способност за общопланетарното тълкуване на протичащите процеси и умение за анализ на възникващите  проблеми.

При това е необходимо да се отчита фактът, че макар и основното движение на съвременния свят да се стреми към все по-голяма цялостност, към формиране на единния глобален пазар, към единна комуникационна среда и информатизация на обществото – в много страни се случва не глобализация, а обратното  – фрагментацията на обществените отношения.

В развитието на глобализационните процеси се забелязва нарастване на изграждане на общността като човечеството; създава се световна икономическа интеграция; развиват се средствата за международна комуникация; в представите на хората се формира «Ние» – образът на човечеството, основан на сближаването на ценностите.

Редом с тенденцията за интеграция, преди всичко в икономическата сфера, все по-явно се разкрива тенденцията към национално-държавната дезинтеграция. Наистина глобалният свят е един, но в него съществуват стотици държави със свои национално-държавни особености и броят им постоянно се увеличава.

Това създава проблеми в международните отношения в рамките на глобализацията – обединения със запазване на етническите особености и на националната принадлежност. За да не перерасне националното в националистическо, във форма на национален, етнически или религиозен екстремизъм, а да допълва планетарната култура, освобождавайки се от егоистичните форми.

Ефективното глобално управление трябва да притежава обща система от базови ценности и общочовешки морал, които ще изградят  основите на глобалния мироглед и на ефективно глобално право.

Налага се да се смени екологичната парадигма: да се откажем от противопоставяне между човека и природата и да преминем не към йерархичната, а към „кръгла“ система, в която всичките компоненти да са еднакво значими.

Оглеждайки предметното поле и особеностите на развитието на глобалистиката, днес можем да констатираме липсата на единна концепция, обясняваща структурата, функционирането и еволюцията на глобалните системи, процеси и проблеми и да е способна да послужи за основа на прогнози и оценки. На нас ни предстои да я създадем  по пътя на синтезиране на философските, политическите, икономическите, екологичните и други глобалистични аспекти.

Участниците на конгреса предлагат глобалистиката да се удостои със статут на академична дисциплина и да бъде въведена в образователната система като дисциплина, обучаваща на основите на глобалния светоглед и на практиката за вземане на управленчески решения, които отчитат последствия от глобален характер.

[50073]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: