Отделяйки светлината от тъмнината

каббалист Михаэль ЛайтманНе е възможно да разбере какво означава „вяра над знанието”, докато човек не достигне до това усещане, до разкриване. А разкриването на вярата над знанието идва едновременно със знанието. Сега не знаем какъв е нашият разум, който инстинктивно, подсъзнателно се стреми винаги към добрите състояния и се отдалечава от лошите.

Не е по силите ми да изследвам, да видя, да разбера, да почувствам защо именно така постъпвам. Защото такова поведение предварително е заложено в моята природа – дори преди да достигне моето усещане, разбиране и се вземе под внимание. Това е и моята природа.

Както е казано: „И отделил светлината от тъмнината” – именно това състояние, когато човек започва да усеща, че неговият разум се управлява абсолютно във всичко. Но той вече е способен да погледне на това управление отстрани. И от тази точка на наблюдение вече се вижда друг подход, който постепенно се ражда в човек и се готви да се развие.

Това означава, че той придобива нови желания (духовни съсъди), в които може да се отдели от първоначалната си природа. Там се намира заедно с другите души, с Твореца и там съществува друг, така нареченият „интегрален” разчет, включващ в себе си интересите на всички, доколкото това се е разкрило на човека.

От тази нулева точка тези две направления: „знание” и „вяра над знанието” започват да се развиват заедно – колкото едното, толкова и другото, докато не достигнем края на поправянето в тях двете. Знанието е развитието на моето естествено, природно, егоистично желание, а „над знанието” е развитието на желанието за отдаване.

А светлината ги отделя едно от друго. И едното се изгражда винаги за сметка на другото. Затова смисълът на получаването е в това, да бъде заради отдаване, макар да ни се струва, че тези думи никак не се съчетават и си противоречат една на друга. Но само ако се развива знанието, над него съответно се развива вярата над знанието.

А усещането, че едното се отделя от другото, се нарича „спасението на Твореца”. Защото от този момент нататък човекът започва да чувства в себе си новите духовни съсъди на желанието.

Това изисква чувствено разбиране, защото става дума за желание, а разумът идва по-късно.

Засега все още само се опитваме да достигнем желанието за отдаване и влагаме усилия в учението и в групата – това се смята за „временна подготовка”. Все още нямаме духовни желания и затова още не сме стигнали до тази „нулева точка”, от която започват да растат тези два клона: знание и вяра над знанието. Именно от нея започваме да работим с вяра над знанието, а не в подготвителния период.

И тогава през цялото време преминаваме от едното към другото: от знанието се издигаме в „над знанието” и падаме обратно. Необходимо е да потънеш вътре в знанието, за да се издигнеш от него към вярата над знанието. Знанието е необходимо, за да се издигнеш над него.

Единственото, което имаме, е желанието за наслаждение и трябва да го разкрием, за да се научим да работим с него в обратната форма.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011

[50257]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: