Настана време да допишем историята си

До този момент човечеството не пишеше историята, а по-скоро се вписваше в нея. Днес обаче, на новия етап от развитие, ще допишем историята си сами. За пръв път ни се предоставя тази възможност след дългите хилядолетия детство.

В продължение на цялата история човек се е развивал под диктовката на егоизма, а неговият постоянен ръст автоматично ни е принуждавал да търсим средства и способи за удовлетворяването на собствените ни желания. Така природата е направлявала нашето движение, практически лишавайки ни от свобода на волята. Не човек се е променял съзнателно, а природата го е променяла, съгласно програмата си.

От наша гледна точка това изглежда така: по-рано по необходимост сме променяли обкръжаващата ни среда в пълно съответствие с изискванията си, а сега настана време, когато човек ще се променя в пълно съответствие с природата. С това учение вече започват да се съгласяват.

По принцип, какво представлява по себе си ”природата”, която толкова дълго и безуспешно се опитвахме да покорим?

Когато майката излиза от детската стая, оставяйки малкото дете да играе с играчките си, чувства ли се то свободно? Да. Чудесно прекарва времето си, дори не разбирайки, че се намира под надзора ù, под нейния остър и грижлив поглед. Свободно е в усещанията си.

Точно така е скрита от нас и ”природата,” т.е. системата на управление, в която се намираме. Тя поражда у нас усещане за свобода, макар че в крайна сметка тази свобода я няма. Нейната илюзия е била планирана от еволюцията специално за това, за да се развиваме свободно в егоизма си, ползвайки и следвайки желанията му, доколкото ни е позволявала нашата природа, свойства и възможности.

И смятахме, че това е хубаво, че така можем и сме длъжни да се развиваме. Сменяха се обществени отношения, технологии, през цялото време преобразувахме по нещо, бягахме някъде, действайки по волята на естеството, т.е. от нарастващите ни егоистични желания. При което се стремяхме все повече и повече към по-голяма власт над природата. Помните Мичурин: ”Да вземем от нея всичко – това е нашата задача…” Човекът не се замисляше над това което прави, а просто действаше, защото така му харесваше.

Ако природата ни зададе определени желания, то ще работим само в техните рамки. Няма да ни се налага да излизаме извън границите им. Храна, секс, семейство, знания, слава, пари, власт – комбинацията от тези желания я има у всеки и съобразно с нея, всеки ги реализира. Природата ни движи малко помалко, отвътре, ”отзад”. Поривите, които пробужда у нас, в съчетание с обкръжаващите ни условия, определят всичко.

Фактически, аз представлявам по себе си един механизъм. Пред мен възникват желания, струпват се определени обстоятелства, ограничен съм от физически, умствени, нравствени и прочие способности, а също така и нормите на обкръжаващото общество и общите закони на глобалната природа. В резултат на всичко само се опитвам максимално да реализирам желанията си в обстановка, която ми е зададена. Ето, излиза, че съм изпълнителен механизъм и нищо повече. Желанията са зададени, условията също – всичко това ме тласка към самореализация.

Такъв е бил пътят ни: грешките на човека, добрите му и лоши постъпки, всички те са били необходими и неизбежни на предишния стадий на развитие до наши дни. Не по свое желание е получавал вродени свойства и не по своя воля е попадал в една или друга среда.

И въпреки това не се е сещал, че всичко е предопределено. Като детето, което играе и се чувства свободно в отсъствието на майката, която просто е изчезнала от полезрението му.

От беседа за новата книга, 18.07.2011

[50176]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: