Два полюса се събират в един прицел

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е ”истина и вяра”?

Отговор: Истина – е справедливо възнаграждение и наказание, когато работя и получавам толкова, колкото ми се полага за работата.

Но виждаме, че не винаги животът е подреден по този принцип. И онзи, който работи повече от всички, не винаги получава повече от останалите. Ако това винаги беше така, светът щеше да бъде относително поправен.

Но за да ни изтеглят от тази егоистическа ”правота”, Творецът прави своите допълнения и силно ни обърква. Затова виждаме, че не винаги действа справедливият, истински разчет и това отваря място за вярата – т.е. надежда за сполука или някаква висша помощ, която е над моето разбиране.

Вярата разбива принципа за справедливата истина. Затова хората толкова се объркват в този свят и се надяват на чудеса и благословение, на вълшебно изцеление. И в духовния път съществува такова объркване: от една страна, всичко се дава спрямо приложеното усилие, а от друга, всичко зависи от късмета.

А човек трябва да работи така, че да съвмести тези два принципа в един: ”Цялото ти потомство ще тръгне от Ицхак – но го пренеси в жертва”. Т.е. от една страна, ще видиш как той ражда твоите ”внуци”, все нови продължители до самия Край на поправянето – а от друга страна, изисква се да го унищожиш. Как е възможно това?

Засега не ни е понятно, но в това се заключава първият принцип за влизане в духовния свят, който трябваше да усвои Авраам, съдейки от този разказ. Човек така поправя своето зрение, че първо става способен да съвмести тези две противоположности в едно.

Това означава, че той се е издигнал на първото духовно стъпало и е усвоил духовния принцип, по който две противоположности се съединяват в едно цяло. И сега разбира как трябва да работи едновременно със знанието и с вяра над знанието – с ненавистта, и че всички прегрешения ще се покрият от любовта.

Ако човек започне да улавя този принцип и да го отчита по време на работа, дори преди да е достигнал реализирането му, той вече не изпитва такива тежки спънки, които да го връщат назад. Той усеща, че именно тези препятствия са призовани, за да може да върви напред, и във всичките тези противоположности вижда дадената му възможност да се издигне.

И обратното: ”Гордостта унижава човека”. Ако той не приема това условие и не желае да съедини двете противоположности в едно, то това се издига пред него като непреодолимо препятствие. И затова той изоставя пътя и се отстранява от него.

Затова е толкова важно да се насочиш правилно – направо към света на Безкрайността, разбирайки, че разликата между този свят и бъдещия е да обединим двата полюса в един. Това ни определя посоката, както в прицела.

Този принцип се изразява различно: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, подемът и падението трябва да станат едно цяло, аз и групата трябва да работим съвместно, за да я напълвам по време на издигането и да получа от нея сила при падането, т.е. тя да служи като токоизправител за моя ток.

Основен извод, който следва от отношението ни към този свят, е, че не трябва да се разрушава нито едно свойство – нито в нас, нито в света. Всички свойства трябва да се доведат до поправяне и обединение – да се издигнем над тях, съединявайки се с Твореца.

Няма да можем да установим хубав живот и справедливо общество в нашия свят, ако не се обединим помежду си относително по равно. Т.е. всеки ще работи за благото на обществото спрямо способностите си и ще получава колкото му е необходимо.

Но не е възможно да се изпълни това условие, ако не се стремим към него, за да се слеем с Твореца. Тоест заради свойството на любовта и отдаването, което съединява нашите противоположни свойства, ставащи едно безкрайно съвършено състояние.

От урока по статия от книгата ”Шамати“, 23.08.2011”

[52315]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: