Глобалната криза на ХХI век

Мнение (д.и.н. А. Шубин, С. Забелин): Събитията показват ускорение на всички социално-икономически и политически процеси. Минаваме през социално-икономическа криза и развръзката може да настъпи във всеки един момент. Наблюдава се отчуждение на управленската йерархия от хората.

Монополизирането и бюрокрацията затрудняват реагирането на системите на външните призиви. В резултат, в името на оцеляването, системата на управление се разделя на самоуправляващи се подсистеми. Всяко неефективно решение на ръководството създава изостряне на противоречията на системата и нейния разпад.

Политическо-управленският разпад предизвиква увеличаване ролята на СМИ и информационните технологии в управлението на децентрализираното общество. Управленческите системи са чужди на самоуправлението, бюрократизирани и монополизирани, което определя крайната крехкост на световната икономика.

Неизбежна е демобилизацията на индустриалната икономика. Кризата налага укрепване на държавните граници и бариери, увеличаване на контрола на властта, разпад на света на множество затворени държавни икономически системи, сформират се нови общности – ЕС, Северноамерикански, Латиноамерикански, Евро-Азиятски, Индийски, Арабски, Китайски, спад на влиянието на международните органи – ООН, Световна банка, понижаване ролята на международното право, валутно-финансови институции и др.

Оправдавайки се с кризисната ситуация, държавната власт се освобождава от всички задължения за социална защита на гражданите, съсредоточавайки се над увеличаване на насилието на силовите структури над собственото население.

В случай на поражение на силите на социалното съпротивление на този процес, възникват авторитарни режими, отричане на науката като основа на организацията на живота и управление на обществото, заменяйки я в масовото съзнание със система от постмодернистични митове и религии.

Неравенството във възможностите на организациите със самодостатъчна икономика, предизвиква въоръжени международни конфликти извън новите предели на света, заплашващи да провокират екологични катастрофи.

Друг път: Да се откажем от сковаващите формални връзки, да ценим високо човешките отношения, основани на любовта и дружбата. Повече човешка топлота и равноправни връзки, повече размисъл в общуването с другарите, повече самостоятелност в обезпечаването, повече внимание към децата и природата.

И тогава човечеството ще излезе от кризата не подивяло, а способно на по-нататъшно развитие на духа. Да се опитаме да се обединим на нивото на взаимна откритост, информираност, доверие. Организация на сътрудничество от единомишленици, това е единственият шанс за разумен изход от кризата на цивилизацията.

За да се постигне това, трябва да се обединим. Ако се държим заедно, отстъпвайки си един на друг, може и да не забележим как вълните на историята ще вземат със себе си грешките и заблужденията, мърсотията и прекомерната гордост на нашия свят, една сутрин ще забележим себе си на друг, светъл бряг.

[52749]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: